Валтер Рудолф Хес — Нобелов лауреат за изследвания на хипоталамуса
Живот и открития на Валтер Рудолф Хес — Нобелов лауреат за изследвания на хипоталамуса; откривател на мозъчни центрове за поведение, сън и вегетативна регулация.
Валтер Рудолф Хес (17 март 1881 г. - 12 август 1973 г.) е швейцарски физиолог. През 1949 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина за "локализиране на областите на мозъка, участващи в контрола на вътрешните органи". Наградата е поделена с Егас Монис. Хес е роден на 17 март 1881 г. във Фрауенфелд, Швейцария и умира на 12 август 1973 г. в Локарно, Швейцария.
Чрез стимулиране на хипоталамуса на котките с малки електрически токове Хес предизвиква поведение. Поведението варира от възбуда до апатия в зависимост от позицията на стимулацията. Той можел да предизвика различни видове реакции в предния (латералния) хипоталамус в сравнение със стимулирането на задния вентромедиален хипоталамус. Когато стимулираше предната част, той можеше да предизвика спадане на кръвното налягане, забавяне на дишането и реакции като желание за храна, желание за вода, нужда от пишкане и нужда от какане. От друга страна, стимулирането на задната част водеше до изключителна възбуда и защитно поведение.
Хес също така открива, че може да предизвика сън при котките - откритие, което по онова време е много спорно, но по-късно е потвърдено. Работата му е важна стъпка в разбирането на учените за невросекрецията.
Научен принос и значение
Хес систематично картографира функциите на различни области на хипоталамуса и показа, че този дял от мозъка играе централна роля при регулирането на автономните функции (кръвно налягане, дишане), хомеостазата (апетит, жажда, отделителни рефлекси), емоционалното поведение и съня. Неговият подход — локализирано електрическо стимулиране и наблюдение на поведенчески и вегетативни реакции — позволи за първи път да се свържат конкретни области с определени физиологични и поведенчески прояви. Това допринесе съществено към развитието на неврофизиологията, невроендокринологията и науката за автономната нервна система.
Методи и научна строгост
Хес използва малки електрически токове и прецизни електроди за локална стимулация и детайлно наблюдение на реакциите при животните. Въпреки че по-голямата част от експериментите са проведени върху котки, принципите, които той установява, оказват влияние върху разбирането на хипоталамуса при бозайниците, включително човека. Неговата методология — картографиране чрез стимулация и корелация на структура с функция — остава основен инструмент в невронауките и до днес.
Критика и етика
Някои аспекти на експериментите на Хес предизвикват дебати: интерпретацията на наблюдаваните поведения, използването на животни в инвазивни проучвания и в определена степен обобщаването на резултатите от животински модели към човешкото поведение. В исторически план е важно да се отбележи, че научните и етичните стандарти се развиват, и много от методите от неговата епоха биха били разглеждани по различен начин днес. Въпреки това основните резултати на Хес са многократно потвърдени и легитимни като ключов принос в неврологията.
Награди и наследство
Нобеловата награда през 1949 г., споделена с Егас Монис, е признание за важността на изследванията върху функционалната организация на мозъка. Докато приноса на Монис (профилактурата / лоботомията) остава противоречив и е предмет на сериозна критика, работата на Хес по локализацията на мозъчните центрове за автономен контрол се приема като надеждна основа за по-нататъшни изследвания. Наследството на Хес се проявява в съвременните изследвания на невроендокринологията, контрола на поведението и разработването на неврохирургически и невромодулационни терапии (например дълбока мозъчна стимулация) за различни неврологични и психиатрични състояния.
Като цяло Валтер Рудолф Хес остава една от водещите фигури в историята на физиологията на мозъка, чиито експерименти и концепции са повлияли на няколко поколения учени и клиницисти.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Валтер Рудолф Хес?
О: Валтер Рудолф Хес е швейцарски физиолог, който през 1949 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина за работата си по локализиране на областите на мозъка, участващи в контрола на вътрешните органи.
В: Кога и къде е роден и кога умира?
О: Роден е на 17 март 1881 г. във Фрауенфелд, Швейцария и умира на 12 август 1973 г. в Локарно, Швейцария.
В: Какви експерименти е провеждал Хес?
О: Хес провежда експерименти, при които стимулира хипоталамуса на котки с малки електрически токове, за да предизвика различно поведение - от възбуда до апатия, в зависимост от позицията на стимулацията.
В: Какви са някои реакции, предизвикани от стимулирането на предната част на хипоталамуса?
О: Стимулирането на предната част може да предизвика спадане на кръвното налягане, забавяне на дишането и реакции като желание за храна, желание за вода, нужда от пишкане и нужда от какане.
В: Какви са някои реакции, предизвикани от стимулирането на задната част на хипоталамуса?
О: Стимулирането на задната част водеше до силно вълнение и защитно поведение.
В: С какво работата на Хес допринесе за разбирането на учените?
О: Работата му е важна стъпка в разбирането на учените за невросекрецията.
обискирам