Александър Дюма fils — френски писател и драматург (1824–1895)

Александър Дюма, fils (от френски fils — син) е роден на 27 юли 1824 г. и умира на 27 ноември 1895 г. Той е син на прочутия писател Александър Дюма, père (на френски père означава баща) и става сам известен като писател и драматург, чиито творби са с ясно морално и социално съдържание.

Ранни години

Александър Дюма е роден в Париж, Франция, като извънбрачно дете на Мари-Катрин Лабай, шивачка, и на писателя Александър Дюма. През 1831 г. баща му го признава официално и поема грижата за образованието му — Дюма посещава Institution Goubaux и Collège Bourbon. По това време законът позволява на бащата да отнеме детето от майката; опитите в това отношение и страданията на майка му оставят дълбок отпечатък върху младия писател и по-късно вдъхновяват неговите образи на трагични жени.

По бащина линия Дюма произхожда от смесен произход — прародителите му включват бял френски благородник и млада чернокожа жена от Хаити, което прави темата за расовото предубеждение и общественото незачитане част от личния му опит. В интернатите той често е подлаган на подигравки от съучениците си, а тези преживявания ясно се отразяват в неговите творби и възгледи.

Литературна и драматургична кариера

През 1844 г. Дюма се премества при баща си в Сен-Жермен-ан-Лайе и там среща млада куртизанка, Мари Дюплеси, която става прототип и вдъхновение за героя на неговия най-известен роман La dame aux camélias (Дамата с камелиите). Романът, публикуван през 1848 г., е адаптиран от самия автор за сцена и поставен като пиеса през 1852 г.; в англоезичните страни често е познат като Camille.

Пиесата и романът имат огромен успех и са в основата на операта на Верди La Traviata, която премиерно излиза през 1853 г. Дюма фили признава, че първоначално е направил театралната адаптация и по финансови причини, но творбата му му гарантира трайно място на френската сцена.

Оттогава Дюма-фил се посвещава главно на драмата — неговите пиеси често поставят остри морални и социални въпроси: ролята на отговорността към децата, положението на жената в обществото, честта и семейните задължения. В пиесата си от 1858 г. Le fils naturel (Незаконният син) той защитава убеждението, че ако мъж е баща на незаконно дете, трябва да го узакони и да поеме отговорност за жената и детето.

Успехът му на театралната сцена е толкова голям, че за по-голямата част от втората половина на XIX век Дюма-фил доминира сериозната френска драматургия и по престиж надминава даже баща си в областта на драмата. След успеха с театрото той почти изоставя романа — въпреки това полуавтобиографичната книга Le Roman de Clémence (1867) постига известен успех.

Личен живот и отличия

През 1864 г. Дюма се жени за Надежда Наришкин, с която има дъщеря. След смъртта ѝ той се жени за Хенриета Рение. През 1874 г. е приет за член на Френската академия, а през 1894 г. е награден с Ордена на почетния легион — признание за приноса му към френската литература и театър.

Смърт и наследство

Александър Дюма, fils, умира на 27 ноември 1895 г. в Марли льо Роа, Ивелин, и е погребан в Cimetière de Montmartre в Париж. Неговото творчество оставя траен отпечатък върху европейската драматургия и литература: произведенията му продължават да се поставят на сцена, а най-известният му роман-пиеса La dame aux camélias остава част от световния литературен и оперен репертоар.

Някои от най-значимите му творби:

• La dame aux camélias (роман и пиеса)
• Le fils naturel (1858)
• Le Roman de Clémence (1867)
• Множество социално‑морални драми, поставяни в Парижките театри през втората половина на XIX век

Темите, които Дюма-фил разглежда — отговорност, обществени морал, положението на жената и достойнството на индивида — правят произведенията му актуални и четими и днес.

Търсене по буква