Солените скариди са малки скариди, които живеят в солена вода. Солените скариди са Artemia, род водни ракообразни, които са се променили малко (външно) от триаския период насам. Те често се срещат в соленоводни езера и блата и не могат да живеят много дълго в сладка вода. Артемиите избягват повечето видове хищници, например рибите, тъй като живеят във води с много висока соленост: (25 части на хиляда). Оптималната стойност за артемиите е 100-150 части на хиляда. Скаридите достигат дължина около един сантиметър. Женските обикновено са по-големи от мъжките.

Кръвоносната и дихателната система на солените скариди работят заедно, за да изхвърлят излишната сол от тялото си и да разпределят кислорода. Те дишат чрез хриле на краката си. Приетият кислород се пренася чрез кръвния поток. Сърцето изпомпва кръвта около тялото. В кръвта на солените скариди има протеин, наречен хемоглобин. Той помага за по-ефективното пренасяне на кислорода до клетките в тялото. Те се нуждаят от хемоглобин, тъй като в солената вода нивото на кислород може да бъде много ниско. След това хрилете изпомпват излишната сол, вода и въглероден диоксид от тялото. Допълнителна сол се изпомпва чрез екзокринни жлези.

Тялото на солената скарида се състои от глава, гръден кош и корем. Цялото тяло е покрито с твърд екзоскелет. Вътре в този екзоскелет, който е изграден от хитин, се намират мускулите на солената скарида. Мускулите им са прикрепени вътрешно. Те се движат, като бият с опашката си и чрез непрекъснато движение на краката по тялото.

Анатомични особености

В главата на Artemia има две двойки антени и едни сложни (комплексни) очи, които им помагат да откриват светлина и движение. Гръдният кош носи многобройни листовидни крака (филоподии), които изпълняват няколко функции: движение, дишане (хриле) и филтриране на храната от водата. Коремът е разделен на сегменти и завършва с опашка (телсон), която служи за бързо избутване назад при опасност. Мъжките са по-малки и имат модифицирани предни антенки/лапички за хватане при чифтосване.

Размножаване и жизнен цикъл

Artemia има няколко стратегии за размножаване. В зависимост от видовете и условията на средата, размножаването може да бъде сексуално или партеногенетично (без оплождане). Женските носят яйцата в специален сак (бродър-брухус) и от яйцата излизат свободноплаващи ларви (науплии), които се развиват през няколко стадия. При неблагоприятни условия (суша, висока соленост, липса на храна) яйцата се развиват във вид сухи, устойчиви „цисти“ — енкрустирани ембриони, които могат да преживеят години в сухо състояние и да се „съживят“ при овлажняване. Именно тези цисти се използват широко в аквакултурата и като храна за рибни и ракообразни ларви.

Хранене и екология

Солените скариди са филтриращи същества: чрез бързото трептене на филоподиите те създават воден поток и улавят микроводорасли, бактерии и органични частици. Така те играят важна роля в преноса на енергия в хиперсолените екосистеми. Въпреки че рибите избягват много хиперсолени лагуни, други хищници — например мигриращи водоплаващи птици и някои безгръбначни — се хранят с артемии, когато са налични в големи количества.

Мястообитания и поносимост към соленост

Artemia обитава солени и хиперсолени езера, лагуни и солници — места, където солеността често е значително по-висока от тази в откритото море (~35‰). Различните видове и популации могат да понасят широк диапазон на соленост — от стойности близки до морската до много високи (десетки до стотици ‰). Въпреки че в първоначалния текст е споменато „25 части на хиляда“ и „100–150 части на хиляда“, важно е да се знае, че устойчивостта и оптималните условия зависят от вида и местните адаптации; за много популации оптималните стойности за растеж и размножаване са в по-високия диапазон, над морската соленост.

Значение за хората

Artemia има голямо икономическо и научно значение: цистите и ларвите се използват като високопротеинова храна в рибовъдството и аквакултурата за отглеждане на рибни и ракообразни ларви. Поради устойчивите си ембриони и лесното им отглеждане, артемиите са често използван обект и в лабораторни изследвания по физиология, токсикология и екология. Солените езера с богати популации от артемии също са важни места за мигриращи птици и за поддържане на биологичното разнообразие.

Живот и продължителност

Продължителността на живота на тези скариди в природни условия варира, но обикновено е кратка — няколко седмици до няколко месеца в зависимост от температурата, солеността и наличието на храна. В контролирани условия и при добри хранителни условия продължителността може да се увеличи.

Като цяло Artemia е адаптивен род ракообразни, който е успял да се специализира за живот в екстремни солени среди. Техните анатомични и физиологични особености — хемоглобин в кръвта, дихателни филоподии и способността да произвеждат цисти — ги правят отличен пример за адаптация към соленоводните екосистеми.