Wasting Light (2011) — седмият студиен албум на Foo Fighters

Wasting Light (2011) — суров, аналогов рок от Foo Fighters: записан в гаража на Дейв Грол, с хита "Rope", критичен успех и 4 награди Грами.

Автор: Leandro Alegsa

Wasting Light е седмият студиен албум на американската рок група Foo Fighters. Той е издаден на 12 април 2011 г. от Roswell и RCA Records. Това е първият албум на Foo Fighters, в който китаристът Pat Smear свири като член след The Colour and the Shape (1997 г.). Той свири в Echoes, Silence, Patience & Grace (2007) като гост. Албумът бележи завръщане към по-груби, директни рок звучения и към подхода „направи го сурово и истинско“, който групата търси през кариерата си.

Запис и продукция

При създаването на албума групата умишлено избягва цифровия запис — целта беше да звучи така, както в първите им записи: по-непосредствено и органично. Албумът е записан в гаража на Дейв Грол, вокалист и китарист на групата; къщата се намира в Енсино, Калифорния. Работата е извършена основно с аналогово оборудване и магнитофонни ленти, което ограничава възможностите за следващи корекции и изисква прецизно изпълнение. Продуцент е Буч Виг, с когото Грол има дълга история — Виг е работил с него през 1991 и 1992 г. при продуцирането на Nevermind на Nirvana. Поради използваното аналогово записване групата прекарва три седмици в репетиции, за да може песните да бъдат изсвирени без грешки по време на запис.

Музиканти и гост участия

В записа участват основните членове на Foo Fighters, а също и няколко гост-музиканти. В албума свирят и гости като Боб Молд, Крист Новоселич, Джеси Грийн, Рами Джафи и Фий Уейбил. Тези участия добавят различни тоналности и инструментации към песните — от класическа рок енергия до струнни аранжименти и клавишни детайли.

Сингли и промоция

От албума са издадени шест сингъла. Най-успешният е „Rope“, който достига директно до номер едно в класацията на Billboard за рок песни — постижение, което се случва рядко и подчертава силната приемственост на групата в радиото и стрийминга. Песните от албума се отличават с динамични китарни рифове, затрогващи мелодии и енергични драматични изпълнения, което спомага за широкото им радио и концертно разпространение.

Критически и търговски прием

Wasting Light заема първо място в класациите за албуми в дванадесет държави и получава силни продажби и стабилно представяне в класациите. Критиците изказват предимно положителни мнения за албума, като най-често се хвалят продукцията, суровото аналогово звучене и авторството на песните. Медиите отбелязват и възможността за нов прочит на класическия рок-подход в съвременна продукция.

Награди

През 2012 г. Wasting Light печели четири награди Грами, включително за най-добър рок албум. Успехът на наградите потвърждава както критическото, така и професионалното признание за силата на изпълненията, аранжиментите и продуцентската работа върху албума.

В крайна сметка Wasting Light се смята за едно от най-силните издания в дискографията на Foo Fighters — албум, който съчетава класически рок подход с модерна енергия и демонстрира майсторство в композицията и студийната работа.

Фон

След края на концертното турне Echoes, Silence, Patience & Grace през 2008 г. Foo Fighters отиват в Grandmaster Recorders в Холивуд, Калифорния, за да запишат 14 песни. Те искаха да ги издадат бързо, без да ги рекламират или популяризират. След това промениха решението си и вместо това си взеха почивка. Три от тези песни бяха издадени: "Wheels", "Word Forward" и "Rope". Първите две са издадени като част от албума Greatest Hits, а "Rope" е издадена на Wasting Light. "Wheels" и "Word Forward" са продуцирани от Буч Виг, заради което Дейв Грол решава да работи с него за създаването на нов албум. Грол е работил с Виг, когато той е бил в Nirvana, за да направят албума Nevermind.

Идеята за нов албум хрумва на Дейв Грол през 2010 г., докато е на турне в Австралия с Them Crooked Vultures. Той иска да направи документален филм за създаването на албума. Освен това не искал да го прави в скъпо студио с ново оборудване, а искал да използва същото оборудване, използвано през 90-те години на миналия век. По-късно казва също, че не е искал това да е най-добрият албум, който са направили, но е искал да е този, с който хората ще ги познават най-добре. Той каза, че това ще бъде нещо като Back in Black за Amy Winehouse или The Black Album за Metallica. Албумът е и първият, в който участва китаристът Pat Smear. Смиър напуска групата след албума The Colour and the Shape през 1997 г.

Wasting Light е записана в гаража на Дейв Грол в дома му в Енсино, Калифорния. Другите албуми на Foo Fighters са записани в Студио 606, построено от групата. Грол казва, че е "искал да правим записи по начина, по който ги правехме", вместо да ги прави в ново студио с ново оборудване.

Албумът е създаден само с аналогово оборудване. Цифрово оборудване е използвано едва след създаването на албума. Грол прави това, тъй като смята, че цифровият запис "излиза извън контрол". Той също така каза, че когато чува нова музика, чува само барабанни машини. Не му е харесвала идеята да не използва истински музикални инструменти.

Когато продуцентът Буч Виг чува, че групата иска да използва аналогово оборудване, той си мисли, че се шегуват. Тогава Виг казал, че групата ще трябва да свири много добре. Това е така, защото грешките на аналоговата лента не могат да бъдат поправени. След това групата репетира в продължение на три седмици в Студио 606 и избира песните, които да използва в албума. Започнаха с 40 песни, които имаха, и избраха четиринадесет.

Записване

В гаража на Грол има микрофони и звукови прегради на вратата на гаража и зад барабаните. Под барабаните имаше и килим. Това спираше проникването на звука извън гаража. Малката стая до кабинета се използваше като помещение за запис на вокали. В задния двор беше поставена палатка за контролната зала. В гаража бяха поставени две камери, които се свързваха с телевизора в палатката, така че групата да може да разговаря с продуцента в палатката. Същото оборудване, което е използвано за създаването на There Is Nothing Left to Lose и One by One в къщата на Грол в Александрия, Вирджиния, е използвано и за създаването на Wasting Light.

Списък с песни

Всички песни са написани и композирани от Дейв Грол, Тейлър Хокинс, Нейт Мендел, Крис Шифлет и Пат Смиър.

Не.

Заглавие

Дължина

1.

"Изгаряне на мостове" 

4:46

2.

"Въже" 

4:19

3.

"Скъпа Розмари" 

4:26

4.

"Бяла лимузина" 

3:22

5.

"Arlandria" 

4:28

6.

"Тези дни" 

4:58

7.

"Назад и напред" 

3:52

8.

"Въпрос на време" 

4:36

9.

"Пропуснете мизерията" 

4:33

10.

"Трябваше да знам" 

4:15

11.

"Разходка" 

4:16

Обща дължина:

47:54

Японска бонус песен

Не.

Заглавие

Дължина

12.

"По-добре" 

4:12

Обща дължина:

52:06

 

iTunes и Best Buy Deluxe издание

Не.

Заглавие

Дължина

12.

"Въже" (Deadmau5 Remix)

5:52

13.

"По-добре" 

4:12

14.

"Бяла лимузина" (видео)

3:35

15.

"Walk" (на живо в Roxy) (Видео)

4:23

Обща дължина:

65:56

Персонал

Foo Fighters

  • Дейв Грол - главни вокали, ритъм китара, соло китара в "White Limo"
  • Пат Смиър - ритъм китара, соло китара, баритонова китара
  • Нейт Мендел - бас
  • Тейлър Хоукинс - барабани, бек вокали, перкусии
  • Крис Шифлет - соло китара, бек вокали, тенор китара, ритъм китара в "White Limo"

Допълнителни музиканти

  • Боб Молд - китара и бек вокали в "Dear Rosemary", бек вокали в "I Should Have Known"
  • Крист Новоселич - бас и акордеон в "I Should Have Known"
  • Rami Jaffee - клавишни в "Bridge Burning" и "Rope", мелотрон в "I Should Have Known", орган в "Walk" и "Dear Rosemary"
  • Jessy Greene - цигулка в "I Should Have Known"
  • Fee Waybill - беквокали в "Miss the Misery"
  • Буч Виг - ударни инструменти в "Back & Forth", продукция
  • Дрю Хестър - ударни инструменти в "Arlandria", скрит удар на каубел в "Rope"

Производство

  • Алън Мулдър - смесване
  • Джо Лапорта - мастеринг
  • Емили Лазар - мастеринг
  • Джеймс Браун - инженер

Произведения на изкуството

  • Morning Breath Inc. - художествено ръководство и дизайн
  • Стив Гълик - фотография

Въпроси и отговори

В: Как се казва седмият студиен албум на групата Foo Fighters?


О: Името на седмия студиен албум на Foo Fighters е Wasting Light.

В: Кой е продуцент на албума?


О: Албумът е продуциран от Буч Виг.

В: Къде е записан албумът?


О: Албумът е записан в гаража на Дейв Грол в Енсино, Калифорния.

В: Как го записаха?


О: Записаха го само с аналогово оборудване.

В: Кои бяха гостите, които свириха в албума?


О: Някои от гостите, които свириха в албума, бяха Боб Молд, Крист Новоселич, Джеси Грийн, Рами Джафи и Фий Уейбил.

В: В коя класация Rope стана номер едно?



О: Rope стана номер едно в класацията за рок песни на Billboard.

В: Колко награди "Грами" спечелиха Wasting Light през 2012 г.?


О: През 2012 г. Wasting Light спечели четири награди "Грами".


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3