Войната във Виетнам (известна още като Втората индокитайска война, Виетнамския конфликт, а във Виетнам — като Американската война) включва дълъг период на конфронтация, в който прякото и масово участие на американските сухопътни сили е най-интензивно през 1965–1973 г. По-широкият виетнамски конфликт обхваща години преди и след този период (от края на 1950-те до падането на Саигон през 1975 г.). Конфликтът противопоставя подкрепяната от комунистите Демократична република Виетнам и подкрепяната от Съединените щати Република Виетнам, и завършва с поражение за политиката на Съединените щати във Виетнам.

Медалът на честта е създаден по време на Гражданската война в САЩ и е най-високото военно отличие, което правителството на САЩ може да присъди на член на въоръжените сили. Той се дава за изключителна доблест и саможертва — действия "над и отвъд" задълженията на военната служба в условия на среща с врага. Поради характера на тези прояви много отличия се връчват посмъртно), когато носителят е загинал при изпълнение на героичния си акт.

Статистика от войната във Виетнам

По време на конфликта 248 военнослужещи получават Медал на честта, от които 156 — посмъртно. Разпределението по родове на въоръжените сили е следното:

  • Армия: 161 носители
  • Морска пехота: 57 носители
  • Военноморски сили: 16 носители (включително много военноморски медицински фелдшери, служили с морската пехота)
  • Военновъздушни сили: 14 носители

Високият дял посмъртни награди отразява изключителната саможертва и риска, предприети от отличените — често при спасяване на съвoзпитатели, прикриване с тялото на ръчно бойно устройство или други спасителни действия под вражески огън.

Някои забележителни носители и случаи

  • Роджър Донлон — първият получател на Медал на честта от конфликта във Виетнам, награден за действия по спасяване и оказване на първа помощ на няколко ранени и за ръководене на отбраната срещу големи вражески сили.
  • Милтън Л. Олив III — първият афроамериканец, който получава медала за действия във Виетнам; жертва живота си, като притиска с тялото си граната, за да спаси другите около себе си.
  • Райли Л. Питс — първият афроамерикански офицер от войната, който получава Медал на честта; загива след атака срещу вражески позиции, използвайки оръжие и гранати в опит да защити състава си.
  • Томас Бенет — отказал се от военна служба по съвест, служил като медицински фелдшер; получава Медала за своите саможертвени усилия при оказване на помощ на ранени под огън.
  • Трима капелани са сред носителите на Медала на честта (включително Винсент Р. Каподано), които, макар и без оръжие, оказват изключителна помощ и подкрепа на бойното поле; Винсент Р. Каподано, служил с морската пехота, е известен като "Grunt Padre" заради близостта си със стрелковите подразделения и личната му смелост.

Във Виетнам наградите често отличават разнообразни форми на героизъм — от медицинско и спасително действие при интензивен огън до настъпателни действия за отблъскване на вражески атаки. Медалът на честта се връчва след строги проверки и разследване на обстоятелствата, а много отличия са признания за крайна лична саможертва.

Пълен списък с всички 248 носители и техните мотивации се поддържа от официални източници и специализирани институции; той документира както индивидуалните подвизи, така и общия човешки и военен контекст на конфликта.