Теодоро Обианг Нгема Мбасого (роден на 5 юни 1942 г.) е президент на Екваториална Гвинея от 1979 г. Мбасого завършва военната академия в Сарагоса, Испания. Той идва на власт с военен преврат, като сваля предишния лидер ФрансискоМасиас Нгуема. Франсиско Масиас Нгуема е управлявал страната през предходното десетилетие; той е известен с репресии и насилие, бил е осъден на смърт и екзекутиран чрез разстрел. При идването си на власт Обианг обещава да започне отначало и да управлява страната по-добре.

Политическа кариера и избори

След преврата през 1979 г. Обианг консолидира властта си и през 1982 г. е приета нова конституция, която формално създава поста президент и урежда институциите на държавата. Обианг е преизбиран многократно — официално на избори през 1989 г., 1996 г., 2002 г. и в последващи години — като повечето от тези избори са критикувани от международни наблюдатели и опоненти като несправедливи и манипулирани. През 1989 г. Обианг бе единственият официален кандидат, а наблюдателите за изборите през 1996 г. и 2002 г. определиха резултатите като сериозно опорочени.

Авторитарни характеристики и репресии

Режимът на Обианг запазва ясно изразени авторитарни черти, дори след формалната легализация на други партии през 1991 г. В политическата система доминира Демократичната партия на Екваториална Гвинея (ДПГЕ), а опозицията функционира при сериозни ограничения: липса на свободна преса, препятствия пред дейността на партиите и репресии срещу критиците. Всички членове на 100-местния национален парламент, с изключение на един, принадлежат или са свързани с ДПГЕ. Около 90 % от активните опозиционни политици са принудени да живеят в изгнание, а от 1979 г. насам стотици активисти са били арестувани, много са били неправомерно затворени, а няколко — убити.

Критика за корупция и клиентелизъм

Много местни и международни наблюдатели описват режима на Обианг като един от най-корумпираните, етноцентрични и потиснически в света. Откриването и експлоатацията на нефт в страната през 1990-те години донесе значителни приходи, но богатството не беше разпределено равномерно: голяма част от ресурсите и средствата се концентрират в ръцете на елита и семейни кръгове, а обществени услуги като здравеопазване и образование остават слабо финансирани. Международни разследвания и съдебни процедури в някои държави доведоха до обвинения и конфискации на имущество, свързвано с висши служители и членове на семейството им.

Международни реакции и наблюдение

Режимът на Обианг продължава да бъде обект на силна международна критика от правозащитни организации като Amnesty International и Human Rights Watch. Журналисти и международни наблюдатели многократно обръщат внимание на ограниченията върху гражданските свободи, липсата на прозрачност и налаганите от държавата репресии. През 2008 г. американският журналист Питър Маас нарече Обианг един от най-репресивните африкански лидери, сравнявайки го с Робърт Мугабе в Зимбабве.

Икономическо положение и обществена статистика

Икономиката на Екваториална Гвинея се промени драстично след започване на добив на нефт: официалните данни показват високи нива на БВП на глава от населението, но общото благосъстояние на населението остава ниско заради голямото социално неравенство, слабата инфраструктура и системната корупция. Много анализи сочат, че богатството не е довело до устойчиви подобрения в качеството на живот на широките слоеве от населението.

Личен култ и религия

Някои държавни медии и пропагандни изяви около режима са изграждали силен култ към личността на Обианг. През юли 2003 г. държавното радио обявява Обианг за бог, който бил "в постоянна връзка с Всевишния" и "можел да решава да убива, без никой да му търси сметка и без да отиде в ада". Подобни възгласи и ексцеси са предизвиквали международно възмущение. Самият Обианг обаче публично твърди, че е благочестив католик и е бил канен във Ватикана от Йоан Павел II и отново от Бенедикт XVI. Любопитно е, че и предишният лидер Франсиско Масиас също публично се е провъзгласявал за бог.

Наследство и съвременно състояние

Теодоро Обианг Нгема Мбасого остава доминираща фигура в политическия живот на Екваториална Гвинея повече от четири десетилетия. Неговото управление формира модел на авторитарна власт, базиран на контрол на институциите, ограничаване на политическата конкуренция и разпределяне на ресурси чрез клиентелистки мрежи. Режимът продължава да бъде силно критикуван от международната общност за нарушения на човешките права, ограничаване на свободата на словото и корупция, докато в страната продължават дискусии за нуждата от политически и икономически реформи в интерес на по-широки обществени слоеве.