Санчо VI Гарсес Мъдрия крал на Навара 1150–1194

Санчо Гарсес VI (на баски: Antso VI.a; 21 април 1132 г. - 27 юни 1194 г.), наричан Мъдрия (на баски: Jakituna, на испански: el Sabio), е крал на Навара от 1150 г. до смъртта си през 1194 г. Той е първият монарх, който официално се отказва от титлата крал на Памплона в полза на крал на Навара. С това действие той променя и името на кралството си. Санчо Гарсес е отговорен за въвеждането на своето кралство в политическата орбита на Европа. Той е най-големият син на Гарсия Рамирес, Възстановителя, и Маргарита от Л'Айгъл.

Ранен живот и възкачване на престола

Роден през 1132 г., Санчо израства в двора на баща си Гарсия Рамирес, който възстановява независимостта на кралството след фрагментацията на Памплона. След смъртта на баща му през 1150 г. Санчо поема управлението в момент, когато Навара трябва да запази своята автономия между по-големите сили на Пиренеите — Арагон и Кастилия.

Външна политика и отношения с европейските държави

Санчо VI последователно търси равновесие между наследствените интереси на Навара и натиска от съседите. Той насочва политика към установяване на по-тесни връзки с френските владетели и с европейските дворцови мрежи, което засилва международния му авторитет. По време на неговото управление кралството участва в дипломатически съюзи и периодични споразумения, целящи запазване на границите и търговските пътища.

Вътрешни реформи и градско развитие

Санчо е известен с усилията си за укрепване на кралската администрация и за стимулиране на градското развитие. Въведените мерки включват:

Издаване на фуерос (градски привилегии) — с които кралската власт насърчава населението да се заселва и да развива търговия и занаятчийство.
Укрепване на граничната отбрана — строеж и подсилване на крепости и укрепени селища за защита от набези и за контрол на пътищата през Пиренеите.
Централизация на управлението — укрепване на канцеларията и системата за събиране на приходи, което повишава капацитета на краля да води самостоятелна политика.

Конфликти и съюзи със съседи

През царуването му Навара изпитва и натиск от по-големите кралства на Иберийския полуостров. Санчо води както военни сблъсъци, така и преговори с кралете на Кастилия и Арагон. В някои периоди той сключва съюзи чрез брачни връзки и дипломатически споразумения, в други — защитава териториалната цялост с оръжие. Тази балансова стратегия помага кралството да запази относително стабилно положение в сложния политически контекст на XII век.

Семейство и наследство

Санчо се жени и има деца, сред които е и неговият наследник — Санчо VII, който заема трона след смъртта му. Наследството на Санчо VI включва не само територии и политически договори, но и институционални промени, които подготвят Навара за по-активно участие в междукралската дипломация и търговия в следващите векове.

Смърт и историческа оценка

Смъртта на Санчо на 27 юни 1194 г. бележи края на продължително управление. Историците го оценяват като владетел, който успява да модернизира и стабилизира кралството си в период на външни заплахи и вътрешни предизвикателства. Преименуването на титлата от „крал на Памплона“ на „крал на Навара“ се разглежда като символичен и прагматичен акт за консолидация на националната идентичност и за по-широко признание на държавността на неговото владение.

Биография

Санчо VI наследява едно отслабено кралство, обект на чести набези от страна на Кастилското кралство на Алфонсо VII и на Барселонското графство на Рамон Беренгер IV, също крал на Арагон, които през 1140 г. се споразумяват за разделянето на кралството в договора от Карион.

Опитва се да възстанови границите на кралството си, които са намалени от договорите от Тудежен и Карион, които е принуден да подпише с Кастилия и Арагон в началото на управлението си. Със Споразумението от Сория в крайна сметка Кастилия потвърждава притежанието си на завладените територии. Пред лицето на възможното кастилско военно завладяване на още западни наварски територии Санчо VI отново утвърждава кралската власт, като основава няколко града през 1181 г., сред които Сан Себастиан, Витория и Тревиньо.

Той е враждебно настроен към барселонския граф Раймонд Беренгар IV, но синът на Раймонд - крал Алфонсо II Арагонски - разделя с него земите, отнети от Мурсия, по силата на договора от Сангуеса през 1168 г. През 1190 г. двамата съседи отново подписват в Борха договор за взаимна защита срещу кастилската експанзия.

Умира на 27 юни 1194 г. в Памплона, където е погребан.

Непълен кралски печат на Санчо VI.