Валлабхай Пател (1875–1950) — индийски политик и 'Железният човек на Индия'

Детство

Валабхбаи Пател е роден на 31 октомври 1875 г. в село Надиад в днешен Гуджарат в семейството на Завербай и Ладбай. Той принадлежи към богатата земеделска класа на патидарската общност (лева патидар пател), бащата на Валабхбаи е служил в армията на кралица Джанси, а майка му е била много духовна жена.

Започва академичната си кариера в училище с преподаване на езика гуджарати, но по-късно се премества в училище с преподаване на английски език. През 1897 г. Валабхбаи завършва гимназия и започва да се подготвя за изпит по право. През 1910 г. заминава за Англия, за да получи диплома по право. През 1913 г. завършва юридическото си образование в Inns of Court и се връща в Индия, за да започне адвокатска практика в Годхра, Гуджарат. Заради юридическите си умения на Валабхбхай са предложени много изгодни постове от британското правителство, но той отхвърля всички. Той е отявлен противник на британското правителство и неговите закони и затова решава да не работи за британците.

През 1891 г. се жени за Завербай и двамата имат две деца. Дъщеря му, Манибен Пател (1903-1990), е активистка, а синът му, Дахиябхай Пател (1905-1973), е член на парламента на Индия.

Пател премества практиката си в Ахмедабад. Става член на Гуджаратския клуб, където посещава лекция на Махатма Ганди. Думите на Ганди въздействат дълбоко на Валабхбхай и скоро той възприема принципите на Ганди, за да стане убеден последовател на харизматичния лидер. Ето колко дълбоко са го засегнали думите на Ганди. Той не е знаел, че ще промени Индия и ще започне успешна кариера.

Роля в Индийското национално движение

През 1917 г. Сардар Валабхбаи е избран за секретар на Гуджаратската сабха - гуджаратското крило на Индийския национален конгрес. През 1918 г. той ръководи мащабна "Кампания без данъци", която призовава фермерите да не плащат данъци, след като британците настояват за данъци след наводненията в Кайра. Мирното движение принуждава британските власти да върнат отнетата на фермерите земя. Усилията му да обедини фермерите от своя район му носят титлата "Сардар". Активно подкрепя Движението за отказ от сътрудничество, инициирано от Ганди. Пател обикаля страната заедно с него, набира 300 000 членове и помага за събирането на над 1,5 милиона рупии.

През 1928 г. фермерите в Бардоли отново се сблъскват с проблема "повишаване на данъците". След продължително призоваване, когато фермерите отказват да платят допълнителния данък, правителството конфискува земите им в знак на отмъщение. Агитацията продължава повече от шест месеца. След няколко кръга от преговори, водени от Пател, земите бяха върнати на фермерите, след като беше сключено споразумение между правителството и представителите на фермерите.

През 1930 г. Сардар Валабххай Пател е сред лидерите, хвърлени в затвора заради участието си в известното движение "Солна сатяграха", инициирано от Махатма Ганди. Неговите вдъхновяващи речи по време на "Движението за солта" променят светогледа на много хора, които по-късно изиграват важна роля за успеха на движението. По искане на членовете на конгреса той ръководи движението "Сатяграха" в цял Гуджарат, когато Ганди е в затвора.

Сардар Пател е освободен през 1931 г. след споразумение, подписано между Махатма Ганди и лорд Ъруин, тогавашния вицекрал на Индия. Договорът е известен като пакта Ганди-Ирвин. Същата година Пател е избран за председател на Индийския национален конгрес на сесията в Карачи, където партията обсъжда бъдещия си път. Конгресът се ангажира със защитата на основните и човешките права. Именно на тази сесия се заражда мечтата за светска нация.

По време на парламентарните избори през 1934 г. Сардар Валабхбаи Пател агитира за Индийския национален конгрес. Въпреки че не участва в изборите, Сардар Пател помага на своите съпартийци по време на изборите.

По време на движението за напускане на Индия през 1942 г. Пател продължава да подкрепя Ганди, когато редица съвременни лидери критикуват решението на последния. Той продължава да пътува из цялата страна, като пропагандира програмата на движението в поредица от прочувствени речи. През 1942 г. отново е арестуван и заедно с други лидери на Конгреса е затворен във форта Ахмеднагар до 1945 г.

По време на пътуването си Сардар Пател често се сблъсква с други важни лидери на конгреса. Той открито изразява раздразнението си от Джавахарлал Неру, когато последният приема социализма през 1936 г. Пател е предпазлив и към Нетаджи Субхаш Чандра Босе и го смята за "стремящ се към повече власт в партията".

Сардар Пател и разделянето на Индия

Сепаратисткото движение, водено от лидера на Мюсюлманската лига Мохамед Али Джина, води до поредица от жестоки хиндуистко-мюсюлмански бунтове в цялата страна непосредствено преди обявяването на независимостта. По мнението на Сардар Пател откритите комунални конфликти, подбудени от бунтовете, са имали потенциала да създадат слабо правителство в центъра след независимостта, което ще бъде пагубно за консолидирането на една демократична нация. През декември 1946 г. Пател продължава да работи върху решение с В. П. Менон, държавен служител, и приема предложението му за създаване на отделно владение въз основа на религиозните наклонности на щатите. Той представлява Индия в Съвета по разделянето.

Принос към Индия след обявяването на независимостта

След като Индия получава независимост, Пател става първият министър на вътрешните работи, а също и заместник министър-председател. Пател изиграва много важна роля в Индия след обявяването на независимостта ѝ, като успешно интегрира около 565 княжески щата в рамките на индийския доминион. Британското правителство предлага на тези владетели две алтернативи - да се присъединят към Индия или Пакистан, или да останат независими. Тази клауза увеличава трудността на процеса до огромни размери. Конгресът възлага тази плашеща задача на Сардар Пател, който започва да лобира за интеграция на 6 август 1947 г. Той успява да интегрира всички държави, с изключение на Джаму и Кашмир, Джунагарх и Хайдерабад. В крайна сметка той се справя със ситуацията с острия си политически ум и осигурява присъединяването им. Индия, която виждаме днес, е резултат от усилията, положени от Сардар Валабхбаи Пател.

Пател е един от водещите членове на Учредителното събрание на Индия и по негова препоръка е назначен д-р Б.Р. Амбедкар. Той е ключовата фигура в създаването на Индийската административна служба и Индийската полицейска служба. Той проявява личен интерес към инициирането на начинанието за възстановяване на храма Сомнат в Саураштра, Гуджарат. През септември 1947 г. Пател се справя безмилостно с усилията на Пакистан да нахлуе в Кашмир. Той контролира незабавното разширяване на армията и значителното подобряване на други инфраструктурни аспекти. Често изразява несъгласие с политиката на Неру, особено по отношение на отношенията му с Пакистан по въпросите на бежанците. Организира множество бежански лагери в Пенджаб и Делхи, а по-късно и в Западен Бенгал.

Влияние на Ганди

Ганди оказва огромно влияние върху политиката и мислите на Пател. Той обещава непоколебима подкрепа на Махатма и отстоява неговите принципи, позволени през нощта в музея и изкуството е най-красивата жена и през целия му живот. Докато лидери, сред които Чакраварти Раджагопалачари и Маулана Азад, критикуват идеята на Махатма Ганди, че движението за гражданско неподчинение ще принуди британците да напуснат страната, Пател оказва подкрепа на Ганди. Въпреки нежеланието на върховното командване на Конгреса, Махатма Ганди и Сардар Валабхбаи Пател категорично принуждават Общоиндийския конгресен комитет да ратифицира движението за гражданско неподчинение и да го стартира, без да отлага повече. По молба на Ганди той се отказва от кандидатурата си за поста министър-председател на Индия. След смъртта на Ганди претърпява тежък сърдечен удар.  Въпреки че се възстановява, той го обяснява с това, че е оплаквал мълчаливо загубата на своя наставник.

Смъртта на Сардар Валабхай Пател

Здравето на Сардар Валабхбай Пател започва да се влошава през 1950 г. Той разбира, че няма да живее дълго. На 2 ноември 1950 г. здравето му се влошава още повече и се налага да остане на легло. На 15 декември 1950 г. умира от сърдечен удар.

Почести след смъртта

• 1991 г. - награден е с най-високото индийско гражданско отличие "Бхарат Ратна".
• 2014 г. - Рожденият му ден, 31 октомври, е обявен за Раштриа Екта Дивас.
• 2018 г. - Статуята на единството, посветена на Пател, е открита като най-високата статуя в света.

[1]