Менгисту Хайле Мариам е етиопски политик, който стана водеща фигура в събитията около свалянето на императора през 1974 г. Роден през 1937 г., той издигна се в редиците на армията и по-късно стана важен офицер в комунистическата военна хунта (наричана Дерг), която управлява Етиопия от 1974 до 1987 г. След вътрешни борби за власт той се утвърждава като неин лидер и фактически държавен глава от средата на 70-те години. Под негово ръководство режимът прокарва радикални реформи — национализация на индустрията, централизирана икономическа политика и разпределение на земята в опит да премахне феодалните структури, а през 1984 г. се създава Единната работническа партия, а през 1987 г. е обявена Народнодемократичната република Етиопия, чиито президент е Менгисту до 1991 г.
Мариам беше диктатор и управлението му е помрачено от масови репресии и нарушения на човешките права. Най-известният и кървав епизод е т.нар. „Червен терор“ (1977–1978), когато хиляди предполагаеми опоненти, активисти и цивилни бяха арестувани, изтезавани и екзекутирани; за броя на жертвите се дават широки оценки — от около 500 000 до над 2 000 000 души според различни източници. Освен това режимът е критикуван за принудителни премествания на население, административни репресии срещу политически партии и недемократично управление. В периодите на тежки суши през 1984–1985 г. управлението е обвинено както в неадекватна реакция към глада, така и в използване на хуманитарна помощ за политически цели.
Гражданската война и въоръжените конфликти с различни бунтовнически движения, включително борбите в Еритрея и в северните провинции, отслабиха режима. През май 1991 г., когато въоръжените опозиционни сили приближиха столицата и режимът загуби контрол, Менгисту напуска страната и заминава за Зимбабве, където получава убежище и живее в изгнание (в Харeре). След падането му в Етиопия започнаха съдебни процеси: той е осъждан в отсъствие за престъпления по време на своя режим и през 2006 г. беше обявен за виновен и осъден на смърт в отсъствие за ролята си в репресиите от епохата на „Червения терор“. Правителството на Зимбабве отказва екстрадицията му, което направи реалното изпълнение на присъдата невъзможно.
През 2010 г. Менгисту обявява публикуването на мемоарите си. В началото на 2012 г. ръкописът на мемоарите, озаглавен Tiglachin ("Нашата борба" на амхарски език), изтича в интернет. Няколко месеца по-късно първият изтекъл том е публикуван в Съединените щати, а през 2016 г. следва вторият том. Този път той е публикуван в Етиопия. Менгисту обвинява останките от ERP, че са публикували първия том, за да саботират публикуването му.
Наследството му остава силно противоречиво: привържениците му посочват извършената социална и икономическа промяна, като национализацията и аграрните реформи, а критиците — масовите репресии, допринасящи за разрухата и човешките страдания през периода на неговото управление. Историята на правителството му остава обект на интензивни исторически, правни и политически дискусии.