Зоната на Брока — определение, локализация, функции и афазия

Зоната на Брока е област в мозъка на хората и другите хоминиди. Намира се във фронталния лоб на доминиращото полукълбо, обикновено лявото. Работи като част от "производството на реч".

Обработката на езика се свързва с областта на Брока по името на Пиер Пол Брока. Брока е правил аутопсии на пациенти, които приживе са имали затруднения с говора. Той установява увреждане на определена област на мозъка. Те са загубили способността си да говорят след увреждане на задната долна фронтална извивка на мозъка.

Оттогава идентифицираната от него област е известна като областта на Брока. Дефицитът в езиковата продукция е афазия на Брока, наричана още "експресивна афазия".

Проучванията с функционален магнитен резонанс (fMRI) идентифицират модели на активиране в зоната на Брока, свързани с различни езикови задачи. Въпреки това бавното разрушаване на зоната на Брока от мозъчни тумори може да остави речта относително непокътната. Това предполага, че с течение на времето функциите ѝ могат да се прехвърлят към близки области в мозъка.

Анатомия и свързаност

Ангажирана е предимно задната долна фронтална извивка (posterior inferior frontal gyrus) и обикновено включва Бродманови полета 44 и 45 (понякога и част от поле 47). Тази област често се описва като pars opercularis (BA44) и pars triangularis (BA45) на инфериорната фронтална извивка. Зоната на Брока е тясно свързана със сети на моторни и сензорни области, както и с темпорални езикови зони чрез влакна като дъговидния сноп (arcuate fasciculus) и други асоциативни пътища.

Функции

Зоната на Брока участва в широк спектър функции, свързани с езика и извън него. Сред основните ѝ роли са:

• Планиране и продукция на говор: моторна организация на артикулационните движения и координация на говорния апарат.
• Синтактичен и граматичен анализ: обработка на структурата на изреченията и правила за комбиниране на думи (по-силно ангажирана при сложни синтактични конструкции).
• Фонологична работна памет и последователност: поддържане и манипулация на фонологична информация при говорене и повторение.
• Лексикално и семантично избиране: избор на подходящи думи при продуциране на изречения.
• Несемантични и когнитивни функции: участие в обработката на последователности, планиране на действия и някои аспекти на разбирането на действия и жестове.

В съвременната невронаука зоната на Брока се разглежда не като единствен "център на речта", а като част от по-широка мрежа (дъговиден/долен и вентрален поток), която координира различните компоненти на езика.

Афазия на Брока (експресивна афазия)

Класическият клиничен синдром при увреда на зоната на Брока включва:

• неплавна, усилиеобразна и редуцирана реч (nonfluent);
• аграматизъм — склонност към "телеграфен" стил с пропуснати граматични форми;
• запазено или относително запазено разбиране на прости изречения, но затруднения при разбиране на сложни синтактични структури;
• нарушено повторение (в комбинация с други перисилвиански увреди);
• често съпътствани писмени нарушения и затруднения при артикулацията (дизартрия).

Важно е да се отбележи, че клиничната картина може да варира в зависимост от размера и локализацията на увредата и дали са засегнати свързани влакна. Съществуват и други видове моторни афазии (например transcortical motor aphasia), при които някои функции като повторението могат да бъдат относително запазени.

Клинично значение, диагностика и възстановяване

Диагнозата и картографирането на езиковите зони са особено важни при неврохирургични интервенции в доминантното полукълбо. За да се запазят езиковите функции, често се използват техники като интраоперативна кортикална стимулация по време на будна краниотомия и предоперативно картографиране с fMRI или дигитални невроневиращи карти.

Пластичността на мозъка позволява частично възстановяване: при бавно растящи тумори и някои по-малки лезии функцията може да се реорганизира в съседни области или в контралатералното полукълбо, което обяснява защо при някои пациенти речта остава относително запазена въпреки структурни промени.

История и съвременни изследвания

Откритието на Пиер Пол Брока през XIX век положи основата за локалистичните представи за езика. Оттогава обаче невролингвистиката и функционалната образна диагностика разшириха разбирането ни: днес знаем, че езиковото поведение произлиза от динамична мрежа от зони в перисилвианската област и далечни асоциативни области. Изследванията с fMRI, транскраниална магнитна стимулация (TMS) и дифузионна магнитно-резонансна томография (DTI) продължават да уточняват ролите и свързаността на зоната на Брока в различни аспекти на езика и когнитивните функции.

Като цяло, зоната на Брока остава ключов обект както в базисните изследвания на езика, така и в клиничната практика при диагностика и лечение на езикови нарушения.

Въпроси и отговори

В: Къде в мозъка е разположена зоната на Брока?

В: Каква е функцията на зоната на Брока?

В: Кой пръв свързва езиковата обработка с областта на Брока?

В: Какво представлява афазията на Брока?

В: Какво показват изследванията с ядрено-магнитен резонанс за областта на Брока?

В: Може ли речта да остане непокътната дори при бавно разрушаване на областта на Брока?

В: Какво е значението на името "зона на Брока"?

Търсене по буква