Артемия (солени скариди) — описание, анатомия и местообитания
Артемия (солени скариди) — пълно описание, анатомия, адаптации и местообитания: как дишат, преживяват в солена вода и ролята им в екосистемите.
Солените скариди са малки скариди, които живеят в солена вода. Солените скариди са Artemia, род водни ракообразни, които са се променили малко (външно) от триаския период насам. Те често се срещат в соленоводни езера и блата и не могат да живеят много дълго в сладка вода. Артемиите избягват повечето видове хищници, например рибите, тъй като живеят във води с много висока соленост: (25 части на хиляда). Оптималната стойност за артемиите е 100-150 части на хиляда. Скаридите достигат дължина около един сантиметър. Женските обикновено са по-големи от мъжките.
Кръвоносната и дихателната система на солените скариди работят заедно, за да изхвърлят излишната сол от тялото си и да разпределят кислорода. Те дишат чрез хриле на краката си. Приетият кислород се пренася чрез кръвния поток. Сърцето изпомпва кръвта около тялото. В кръвта на солените скариди има протеин, наречен хемоглобин. Той помага за по-ефективното пренасяне на кислорода до клетките в тялото. Те се нуждаят от хемоглобин, тъй като в солената вода нивото на кислород може да бъде много ниско. След това хрилете изпомпват излишната сол, вода и въглероден диоксид от тялото. Допълнителна сол се изпомпва чрез екзокринни жлези.
Тялото на солената скарида се състои от глава, гръден кош и корем. Цялото тяло е покрито с твърд екзоскелет. Вътре в този екзоскелет, който е изграден от хитин, се намират мускулите на солената скарида. Мускулите им са прикрепени вътрешно. Те се движат, като бият с опашката си и чрез непрекъснато движение на краката по тялото.
Анатомични особености
В главата на Artemia има две двойки антени и едни сложни (комплексни) очи, които им помагат да откриват светлина и движение. Гръдният кош носи многобройни листовидни крака (филоподии), които изпълняват няколко функции: движение, дишане (хриле) и филтриране на храната от водата. Коремът е разделен на сегменти и завършва с опашка (телсон), която служи за бързо избутване назад при опасност. Мъжките са по-малки и имат модифицирани предни антенки/лапички за хватане при чифтосване.
Размножаване и жизнен цикъл
Artemia има няколко стратегии за размножаване. В зависимост от видовете и условията на средата, размножаването може да бъде сексуално или партеногенетично (без оплождане). Женските носят яйцата в специален сак (бродър-брухус) и от яйцата излизат свободноплаващи ларви (науплии), които се развиват през няколко стадия. При неблагоприятни условия (суша, висока соленост, липса на храна) яйцата се развиват във вид сухи, устойчиви „цисти“ — енкрустирани ембриони, които могат да преживеят години в сухо състояние и да се „съживят“ при овлажняване. Именно тези цисти се използват широко в аквакултурата и като храна за рибни и ракообразни ларви.
Хранене и екология
Солените скариди са филтриращи същества: чрез бързото трептене на филоподиите те създават воден поток и улавят микроводорасли, бактерии и органични частици. Така те играят важна роля в преноса на енергия в хиперсолените екосистеми. Въпреки че рибите избягват много хиперсолени лагуни, други хищници — например мигриращи водоплаващи птици и някои безгръбначни — се хранят с артемии, когато са налични в големи количества.
Мястообитания и поносимост към соленост
Artemia обитава солени и хиперсолени езера, лагуни и солници — места, където солеността често е значително по-висока от тази в откритото море (~35‰). Различните видове и популации могат да понасят широк диапазон на соленост — от стойности близки до морската до много високи (десетки до стотици ‰). Въпреки че в първоначалния текст е споменато „25 части на хиляда“ и „100–150 части на хиляда“, важно е да се знае, че устойчивостта и оптималните условия зависят от вида и местните адаптации; за много популации оптималните стойности за растеж и размножаване са в по-високия диапазон, над морската соленост.
Значение за хората
Artemia има голямо икономическо и научно значение: цистите и ларвите се използват като високопротеинова храна в рибовъдството и аквакултурата за отглеждане на рибни и ракообразни ларви. Поради устойчивите си ембриони и лесното им отглеждане, артемиите са често използван обект и в лабораторни изследвания по физиология, токсикология и екология. Солените езера с богати популации от артемии също са важни места за мигриращи птици и за поддържане на биологичното разнообразие.
Живот и продължителност
Продължителността на живота на тези скариди в природни условия варира, но обикновено е кратка — няколко седмици до няколко месеца в зависимост от температурата, солеността и наличието на храна. В контролирани условия и при добри хранителни условия продължителността може да се увеличи.
Като цяло Artemia е адаптивен род ракообразни, който е успял да се специализира за живот в екстремни солени среди. Техните анатомични и физиологични особености — хемоглобин в кръвта, дихателни филоподии и способността да произвеждат цисти — ги правят отличен пример за адаптация към соленоводните екосистеми.
Artemia salina
Възпроизвеждане
Мъжките се различават от женските по това, че вторите им антени са уголемени и превърнати в притискащи органи, използвани при чифтосване.
Възрастните женски скариди овулират на всеки 140 часа. При благоприятни условия женската солена скарида може да произведе яйца, които се излюпват почти веднага. Но при екстремни условия, като ниско ниво на кислород или соленост над 150‰, женските солници произвеждат яйца в кисти. Те са метаболитно неактивни и могат да останат в пълен застой в продължение на две години в сухи условия без кислород, дори при температури под нулата. Докато са в кисти, яйцата на солената скарида издържат на температурата на течния въздух (-190 °C или -310 °F) и малък процент от тях издържат на температура над точката на кипене (105 °C или 221 °F) до два часа. След като бъдат поставени в нормална солена вода, яйцата се излюпват в рамките на няколко часа. При излюпването си ларвите са с дължина по-малка от 0,4 mm. Жизненият цикъл на солените скариди е една година.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е саламурена скарида?
О: Солените скариди са малки скариди, които живеят в солена вода. Те принадлежат към рода Artemia, който не се е променил много от триаския период насам.
В: Къде могат да се намерят солнични скариди?
О: Солените скариди често се срещат в соленоводни езера и блата, но не могат да оцелеят дълго време в сладка вода.
В: Какво е нивото на соленост, което предпочитат солените скариди?
О: Оптималното ниво на соленост за Artemia е 100-150 части на хиляда.
В: Колко големи стават солените скариди?
О: Обикновено солените скариди достигат дължина около един сантиметър, като женските са по-големи от мъжките.
В: Как работят заедно кръвоносната и дихателната система на солената скарида?
О: Кръвоносната и дихателната система на солената скарида работят заедно, за да премахват допълнителната сол от тялото и да разпределят кислорода в тялото. Кислородът постъпва през хрилете на краката, а излишната сол, вода и въглероден диоксид се изпомпват чрез екзокринните жлези.
Въпрос: Каква е структурата на тялото на солената скарида?
О: Тялото на солената скарида се състои от глава, гръден кош и корем, покрити с екзоскелет, направен от хитин. В този екзоскелет са разположени мускули, които им позволяват да се движат, като удрят с опашката си или използват непрекъснатото движение на краката си по тялото.
Въпрос: Как хемоглобинът помага на солените скариди да оцелеят в солени води?
О: Хемоглобинът е белтък, който се съдържа в кръвта на солените скариди и помага за по-ефективното пренасяне на кислород по тялото, дори когато нивата на кислород са ниски поради високата соленост на околната среда.
обискирам