Пиер Луи Моро дьо Мопертюи (/ˌmoʊpərˈtwiː/; на френски: [mopɛʁtɥi]; 1698 - 27 юли 1759) е френски математик, философ и книжовник. Става директор на Академията на науките и първи президент на Пруската академия на науките по покана на Фридрих Велики.

Биография и кариера

Роден в края на XVII век в Бретан, Мопертюи се утвърждава като водещ ум във френската научна общност на началото на XVIII век. Работи активно в областите математика, механика, геодезия и естествена история. Като ръководител и член на различни академични институции, той играе значителна роля за разпространението и популяризирането на новите научни идеи в Европа.

Експедиция в Лапландия

През 1736–1737 г. Мопертюи организира и участва в експедиция до Лапландия с цел да измери дъгата на меридиана близо до арктическия кръг. Резултатите от тези измервания подкрепят предсказанието на Исаак Нютон, че Земята е сплесната по полюсите (облатен сфероид), а не леко удължена (противно на тогавашната картезианска хипотеза). Тази експедиция е една от ключовите геодезични проверки, съпътстващи по-широките усилия за определяне формата на Земята — паралелно с експедицията до Екватора в Южна Америка.

Принцип на най-малкото действие

Мопертюи формулира версия на т.нар. принцип на най-малкото действие, според който природата следва пътища, които екстремизират (често минимизират) величина, наречена „действие“. Неговото формулиране предшества развитието на вариационното смятане и по-късните строго математически изявления от Леонард Ойлер и Джозеф-Луи Лагранж.

Идеята, че физическите закони могат да се изразят чрез принципи на оптималност (вариационни принципи), оказва дълбоко влияние върху развитието на теоретичната физика и механиката.

Работа по естествена история и философия

Освен в строго математическата и геодезичната област, Мопертюи публикува и трудове по естествена история и философия. В тях той разглежда въпроси, свързани с наследствеността, изменчивостта и „борбата за живот“ — теми, които по-късно ще бъдат доразвити от биолозите като предвестници на еволюционните идеи. Неговите разсъждения свързват механистичния подход в природните науки с по-широки философски и теологични въпроси.

Работата му по тези теми е интересна и днес, защото показва как представители на XVIII век опитват да обединят наблюдението и експеримента с общи принципи за организацията и динамиката на живата природа (естествената история, наследствеността, борбата за живот).

Контроверзии и спорове за приоритет

Формулирането на принципа на най-малкото действие привлича и критика и спорове за приоритет. Мопертюи е обвиняван от някои свои съвременници в присвояване на идеи; тези спорове са част от по-широките дебати за авторство и приоритет в науката през XVIII век. В последствие математическата формулировка и систематизация на вариационните принципи са извършени от Ойлер и Лагранж, които дават по-строги доказателства и разширяват приложението им.

Избрани приноси и наследство

  • Геодезия: практическа проверка на формата на Земята чрез точни измервания на меридианните дъги.
  • Теоретична механика: ранна формулировка на принципа на най-малкото действие, която стимулира развитието на вариационното смятане.
  • Естествена история и философия: разглеждане на наследствеността и конкуренцията в природата като част от обяснението за изменчивостта на организмите.
  • Влияние: идеите му оказват влияние върху по-късни математици и физици; името му е увековечено в географски и астрономически топоними (например лунен кратер Maupertuis).

Като цяло, Мопертюи остава важна фигура в историята на науката: комбинирайки експериментални измервания, математическа мисъл и философски разсъждения, той допринася за трансформацията на естествените науки в посока на строга проверка и математическо моделиране.