Робърт Найт "Боб" Андрас (21 февруари 1921 г. - 17 ноември 1982 г.) е канадски политик. От 1965 до 1980 г. той е член на парламента (MP) в Камарата на общините на Канада. По това време е част от Либералната партия. Представлява два избирателни района в Онтарио. Това са Порт Артър и Тъндър Бей-Нипигон. Андрас е от Лачин, Квебек. Премества се в Порт Артър, Онтарио, за да работи в автокъща.
Ранен живот и професионален път
Робърт "Боб" Андрас започва кариерата си като предприемач в автомобилния бизнес, работа, която го свързва с местните общности в Порт Артър (по-късно част от региона Тъндър Бей). Този практически опит в частния сектор и контактите с гражданите оформят неговия стил на политическа работа – ориентиран към проблемите на ежедневието и икономическото развитие на регионите в Североизточен Онтарио.
Политическа кариера и министерски постове
Като политик Андрас е бил част от кабинета на Канада много пъти. През повечето време това се случваше, когато Пиер Трюдо беше министър-председател. От 1968 г. до 1971 г. е министър без портфейл, от 1971 г. до 1972 г. - държавен министър по градските въпроси, от 1971 г. до 1974 г. - министър по въпросите на положението на жените, от 1972 г. - министър по въпросите на потребителите и корпоративните въпроси, от 1972 г. до 1976 г. - министър по въпросите на работната сила и имиграцията, от 1976 г. до 1978 г. - председател на Съвета по финансите, а от 1978 г. до 1979 г. - държавен министър по въпросите на икономическото развитие.
В тези роли Андрас се занимава с широк спектър от публични политики: от градско планиране и подобряване на услугите в общините до защита на правата на потребителите и въпросите, свързани с работната сила. Като министър по въпросите на работната сила и имиграцията той има централна роля в изготвянето и въвеждането на национални програми и законодателни инициативи в областта на имиграцията и интеграцията.
Законът за имиграцията от 1976 г. и приносът на Андрас
Едно от най-важните неща, които Андрас прави, е да помогне Законът за имиграцията от 1976 г. да се превърне в закон. Това се случва, когато той е министър на човешките ресурси и имиграцията. Законът замени Закона за имиграцията от 1952 г. Тази реформа е значима, защото въвежда по-прозрачни и модернизирани критерии за приемане на имигранти, създава яснота около категориите на прием (като семейна имиграция, независими квалифицирани имигранти и бежанци) и акцентира върху принципа на равнопоставеност.
Основни акценти на Закона от 1976 г. включват премахване на открита дискриминация при селекцията на имигранти по етнически, религиозни или национални признаци, по-голямо внимание към хуманитарните аспекти и приемането на бежанци, както и въвеждане на по-ясни основания за неприемане (например поради заплахи за националната сигурност, сериозни нарушения на човешките права или сериозни здравословни и финансови причини). Законът служи като рамка за имиграционната политика на Канада в следващите десетилетия.
Законът е приет през 1976 г. и е въведен в действие през следващите години; работата на Андрас като министър е била ключова при финализирането на текстовете и при представянето им пред парламента и обществото.
Работа с коренното население и други общности
Андрас се опитва да работи и с Жан Кретиен, за да помогне за създаването на обществена политика на хората от Първите нации. Включването на въпроси, свързани с правата и нуждите на коренните народи, както и диалогът с техните представители, са част от по-широката му ангажираност към социална справедливост и включване в националните политики.
Край на политическата кариера и наследство
За федералните избори през 1980 г. той заявява, че няма да се опитва да бъде избран отново. След края на парламентарната си кариера Андрас остава запомнен като политик, който е работил за модернизацията на имиграционната политика на Канада и за по-широко приобщаване на маргинализирани групи в обществения дебат.
Личен живот и смърт
Андрас умира на 17 ноември 1982 г. във Ванкувър, Британска Колумбия. Това се случва след едногодишна борба с рака. Неговата кариера оставя трайни следи в канадската публична политика, особено в областта на имиграцията и правата на различни социални групи.