Wasting Light е седмият студиен албум на американската рок група Foo Fighters. Той е издаден на 12 април 2011 г. от Roswell и RCA Records. Това е първият албум на Foo Fighters, в който китаристът Pat Smear свири като член след The Colour and the Shape (1997 г.). Той свири в Echoes, Silence, Patience & Grace (2007) като гост. Албумът бележи завръщане към по-груби, директни рок звучения и към подхода „направи го сурово и истинско“, който групата търси през кариерата си.

Запис и продукция

При създаването на албума групата умишлено избягва цифровия запис — целта беше да звучи така, както в първите им записи: по-непосредствено и органично. Албумът е записан в гаража на Дейв Грол, вокалист и китарист на групата; къщата се намира в Енсино, Калифорния. Работата е извършена основно с аналогово оборудване и магнитофонни ленти, което ограничава възможностите за следващи корекции и изисква прецизно изпълнение. Продуцент е Буч Виг, с когото Грол има дълга история — Виг е работил с него през 1991 и 1992 г. при продуцирането на Nevermind на Nirvana. Поради използваното аналогово записване групата прекарва три седмици в репетиции, за да може песните да бъдат изсвирени без грешки по време на запис.

Музиканти и гост участия

В записа участват основните членове на Foo Fighters, а също и няколко гост-музиканти. В албума свирят и гости като Боб Молд, Крист Новоселич, Джеси Грийн, Рами Джафи и Фий Уейбил. Тези участия добавят различни тоналности и инструментации към песните — от класическа рок енергия до струнни аранжименти и клавишни детайли.

Сингли и промоция

От албума са издадени шест сингъла. Най-успешният е „Rope“, който достига директно до номер едно в класацията на Billboard за рок песни — постижение, което се случва рядко и подчертава силната приемственост на групата в радиото и стрийминга. Песните от албума се отличават с динамични китарни рифове, затрогващи мелодии и енергични драматични изпълнения, което спомага за широкото им радио и концертно разпространение.

Критически и търговски прием

Wasting Light заема първо място в класациите за албуми в дванадесет държави и получава силни продажби и стабилно представяне в класациите. Критиците изказват предимно положителни мнения за албума, като най-често се хвалят продукцията, суровото аналогово звучене и авторството на песните. Медиите отбелязват и възможността за нов прочит на класическия рок-подход в съвременна продукция.

Награди

През 2012 г. Wasting Light печели четири награди Грами, включително за най-добър рок албум. Успехът на наградите потвърждава както критическото, така и професионалното признание за силата на изпълненията, аранжиментите и продуцентската работа върху албума.

В крайна сметка Wasting Light се смята за едно от най-силните издания в дискографията на Foo Fighters — албум, който съчетава класически рок подход с модерна енергия и демонстрира майсторство в композицията и студийната работа.