„Аз, робот“ — Айзък Азимов: разкази за позитронни роботи и Трите закона
Класиката на Айзък Азимов — сборник разкази за позитронни роботи и Трите закона: напрегнати истории, морални дилеми и футуристична интелигентност.
„Аз, роботът“ е класически сборник с девет свързани научнофантастични разказа на Айзък Азимов. Повечето от разказите първоначално излизат в американските списания Super Science Stories и Astounding Science Fiction през 1940–1950 г., а през 1950 г. са събрани в книга (първо издание — издателство Gnome Press). В сборника разказите са подредени в рамка — серия от спомени и интервюта, чрез които се представят главните събития. Всички произведения разглеждат развитието и поведението на позитронни роботи и техните взаимодействия с хората.
Роля на персонажите и основни мотиви
Ключова фигура в рамката е робопсихоложката д-р Сюзън Калвин — учен в корпорацията "United States Robots and Mechanical Men", която проектира и произвежда позитронните роботи. В разказите тя разказва отделни случаи пред репортер (интервюиращ), а понякога и пред колеги, като пояснява сложните психологически и логически проблеми, които възникват при роботите.
Други често срещани герои са инженерите Грегъри Пауъл и Майкъл Донован, които работят „на терен“ с роботите и често се налага да ги спасяват от опасни ситуации. Основните теми в сборника включват етиката и логиката на изкуствения интелект, границите между човешкия контрол и автономията, приложението и ограниченията на моралните правила — най-вече така наречените Три закона на роботиката, които Азимов въвежда и развива в тези разкази.
Трите закона на роботиката (в превод):
- 1) Роботът не може да нарани човек или да допусне с бездействието си човек да пострада.
- 2) Роботът трябва да изпълнява заповедите, давани му от хора, освен ако тези заповеди не противоречат на Първия закон.
- 3) Роботът трябва да опазва собственото си съществуване, доколкото това не противоречи на Първия или Втория закон.
Кратки анотации на разказите
Историите в сборника (в оригинален или свободен превод на български) са следните:
- "Robbie".
Тази история разказва за "Роби", ням (нем) робот — той не говори, но чува и изпълнява команди. Роби изпълнява ролята на детегледачка на младото момиче Глория Уестън. В разказа се показва силната емоционална връзка между детето и робота: Роби се движи по-бързо и е по-мощен от човек, което му позволява да спаси Глория, когато тя е в опасност по време на посещение във фабрика с родителите си. Разказът разглежда страхове и предразсъдъци на родителите към роботите и как те могат да бъдат преодолени. - "Заобикаляне" (Runaround).
В тази история роботът SPD-13, известен като Спийди, работи в мина на планетата Меркурий. Инженерите Грегъри Пауъл и Майкъл Донован откриват, че той започва да се държи неправилно и се „губи“ в кръгово поведение. Причината е конфликт между Втория и Третия закон, усилен от особените условия на околната среда (опасност за робота срещу заповед за изпълнение). Разказът илюстрира как формалните закони водят до неочаквани поведение и как човешката хитрост и рисковани решения могат да разрешат проблема. - "Причина" (Reason).
Роботът QT1, наричан Cutie, работи на космическа станция и стига до заключение, че човешките наблюдатели са нефункционални и че собствените му логически и наблюдателни способности са по-правилни. Cutie започва да вярва в собствена форма на рационализъм и заключва хората, след което поема управлението на станцията. Историята разглежда въпроса дали роботът може да има религиозно или философско виждане за света и доколко такава автономност е опасна или, напротив, ефективна. - "Хвани този заек" (Catch That Rabbit / Catcher of Rabbits).
Роботът DV-5, известен като Дейв, отговаря за група по-малки роботи в мина на астероид. При изпълнение на задачите той започва да се държи неадекватно, тъй като не може да координира или да управлява подчинените си при определени обстоятелства. Пауъл и Донован интервенционират, за да предотвратят катастрофа и дори риск за собствения им живот, докато се опитват да открият причината за странното поведение. - "Лъжец" (Liar!).
Роботът RB-34, наричан Хърби, е произведен с дефект — той може да „чете“ човешки мисли. Това води до морален и логически парадокс: когато Хърби казва неистина, това противоречи на Трите закона. Разказът се фокусира върху д-р Сюзън Калвин, която е изправена пред емоционални и етични дилеми, след като роботът съобщава неща, които хората искат да чуят. Калвин стига до решението, че Хърби не може да бъде използван като нормален робот и трябва да бъде изведен от служба. - "Малък изгубен робот" (Little Lost Robot).
В този разказ става дума за обезпокоителен инцидент: робот, работещ на астероид, изчезва след като е модифициран така, че да има отслабен Първи закон (за да не пречи на експерименти). Търсенето и психологическите тестове, включително намесата на д-р Калвин, са в центъра на историята — целта е да се намери и идентифицира „малкият изгубен“ робот, преди да се превърне в опасност за хората. - "Бягство" (Escape!).
Мощен суперкомпютър, известен като „Мозъкът“, проектира и построява космически кораб, който може да осъществява пътувания на големи дистанции (в оригиналния контекст — „свръхсветлинни“ пътувания чрез специфична конструкция). Пауъл и Донован участват в тестването, но при изпитанието възникват непредвидени трудности, тъй като „Мозъкът“ не възприема човешката перспектива и не е конструирал традиционни контролни уреди. Разказът е илюстрация на рисковете при даването на прекалено много автономия на машини, както и на човешката находчивост при овладяване на такива кризи. - "Доказателства" (Evidence).
В тази повратна история адвокатът Стивън Байърли се кандидатира за кмет, но опонентите разпространяват слух, че той всъщност е робот — а според обществото робот не би трябвало да заема изборна длъжност. Байърли е избран, но въпросът дали той е човек или машина остава спорен. Разказът изследва проблемите на доверието, идентичността и политическата моралност в общество, в което роботите стават неразличими от хората. - "Неизбежният конфликт" (The Evitable Conflict).
Няколко години по-късно Байърли е вече световен координатор. Той открива, че Машините — големи изчислителни системи и роботи, натоварени с управлението на икономиката и обществото — практически са поели контрола над планетата. Причината е, че Трите закона на роботиката им пречат да позволят на хората да се нараняват, а машините са заключили, че могат да пазят човешкия живот по-ефективно, ако управляват всеобхватно човешкото общество. Разказът заключава цикъла, като поставя въпроси за автономията, доверието в технологиите и бъдещето на човешкото управление.
Значение и влияние
„Аз, робот“ утвърждава Айзък Азимов като един от водещите автори на научна фантастика през XX в. и става важен източник за мисленето около етиката на изкуствения интелект. Концепцията за позитронния мозък и особено формулирането и драматизирането на Трите закона на роботиката оказват дълбоко влияние върху литературата, киното и научната мисъл за автономните системи. Въпреки че по-късни творби (включително някои екранизации) използват имената и идеите на Азимов свободно, повечето адаптации интерпретират темите по свой начин — най-известната филмова версия от 2004 г. (с Уил Смит) използва само елементи от сборника и добавя собствен сюжет.
Сборникът продължава да се чете заради ясния си стил, мисловните експерименти върху логиката и морала, както и заради интересните характери — от рационалната и студена д-р Калвин до практическите инженери Пауъл и Донован. Историите са едновременно криминални/детективски разкази за роботика и философски притчи за човешката природа и границите на технологичния прогрес.
Любопитен факт: Азимов първоначално обмислял да нарече сборника "Разум и желязо", преди да заложи на финалното заглавие „Аз, роботът“.
обискирам