A Vindication of the Rights of Woman: with Strictures on Political and Moral Subjects е книга, написана от Мери Уолстънкрафт през 1792 г. Тя е сред ранните и най-известни текстове, които системно защитават идеята, че жените са разумни същества и заслужават достъп до образование и граждански права. През XVIII век съществуват разпространени възгледи, че жените не трябва да получават официално образование, а основната им роля е да поддържат дома и да бъдат украшение в обществото. Уолстънкрафт пише този труд като ответ на тези възгледи и защитава убеждението, че образованието трябва да съответства на мястото на жената в обществото — тоест да ѝ осигури възможност да бъде разсъдлива майка, съпруга и гражданка.

Повод за написване и контекст

През 1791 г. Шарл-Морис дьо Талейран-Перигор представя доклад пред Националното събрание на Франция, в който защитава идеята, че жените трябва да получават единствено основно образование. Този доклад предизвиква реакция у Уолстънкрафт и я подтиква да напише своето „Отстояване“ — такъв е и директният повод за публикуване. Тя използва случая, за да отправи по-широка критика към двойните морални стандарти, които обществените институции и мъжете налагат на жените, и да покаже как тези стандарти задушават индивидуалната свобода и разум.

Ключови идеи и аргументи

Уолстънкрафт твърди, че жените са разумни човешки същества и затова заслужават същите основни права, които имат и мъжете. Сред основните ѝ тези са:

  • Право на образование: образованието трябва да развива разума и добродетелта, а не да превръща жените в привързани, емоционални и зависими същества;
  • Морално и социално равенство: жените трябва да имат възможност да бъдат реални партньорки на съпрузите си (компаньонки), а не само необразовани жени, послушни на мъжете;
  • Критика на брака като собственост: тя отхвърля идеята жените да са украшение или собственост, която да се продава в брака, и обръща внимание върху юридическата и икономическата зависимост на жената;
  • Възпитание и национален интерес: жените са ключови за бъдещото поколение, тъй като възпитават децата; образована майка възпитава нравствени и разумни граждани;
  • Против възбуждане на „неразумни“ емоции: Уолстънкрафт обвинява определени нравствени норми и образователни практики, че насърчават у жените прекомерна сантименталност и послушание, което ограничава техния морален и интелектуален растеж.

Стил и философски влияния

Текстът е писан в духа на Просвещението: използва езика на разума, природните права и политическата философия. Уолстънкрафт влиза в диалог с мислители като Жан-Жак Русо и обръща внимание на социалните институции. Тя не използва терминa феминизъм — той се появява по-късно — но методът и аргументите ѝ полагат основите на по-късните феминистки дебати. Въпреки че призовава за равенство между половете в много сфери (особено в моралното и образователното поле), тя не твърди, че мъжете и жените са „идентични“ във всичко по природа; нейният акцент е върху равните възможности и равните права като въпрос на справедливост и рационалност.

Публикация, прием и последици

Правата на жената е написана бързо — Уолстънкрафт иска да реагира пряко на събитията — и тя планира по-обмислен втори том, но не успява да го напише преди смъртта си. Често се среща твърдението, че творбата ѝ е била масово порицавана. В действителност, при първото публикуване през 1792 г. книгата получава смесен прием: някои я хвалят за оригиналността и яснотата на аргументите, други я критикуват като твърде радикална. По-късно личният ѝ живот е разобличен от "Мемоари на автора на "Отстояване правата на жената" (1798 г.) от Уилям Годуин. Това биографично разкритие, заедно с моралните предразсъдъци на времето, намаляват обществената симпатия към нея за известно време.

Наследство и значение

Днес творчеството на Уолстънкрафт обикновено се разглежда като основополагащо за развитието на женското движение и като ранна форма на феминистка мисъл. Биографи и историци я наричат „може би най-оригиналната книга на века на Уолстънкрафт“, и макар тя да не формулира всички съвременни феминистки искания (напр. пълно политическо равенство във всеки смисъл), нейният акцент върху образованието, индивидуалната автономия и правата на човека влияе върху по-късните борби за гласуване, правна независимост и социална промяна. Нейната дъщеря, Мери, по-късно става известна като Мери Шели — авторката на „Франкенщайн“ — и това допълнително затвърждава интереса към личния и интелектуалния ѝ кръг.

Защо текстът остава важен

„Правата на жената“ остава четиво, което провокира въпроси за това какво означава образование, добродетел и свобода в една справедлива общност. Независимо дали читателите възприемат Уолстънкрафт като „феминистка“ по съвременните критерии, нейният труд е ключов исторически документ за развитието на равенството между половете и за политическата мисъл на късното Просвещение.