Перувадяр Ковил (Раджараджесварам) — чолски храм в Танджавур, ЮНЕСКО
Перувадяр Ковил (Раджараджесварам) — величествен чолски храм в Танджавур, ЮНЕСКО паметник от XI в., шедьовър на тамилската архитектура и живо културно наследство.
Перувадяр Ковил е хиндуистки храм, посветен на Шива, наричан още храм Раджараджесварам или храм Перувадяр Ковил. Разположен е на южния бряг на река Кавери в Танджавур в индийския щат Тамил Наду. Известен е още като Перия Ковил, храм РаджаРаджесвара и Раджараджесварам. Той е един от най-големите храмове в Индия и е класически пример за тамилска храмова архитектура от периода Чола. Построен е по нареждане на тамилския крал Раджа Раджа Чола I и е завършен през 1010 г.; през 2010 г. храмът отбеляза 1000-годишнина.
Исторически контекст
Храмът е централен паметник на могъществото и религиозната култура на Първата Чола династия. Създаден като главен храм на столичния град Танджавур, той е бил и място на държавни обреди и публични церемонии. В строежа и украшението на храма участват множество майстори и скулптори; по стените и колоните са запазени редица епиграфски надписи, които документират дарения, административни решения и строителни добавки от различни периоди.
Архитектура и изкуство
Перувадяр Ковил е построен предимно от гранит и впечатлява с монументалните си пропорции, богатата скулптурна декорация и прецизната планировка. Някои от характерните архитектурни и художествени елементи включват:
- високият централен вимана (кубетообразната кула над свещената камера), който доминира над комплекса и който по данни от исторически и съвременни наблюдения достига около 66 m;
- големият свещен Лингам в гарабгара (свещената камера) и монолитната фигура на Нанди (бика-пазител), изваяна от един камък;
- широки открити дворове, портици (мандепи) и дълги коридори с поредица от колони, украсени със скулптури на божества, танцьори и митологични сцени;
- изящни бронзови изображения (Чола бронзи), много от които служат като процесионни урочища при празненства и са високо ценени заради художествената си стойност;
- върховният камък (кумбам) на виманата, чието повдигане и монтиране остават предмет на исторически легенди и технически изследвания — според някои оценки той тежи много тонове и демонстрира изключителни строителни умения.
Религиозно и културно значение
Перувадяр Ковил е не само историческа забележителност, но и жив религиозен център. В храма ежедневно се извършват пуджи (религиозни ритуали), а годишният културен календар включва големи фестивали като Махашиваратри и местни богослужения, по време на които процесионни изображения се пренасят из комплекса. Храмът е и важен център за класически тамилски изкуства — музика, танц и ритуални спектакли, свързани с поклонническата практика.
Световно културно наследство и опазване
Hрамът е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, включен в групата "Великите живи храмове на Чола" заедно с храмовете Брихадеесварар, Гангайконда Чолапурам и Айраватешвара. Списъкът отбелязва не само архитектурната стойност, но и факта, че тези храмове продължават да функционират като живи центрове на религиозен живот. Опазването на комплекса се извършва съвместно от държавни и международни институции, като се прилагат реставрации и консервационни дейности, за да се запазят оригиналните материали и художествени пластове.
Практическа информация за посетители
- Храмът е активна религиозна институция — при посещение е важно да се спазва местният етикет: подходящо облекло, тишина в свещените части и уважение към поклонниците.
- Някои зони, като самата свещена камера, може да имат ограничения за фотографиране или достъп; преди снимане или събиране на информация е добре да се информирате на място.
- Най-подходящото време за посещение е в сухите и по-хладни месеци (около ноември–февруари), когато се провеждат и повечето фестивали.
Перувадяр Ковил остава едно от най-ярките доказателства за изключителната художествена и строителна култура на Чола — място, където историята, религията и живите традиции се пресичат и продължават да вдъхновяват посетители и изследователи от целия свят.
История
Храмът има укрепени стени, които вероятно са били добавени през 16-и век. Виманамът (кулата на храма) е висока 66 м и е най-високата в света. Кумбамът (върхът или луковичната структура на върха) на храма е издълбан от една скала и тежи около 80 тона. На входа на храма има голяма статуя на Нанди (свещения бик), изсечена от една скала, с дължина около 16 фута (4,9 м) и височина 13 фута (4,0 м). Цялата структура на храма е изработена от гранит.
Най-близките водоизточници се намират на около 60 км западно от храма. Храмът е една от най-посещаваните туристически атракции в Тамил Наду. храмът се състои от мандапа с нанди, портик с пилони и актова зала, всички свързани помежду си.
Изследването на ориенталската архитектура или история със сигурност е непълно без споменаването на храма Танджоре Брихадешвара или Танджоре Перия Ковил (Големия храм).
Тази внушителна постройка е построена от Раджа Раджа Чолан и сестра му Кундавай, които са били ревностни почитатели на Господ Шива. Тя е построена от краля в разгара на управлението на Чола, за да ознаменува неговата власт и сила. Ето няколко факта, които не са известни за този храм на Чола в Танджавур:
а) Първоначалното име на божеството е Раджараджешвар. Маратите са тези, които му дават името Брихадешвара или Великият Ишвара.
б) Главният храм е изграден изцяло от гранит. Твърди се, че за построяването му са използвани повече от 130 000 тона гранит.
в) Дългогодишен мит, свързан с този храм, е, че сянката на основната конструкция не пада на земята. Това обаче е доказано от учените като погрешно.
г) Статуята на Нанди на входа на храма е издялана от един-единствен камък.
д) Главният Виманам, който се намира на около 200 фута, често се нарича Дакшин Меру или Южен Меру.
е) Вдъхновението за построяването на храма идва при Раджа Раджа Чолан по време на посещението му в Шри Ланка и е резултат от една негова мечта.
ж) В храма има портрет на Раджа Раджа Чолан, който се покланя на Господ Натараджар. Това несъмнено е първият в историята случай на кралски портрет.
з) Надписите в храма сочат, че главният архитект на храма е Кунджара Малан Раджа Раджа Перунтачан. Неговите наследници оцеляват и до днес и практикуват изкуството на Васту или Васту Шастра.
и) Тук са издълбани изображения на нартаки или танцьори, които показват осемдесет и един от сто и осем карана (синхронизирани движения на ръцете и краката) в Бхарата Натям. Тези карани са част от караните, споменати в Натя Шастра на Бхарата Муни или мъдреца Бхарата. Съществуват и доказателства, че храмът е бил платформа за талантливи танцьори, които са демонстрирали своя талант. Тези изображения са първите по рода си.
й) В надписите се споменават и различните видове бижута, използвани през този период. Всяко от тези бижута е споменато подробно. В тези надписи се споменават общо двадесет и три различни вида перли, единадесет разновидности на диаманти и рубини.
к)Най-ранният план на храма датира от 921 г., което показва, че за завършването му са били необходими няколко поколения.
Това, което учудва историците, е, че в радиус от около 100 км от храма не е имало нито една гранитна кариера. Това означава, че транспортирането на тези камъни е било херкулесова задача. Но Раджа Раджа Чолан настоява да се използват тези камъни. Всички тези особености превръщат този храм на Чола в Танджоре в magnum opus на управлението на Чола.
Храмът Брихадеесварар е един от малкото храмове, в които има идоли на Ашта-дикпалакас (пазители на посоките). Фреските на Чола украсяват стената на храма и на тях е изобразен Шива в различни пози. Храмът Брихадеесварар е първият цялостен гранитен храм в света. Твърди се, че за построяването на храма са използвани около 60 000 тона гранит.
Храмът Брихадеесварар, известен още като големия храм в Танджоре, излага броя на азбуките на тамилски език чрез разстоянието и височината, на които е проектиран.
Тамилският език има 247 тамилски букви, които са следните
Uyir Ezhuthu(Soul Letters) - 12
Mei Ezhuthu(Букви за тялото) - 18
Uyir-Mei Ezhuthu(Писма за душата и тялото) - 216
Аюта Ежуту - 1
Височината на Гопурам е 216 фута = броят на буквите в Uyir Mei Ezhuthu(216)
Височината на Господ Шива под формата на лингам* в храма е 12 фута = броят на буквите в Uyir Ezhuthu(12)
Височината на Sivalinga peedam** е 18 фута = Броят на буквите в Mei Ezhuthu (18)
Разстоянието между Сивалингам и Нанди е 247 фута = Общият брой на тамилските букви, които включват Ayutha Ezhuthu (247)
- Лингамът често е изобразяван върху платформа с форма на диск, наречена линга върху пеетхам.
- Елипсовидна фигура, поставена на върха на кръгла основа, наречена "peedam", наричана още "Peetham" през 2021 г. narendran също посети този храм
- Храмът Брихадеесвара (brihadeeswara.temple-mandir.in)
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Peruvudaiyar Kovil?
О: Peruvudaiyar Kovil е хиндуистки храм, посветен на Шива, наричан още храм Rajarajesvaram или храм Peruvudaiyār Kōvil.
В: Къде се намира храмът?
О: Храмът е разположен на южната страна на река Кавери в Танджавур в индийския щат Тамил Наду.
В: С какви други имена се нарича храмът?
О: Известен е също като Periya Kovil, RajaRajeswara Temple и Rajarajeswaram.
В: Кога е построен?
О: Храмът е построен от тамилския крал Раджа Раджа Чола I и е завършен през 1010 г.
В: Каква годишнина отбеляза храмът през 2010 г.?
О: През 2010 г. храмът отпразнува своята 1000-годишнина от построяването си.
В: Перувадаяр Ковил част ли е от световното културно наследство на ЮНЕСКО?
О: Да, той е част от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, известен като "Великите живи храмове на Чола", заедно с храма Брихадеесварар, Гангайконда Чолапурам и храма Айраватешвара.
В: Какъв тип архитектура представлява този храм?
О: Този храм представя тамилската архитектура от периода Чола.
обискирам