Присила (Мълинс или Мъленс) Олдън (ок. 1602 г. – ок. 1685 г.) е пътничка на кораба "Мейфлауър" през 1620 г., когато той отплава от Англия за Северна Америка. Тя се омъжва за Джон Олдън в Плимутската колония през 1623 г. и му ражда десет или единадесет деца (точният брой варира в източниците). Двамата стават сред основателите на Дъксбъри, град северно от Плимут, където семейството им остава влиятелна местна фамилия.

Произход и пристигане

За ранния живот на Присила има оскъдни архивни сведения; варианти на нейното моминско име (Мълинс, Мъленс и др.) се срещат в различни документи и изследвания. На борда на "Мейфлауър" пътуват и други членове на нейното семейство — записи сочат, че някои от тях умират през тежката първа зима в колонията, но подробностите са ограничени.

Живот в колонията и семейство

Джон Олдън, с когото Присила се жени, е бил корабен бъчвар (cooper) на "Мейфлауър" и решава да остане в Плимут. Двамата участват в разпределението и обработката на земя в района и с течение на времето формират фамилна общност с много потомци. Домът и имението на Олдънови в Дъксбъри по-късно стават свързани с историята на ранните колонии — известна е къщата на Джон Олдън в Дъксбъри, една от най-старите запазени постройки в района, която днес се свързва с името на семейството и привлича туристи и изследователи на колониалната история.

Краят на живота и погребение

Присила умира около 1685 г. и е погребана в гробището на Майлс Стендиш в Дъксбъри — едно от най-старите гробища в района, където почиват редица ранни заселници на Плимутската колония. Точната година на раждане и на смърт остават приблизителни поради липсата на изчерпателни съвременни регистри.

Наследство и културно значение

Присила Олдън остава в паметта на американската култура не само като ранен заселник, но и като фигура от литературната и митологичната традиция. Тя е героинята на поемата на Хенри Уодсуърт Лонгфелоу от 1858 г. "Ухажването на Майлс Стендиш", в която авторът — сам потомък на семейство Олдън — романтизира предполагаем любовен триъгълник между Присила, Джон Олдън и капитан Майлс Стендиш. Поемата значително популяризира образа ѝ, но тя съдържа художествени измислици и не бива да се приема като исторически документ.

Днес Присила Олдън се разглежда както като историческа личност — пионерка в началото на английските колонии в Северна Америка — така и като символ в популярната литература. Чрез многобройните си потомци и чрез паметниците и музеите в Дъксбъри и Плимут нейното име остава част от разказа за формирането на ранните американски общности.