Хенри Фредерик, принц на Уелс (19 февруари 1594 г. - 6 ноември 1612 г.) е най-големият син на крал Джеймс I и VI и Анна Датска. Името му идва от дядовците му Хенри Стюарт, лорд Дарнли, и Фредерик II Датски. Роден като престолонаследник, принцът бързо се превръща в централна фигура на надеждите за бъдещето на короната както в Шотландия, така и в новата английска държава след Унията на короните.

Ранни години и титули

След възкачването на баща му на английския престол през 1603 г. Хенри прекарва част от детството си в двора на Англия и получава образование, целящо да го подготви за ролята на бъдещ монарх. През 1610 г. той официално е провъзгласен за принц на Уелс и граф на Честър — титли, които утвърждават статута му като първи наследник на трона.

Личност, интереси и покровителство

Хенри е известен със своята харизма и енергичен темперамент. Той се увлича по военното дело, конната езда и ловa, и често демонстрира умения в рицарски турнири и военни упражнения. В същото време е покровител на изкуствата: дворовите представления, маските и поетичните посвещения често са посветени на него, а редица писатели и композитори от епохата го възхваляват като обещаващ и благороден наследник.

Смърт, погребение и историческо значение

Принц Хенри е смятан за ярък наследник на трона на баща си. Той обаче умира преди баща си от тиф на 6 ноември 1612 г. След внезапната му смърт властта на английския и шотландския престол преминава в ръцете на по-малкия му брат Чарлз, който по-късно става крал Чарлз I. Събитието променя посоката на английската политическа история — личността и политическите наклонности на Чарлз се различават от тези на Хенри, което оказва далечни последици за страната.

Погребението на принца е съпроводено с голямо обществено оплакване и церемонии, а в памет на младия наследник са създадени множество похвални надписи, елегии и монументални паметници. Неговият внезапен край вдъхновява множество литературни и артистични произведения в началото на XVII век.

Памет и географски наименования

Няколко места в колонията Вирджиния са наречени в чест на принц Хенри преди и след смъртта му. Сред тях са ранните поселения и окръзи, които възприемат имената Хенрикус (Henricus) и Henrico — названия, които до днес напомнят за връзката между английската корона и новите колонии в Северна Америка.

Хенри Фредерик остава в историческата памет като символ на нереализирани надежди за по-различен монархически стил и политика; краткият му живот и внезапната смърт правят фигурата му предмет на многобройни интерпретации и спекулации в хрониките и литературата от епохата.