Уолис Симпсън — херцогиня на Уиндзор и причина за абдикацията

Драма, любов и политическа криза: Уолис Симпсън — херцогиня на Уиндзор, жената зад абдикацията на крал Едуард VIII и скандал, който промени британската монархия.

Уолис Симпсън (родена като Беси Уолис Уорфийлд; 19 юни 1896 г. – 24 април 1986 г.) е най-известна с ролята си в конституционната криза от 1936 г., когато любовната ѝ връзка с престолонаследника довежда до абдикацията му. Родена в Балтимор, Мериленд, САЩ, Уолис идва от заможно американско семейство. През живота си тя е била омъжена два пъти преди връзката си с бъдещия крал и не е имала биологични деца.

Ранен живот и бракове

Преди да срещне британския престолонаследник, Уолис е била женена за двама американци. Първият ѝ брак е със Earl Winfield Spencer Jr., от когото се развежда през 1927 г. Вторият ѝ съпруг е Ернест Олдрич Симпсън, с когото се омъжва през 1928 г. и от когото се развежда през 1936 г. По време на тези бракове Уолис изгражда социални и международни контакти, които по-късно улесняват срещата ѝ с принца.

Връзката с принц Едуард и абдикацията

Престолонаследникът на Обединеното кралство, принц Едуард, се влюбва в Уолис, докато тя все още е омъжена. Тяхната връзка започва да става публична и да предизвиква внимание през началото на 30-те години. През 1936 г. тя вече е официално разведена от втория си съпруг, и Едуард иска да се ожени за нея след възкачването си на трона.

На 20 януари 1936 г. Джордж V умира и Едуард става крал. Проблемът е, че монархът е глава на Англиканската църква, която по онова време е против развода, а обществените и политическите очаквания правят брак между крал и разведена жена с предишни бракове и съпрузи по живи лица изключително спорен. Общественото мнение и институционалният натиск превръщат личния избор на монарха в държавен въпрос.

През ноември 1936 г. кралят се консултира с британския министър-председател Стенли Болдуин за възможните варианти да запази трона и да се ожени за Уолис. Предложението за морганатичен брак, при който Уолис да не получи статут на кралица и децата (ако имаше такива) да не са наследници на трона, е отхвърлено от правителството и от лидери на доминионите, включително Австралия и Южна Африка. Болдуин посочва, че ако кралят настоява да се ожени, правителството би подало оставка, което би довело до конституционна криза.

Кралят преценява, че не може да изпълнява длъжността си без подкрепата на жената, която обича, и на 11 декември 1936 г. произнася в радиопредаване прочутите думи: "Установих, че е невъзможно да нося тежкото бреме на отговорността и да изпълнявам задълженията си на крал, както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам". С това последва абдикация в полза на своя по-малък брат.

Заглавие и живот в изгнание

След абдикацията Едуард приема титлата херцог на Уиндзор, а Уолис става херцогиня на Уиндзор. Новият крал обаче решава, че тя няма да носи кралския стил и не ѝ се дава "Кралско височество" (HRH). Вместо това тя е стилизирана като Нейна милост херцогинята на Уиндзор, стил, обикновено даван на обикновени херцогини, които не са кралски особи. Това решение остава спорно и символизира ограничението на статута ѝ в официалния протокол.

По-голямата част от живота си след абдикацията двойката прекарва в чужбина, главно във Франция. В края на 30-те години и по време на Втората световна война те пътуват и живеят на различни места — първоначално във Франция, след това в Португалия, а по-късно за известно време на Бахамите, където херцогът служи като заместник-губернатор (Governor) през част от военния период и след това. Тези месеци на Бахамите са един от малкото периоди, когато двойката изпълнява официални административни задължения.

Спорове и обвинения за симпатии към нацизма

По време и след войната върху двойката тежат подозрения и спекулации за симпатии към германската нацистка партия. Херцогът прави изказвания и предприема действия, които са тълкувани като симпатии или прагматична политика срещу комунизма — като известната му бележка, цитирана във вестник "Ню Йорк Дейли Нюз" от 13 декември 1966 г., в която той пише, че би било "в интерес на Великобритания, а и на Европа", ако Германия нанесe удар на изток, за да унищожи комунизма. Тези изказвания и срещите на херцога с нацистки лидери предизвикват критика и до днес остават предмет на исторически дебат.

След войната разсекретените документи (включително и т.нар. Marburg Files) породиха въпроси за това доколко двойката е била уязвима на германско влияние или е поддържала контакт с нацистки представители. Историците продължават да спорят за мотивите и мащаба на тези контакти — дали са резултат от симпатии, политически изчисления или от желание да бъде защитен личният статус на херцога и херцогинята.

Късни години, мемоари и смърт

След смъртта на херцога от рак през 1972 г., Уолис заминава за Обединеното кралство, за да присъства на погребението му. По време на посещението си тя отсяда в Бъкингамския дворец. В по-нататъшните години тя живее предимно в Париж, в дома си в Булонския лес, където умира на 24 април 1986 г., на осемдесет и девет годишна възраст. Погребана е заедно със съпруга си в Кралския гробищен парк (Frogmore).

Уолис пише мемоарите си, публикувани през 1956 г. под заглавието "The Heart Has Its Reasons" (превеждано на български като "Сърцето си има причини"), в които разказва собствената си версия на събитията около връзката ѝ с Едуард и живота им в изгнание. Тези спомени допринасят за създаване на образа ѝ в общественото съзнание — понякога защитен, понякога остро критикуван.

Наследство и историческа оценка

Уолис Симпсън остава една от най-противоречивите фигури в британската монархическа история. За едни тя е любовта на живота на краля, довела до смела, но спорна лична жертва; за други — символ на скандал и предизвикателство към традицията и институцията. Абдикацията от 1936 г. има дълготрайни последици за короната и за начина, по който обществото възприема ролята на личния живот на монарсите. Историческите изследвания продължават да се опитват да отделят фактите от спекулациите и да дадат по-обективна картина за ролята на Уолис в тези драми.

Като историческа личност тя остава предмет на книги, филми и документални предавания, които разглеждат както романтичния аспект на връзката ѝ с Едуард, така и политическите и морални измерения на абдикацията и съпътстващите я събития.

Въпроси и отговори

Въпрос: Коя беше Уолис Симпсън?

В: Каква криза предизвика тя в средата на 30-те години на XX век?

В: Омъжена ли е била Уолис по това време?

В: Разведена ли е с първия си съпруг?

В: Кога се е развела с втория си съпруг?

Въпрос: На колко години беше Уолис Симпсън, когато почина?

Търсене по буква