Генерал на армиите Джон Джоузеф "Блек Джак" Пършинг (13 септември 1860 г. - 15 юли 1948 г.) е генерал от армията на Съединените щати, най-известен като главнокомандващ на Американските експедиционни сили през Първата световна война. Той е единственият човек, повишен приживе в най-високия ранг, заеман някога в армията на САЩ — генерал на армията. (По-късно, с указ на Конгреса и със задна дата, приет през 1976 г., Джордж Вашингтон е повишен в същото звание, но с по-висок стаж.) Пършинг притежава първия офицерски служебен номер в Съединените щати (О-1) и е смятан за наставник на поколението американски генерали, които ръководят армията в Европа по време на Втората световна война, сред които Джордж К. Маршал, Дуайт Д. Айзенхауер, Омар Н. Брадли и Джордж С. Патън.

Ранни години и образование

Джон Пършинг е роден на 13 септември 1860 г. в малко градче в Мисури. След завършване на военното училище в Уест Пойнт (клас 1886) той започва дълга и разнообразна военна кариера. В ранните си години служи в кавалерията, включително в части със знаменити афроамерикански подразделения (т.нар. "Buffalo Soldiers"), което допринася за прякора му "Блек Джак".

Военна кариера до Първата световна война

Пършинг участва в кампании на американската армия през края на XIX и началото на XX век — сред тях конфликтите на границата със северноамериканските индиански племена, Испано‑американската война и последващите операции в Филипините. Службата му включва командване на различни кавалерийски и пехотни части и задачи по организиране и обучение на войски.

През 1916 г. той ръководи т.нар. Punitive Expedition — преследване на Панко Вия в Мексико, операция, която укрепва репутацията му като решителен командир и подготвя американската армия за по-големи операции.

Командир през Първата световна война

Когато Съединените щати влизат във Първата световна война, Конгресът и президентът назначават Пършинг за главнокомандващ на Американските експедиционни сили в Европа. Той настоява американските части да се воюват като самостоятелна национална армия, а не да бъдат масово прикачвани към чужди фронтове — позиция, която има голямо значение за военната и политическата роля на САЩ в края на войната.

Под негово ръководство американските войски участват във важни операции през 1918 г., включително атаките в района на Сен-Миел и голямата настъпателна операция в Аргонската и Междудуречната област (Meuse-Argonne), която помага да се прекъснат централените сили и да се доведе до края на военните действия в Европа.

Следвоенна служба и последни години

След войната Пършинг остава водеща фигура в армията. Той получава най-високата степен в американската военна йерархия — генерал на армията — и в следвоенните години заема различни висши постове, включително длъжността началник на щаба на армията през първата половина на 1920‑те. Пише спомени за участието си във войната, които допринасят за историческото разбиране на американското участие в конфликта.

Джон Пършинг умира на 15 юли 1948 г. и е погребан с военни почести. Неговото име остава в американската военна памет като символ на професионализъм, дисциплина и отдаденост към националната служба.

Наследство

  • Пършинг е признат за ключова фигура в превръщането на САЩ в модерна, добре организирана армия, способна да води големи операции в чужбина.
  • Като педагог и командир той въздейства на следващото поколение висши офицери, много от които играят решаваща роля във Втората световна война.
  • Множество военни обекти, паметници и исторически паметни места в САЩ носят неговото име или почитат неговата служба.