Сеймур Бенцър (15 октомври 1921 г. - 30 ноември 2007 г.) е американски физик, биолог и генетик. Той е от еврейски произход.

Кариерата му започва по време на революцията в молекулярната биология през 50-те години на миналия век и в крайна сметка се издига в областта на молекулярната и поведенческата генетика. Ръководи изследователска лаборатория по генетика в университета "Пърдю" и в Калифорнийския технологичен институт.

Бенцер прави фундаментални открития в две доста различни области на генетиката. Той защитава докторат по физика на твърдото тяло, но скоро се насочва към генетиката, след като прочита книгата на Ервин Шрьодингер "Какво е животът?

Научни приноси в молекулярната генетика

Един от най-важните приноси на Бенцер е работата му върху бактериофага T4 и т.нар. rII-система. Чрез систематично изследване на голям брой rII-мутанти и чрез високорезолюционно кросингово картографиране той показва, че генът не е неделима единица, а има вътрешна структура и може да бъде картографиран с много голяма точност. Тези експерименти доказват, че генът представлява линейна поредица от нуклеотиди и въвеждат концепции за интрагенетичната рекомбинация и „фина структура на гена“, които подпомагат формирането на модерната молекулярна генетика.

Пионер в поведенческата генетика

През 60-те и 70-те години Бенцер насочва вниманието си към изучаване как отделни гени влияят върху поведението, използвайки плодовата муха Drosophila melanogaster като модел. Той разработва поведенчески тестове и методи за селектиране на мутации, които променят реакции като фототаксис (отговор на светлина), геотаксис, обучение и памет.

Един от най-известните резултати от тази фаза на неговата кариера е работата, проведена заедно с Алън Конопка, която довежда до откриването на гена period — ген, чии мутации променят циркадните ритми на мухите. Този резултат е доказателство, че сложни поведенчески феномени като биологичния часовник могат да бъдат повлияни от отделни гени, и отваря път за молекулярно изучаване на циркадни механизми и на генетиката на поведението като цяло.

Методи и влияние

Методологично Бенцер е известен със строгия си, количествен подход: прилага идеи и техники от физиката към биологичните системи, използваща големи набори от мутации и статистически анализ на рекомбинациите и фенотипите. Този подход не само довежда до конкретни открития, но и установява общ модел за изследване на генетиката на молекулно и поведенческо ниво.

Кариера, ученици и признание

Бенцер работи дълги години като преподавател и ръководител на лаборатории в академична среда, ръководейки експерименти и менторирайки множество учени, които по-късно също допринасят значително за биологичните науки. За приноса си към науката той получава широко признание в научната общност и множество награди и отличия.

Наследство

Наследството на Сеймур Бенцер е двоен: от една страна — ключови открития, които помагат за оформянето на молекулярната концепция за гена; от друга — демонстрирането, че поведението може да бъде предмет на генетично изследване. Неговата работа остава основа за съвременни изследвания в молекулярната биология, неврогенетиката и изучаването на биологичните ритми.