Егаш Монис — португалски невролог и Нобелов лауреат, откривател на ангиографията
Това е португалско име; първото фамилно име е Egas, а второто е Moniz.
Антониу Егаш Монис (António Caetano de Abreu Freire Egas Moniz, 29 ноември 1874 - 13 декември 1955), известен като Егаш Монис, е португалски невролог.
Монис е една от ключовите фигури в ранната неврология и неврохирургия. Той остава в историята с два основни приноса: разработването на мозъчната ангиография и въвеждането на хирургичната процедура левкотомия (лоботомия). Неговите изследвания и дейност имат дълготраен, но противоречив ефект върху лечението и диагностиката на болестите на нервната система.
Ангиография
През 1927 г. Егаш Монис въвежда метод за визуализиране на кръвоносните съдове в и около мозъка, известен като мозъчна (церебрална) ангиография. Техниката се базира на инжектиране на рентгенконтрастен разтвор в каротидните съдове и заснемане с рентгенови лъчи, което позволява да се откриват аневризми, съдови малформации, оклузии и други съдови заболявания. Тази методика полага основите на съвременната неврорадиология; с времето е преустроена и подобрена чрез цифрова субтракционна ангиография, КТ-ангиография и МР-ангиография, но принципът и клиничната значимост на виждането на мозъчните съдове остават наследство от работата на Монис.
Левкотомия (лоботомия) и Нобелова награда
В средата на 1930-те г. Монис започва да разработва хирургична техника за лечение на тежки психотични състояния — т.нар. предна левкотомия (prefrontal leucotomy), по-късно наричана лоботомия. Целта е да се прекъснат определени връзки в предния дял на мозъка с надеждата да се смекчат симптомите при тежка психоза и други психиатрични нарушения. За тази процедура Академията му присъжда Нобелова награда за физиология или медицина през 1949 г., която той разделя с Валтер Рудолф Хес. В обосновката на наградата е посочена предполагаемата терапевтична стойност на левкотомията при някои психози.
Впоследствие процедурата става силно спорна: при много пациенти се наблюдават тежки и постоянни странични ефекти — загуба на личностни черти, емоционална притъпяемост, когнитивни нарушения и др. С развитието на психофармакологията (особено въвеждането на антипсихотични лекарства през 1950-те) и поради етични съображения, употребата на лоботомия почти напълно изчезва. Днес тя се разглежда като грешка в историята на медицината, докато заслугата на Монис за научния дебат и за формулиране на идеята за интервенции върху мозъчните вериги остава предмет на исторически анализ и етика.
Научна и академична кариера
През 1911 г. Монис е назначен за професор по неврология в Лисабон и заема този пост до пенсионирането си през 1944 г. В академичната си дейност той публикува множество медицински статии и работи, участва в професионални общества и допринася за установяването на неврологията като самостоятелна специалност в Португалия. Неговите изследвания, макар и променящи се в преценка през времето, стимулират интереса към експерименталните и клиничните подходи в неврологията и психиатрията.
Политическа и обществена дейност
Освен научна кариера, Егаш Монис заема различни законодателни и дипломатически постове в португалската държава и участва активно в обществения живот. Той е уважавана фигура в Португалия и влиза в контакт с политически и научни кръгове, което обогатява и понякога усложнява възприемането на неговата научна работа.
Наследство и оценка
Егаш Монис остава първият португалски гражданин, получил Нобелова награда — важно отличие за националната наука и медицинска общност. Неговото наследство е двусмислено: от една страна, мозъчната ангиография е траен и положителен принос, който трансформира диагностиката на съдовите заболявания на мозъка; от друга страна, левкотомията се разглежда като сериозна грешка от гледна точка на медицинската етика и безопасност, и е пример за това колко далечни и понякога опасни могат да бъдат експерименталните хирургични интервенции, когато не са подкрепени от дългосрочни данни за безопасност.
Антониу Егаш Монис умира на 13 декември 1955 г. Въпреки противоречивата оценка на част от неговата работа, неговото име остава неотменима част от историята на неврологията и невронауките.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Антониу Егас Монис?
О: Антонио Егас Мониз е португалски невролог, който разработва мозъчната ангиография и хирургическата процедура левкотомия.
В: Какво представлява мозъчната ангиография?
О: Мозъчната ангиография е техника, разработена от Антониу Егас Мониз, за визуализиране на кръвоносните съдове в мозъка и около него.
В: Какво представлява левкотомията?
О: Левкотомията, известна също като лоботомия, е хирургическа процедура, разработена от Антонио Егас Мониз.
В: Използва ли се левкотомията и днес?
О: Не, сега левкотомията се използва рядко.
В: Кой се смята за основател на съвременната психохирургия?
О: По-често за основател на съвременната психохирургия се смята Готлиб Буркхардт.
Въпрос: Получавал ли е Антониу Егас Мониз Нобелова награда?
О: Да, Антониу Егас Мониз става първият португалски гражданин, получил Нобелова награда, когато я споделя с Валтер Рудолф Хес през 1949 г.
В: С какво друго се е занимавал Антониу Егас Мониз освен с медицинска дейност?
О: Освен медицинската си дейност Антониу Егаш Мониз заема и академични длъжности, пише много медицински статии и заема няколко законодателни и дипломатически поста в португалското правителство.