Карън Карпентър (1950–1983): певица на Карпентърс и жертва на анорексия
Карън Карпентър (1950–1983) — талантлива певица на Карпентърс, чиято кариера и живот бяха трагично белязани от анорексия; история за музика, слава и предупреждение.
Карън Карпентър (2 март 1950 г. - 4 февруари 1983 г.) е американска певица и барабанистка, най-популярна през 70-те години. Известна е като вокалистка на групата Карпентърс, заедно със своя брат Ричард Карпентър. С характерния си топъл, чист и нисък глас (контралто) тя изпълнява някои от най-разпознаваемите поп и софт-рок балади на епохата, включително "(They Long to Be) Close to You", "We've Only Just Begun", "Top of the World", "Rainy Days and Mondays" и "Yesterday Once More". Заедно с Ричард тя печели широка популярност, множество награди и значителни продажби на записи, превръщайки „Карпентърс“ в един от най-успешните поп-дуети на 70-те.
Ранни години и музикално развитие
Карън е родена в Ню Хейвън, Конектикът, и израства в град Дауни, Калифорния. Още от деца тя и брат ѝ свирят заедно — Ричард като клавирист и аранжор, Карън като барабанистка и певица. Първоначално Карън свири главно на барабани и пее беквокали; впоследствие талантът ѝ за вокал довежда до това тя да застане като основен певец на групата. В студийните записи често участват и сесийни музиканти, но вокалът ѝ остава отличителният знак на звученето на Карпентърс.
Кариерни постижения
През края на 60-те и в началото на 70-те групата подписва договор с голям лейбъл и постига комерсиален пробив. Синглите и албумите им оглавяват класации, а комбинацията от изискан аранжимент, мелодични песни и емблематичния глас на Карън им носи международна слава. Дуетът печели и награди, включително няколко престижни музикални отличия, и оставя трайно влияние върху поп-музиката и изпълненията на женски вокали в следващите десетилетия.
Болест и смърт
Карън дълго време страда от анорексия нервоза, хранително разстройство, свързано с екстремни диети и ирационален страх от пълнота. През последните години от живота си тя търси медицинска помощ и преминава програми за възстановяване; съобщава се, че е успяла да възстанови около 30 фунта (14 кг). Въпреки това годините на изтощителни диети и недохранване нанасят тежки и трайни щети на организма. На 4 февруари 1983 г., на 32-годишна възраст, Карън умира в дома си в Дауни. Официалната причина за смъртта е сърдечна недостатъчност, настъпила в резултат на усложнения, свързани с анорексичното ѝ състояние — състояние, за което в публичния дискурс тогава имаше още много непознаване и стигма.
Влияние и наследство
Смъртта на Карън Карпентър привлича внимание към проблемите на хранителните разстройства и води до по-широко обществено обсъждане и чувствителност по темата. Музикалното ѝ наследство продължава да живее чрез записите на „Карпентърс“, множество компилации и документирани истории за живота и творчеството ѝ. Гласът ѝ често се цитира като пример за техническа прецизност, емоционална искреност и уникална топлина, които вдъхновяват нови поколения певци и фенове.
Ключови факти:
- Родена: 2 март 1950 г.; починa: 4 февруари 1983 г.
- Роля: певица и барабанистка, водещ вокал на дуета Карпентърс.
- Здравословни проблеми: страда от анорексия нервоза; след процедури и възстановяване възстановява около 30 фунта (14 кг).
- Причина за смъртта: сърдечна недостатъчност, свързана с усложнения от анорексия.
Карън Карпентър остава запомнена като една от най-разпознаваемите и обичани изпълнителки на своето време — както заради музикалния си принос, така и заради начина, по който животът ѝ помогна да се обърне внимание на сериозни здравни проблеми, които засягат много хора по света.
Ранен живот
Карън Карпентър е родена в болницата Йейл Ню Хейвън в Ню Хейвън, Кънектикът, на 2 март 1950 г. в семейството на Агнес Ройвър Татум и Харолд Бертрам Карпентър. Играе много бейзбол и казва, че ѝ харесва да бъде питчър. Имала е брат на име Ричард Карпентър. Докато Карън играела бейзбол с приятелите си, Ричард обикновено свирел на пиано. Родителите ѝ, Агнес и Харолд Карпентър, решават, че искат да се преместят в Дауни, Калифорния, град близо до Холивуд. Те се преместват през 1963 г.
В Дауни Карен посещава гимназията в Дауни. Била е добра ученичка, но не е обичала физкултурния салон. За да се освободи от физкултурния салон, тя поискала да участва в маршовата група. Когато влязла в маршовия оркестър, директорът ѝ дал глокеншпил - инструмент, който звучи малко като ксилофон. Карен не харесва глокеншпила и пита директора на групата дали може да свири на барабани вместо него. Виждайки естествения талант на Карен за ритъм, директорът одобрява. От този момент нататък тя се упражнява да свири на барабани върху тенджери и тигани, преди родителите ѝ най-накрая да ѝ купят комплект барабани.
През 1965 г. брат ѝ създава триото на Ричард Карпентър. Карен свири на барабани. Ричард свири на пиано, а негов приятел на име Уес Джейкъбс свири на електрически бас. Те свирят джаз музика в клубове в Холивуд. През 1966 г. участват в конкурса Battle of the Bands в Hollywood Bowl. Триото на Ричард Карпентър свири "Момичето от Ипанема" и "Iced Tea" - песен, композирана от Ричард Карпентър. През същата година те печелят "Битката на групите". След това подписват договор с RCA Records, но от RCA смятат, че музиката им няма да се продава, и ги освобождават. Триото на Ричард Карпентър се появява за последен път по телевизията в "Your All American College Show" през 1968 г., където изпълняват "Dancing in the Street". Карен имаше страхотно соло на барабаните. Те спечелиха и конкурса на "Your All American College Show".
През 1967 г. Ричард и Карън създават друга група, наречена Spectrum. Spectrum се фокусира върху създаването на големи хармонии и публиката не харесва тяхната музика. През 1968 г. се разпадат и триото на Ричард Карпентър, и Spectrum.
Кариера
След като пет години не успяват да постигнат нищо, Ричард и Карън Карпентър искат да подпишат договор със звукозаписна компания, но постоянно получават отказ. Джо Озбърн, басист, имал звукозаписно студио и позволил на Ричард и Карън да запишат демокасети. Те изпращат тези демокасети на човек на име Хърб Алпърт. Хърб Алпърт оценява музиката на Ричард и Карън и се съгласява да подпише договор с неговата звукозаписна компания A&M Records.
През април 1969 г. Ричард и Карън Карпентър подписват договор с A&M Records като "Карпентърс". Същата година издават и първия си албум. Той се нарича "Offering". В него нямаше популярни песни, с изключение на една песен, наречена "Ticket to Ride". Когато я издават като сингъл, реакцията на публиката не е особено добра. Твърде много хора бяха свикнали с версията на "Бийтълс".
През следващата година Хърб Алпърт препоръчва песен, наречена "(They Long to Be) Close to You". След като получава музиката, Ричард Карпентър работи по аранжирането ѝ, за да измисли свое собствено звучене. Тази песен е първият им голям хит. Тя заема първо място в класацията Billboard Hot 100.
По-късно същата година Carpenters записват друга песен, наречена "We've Only Just Begun". Първоначално песента е предназначена за реклама на банка, наречена "Crocker Bank", но Ричард вижда в нея потенциал. Той отново започва да работи по аранжимента и песента е издадена. В крайна сметка "We've Only Just Begun", издадена като сингъл, стига до второ място в класацията Billboard Hot 100.
През цялата си кариера Карън и Ричард продължават да постигат успехи и да издават страхотни сингли. Всички те попадат в топ 20 до 1977 г. През 1977 г. и двата издадени сингъла достигат само до върховите си позиции № 32 и № 35. Последният им сингъл, издаден в топ 20 през 1981 г., "Touch Me When We're Dancing" достигна връх на 16-то място. Това се счита за успешно "завръщане" на Карпентърс, но Карън умира само две години по-късно.
През 1979-1980 г. Карън записва и първия си и единствен солов албум, озаглавен "Karen Carpenter", докато брат ѝ Ричард си взима почивка, за да се възстанови от пристрастяване към предписани сънотворни. Албумът не е издаден по време на живота на Карън и остава в хранилищата на A&M до 1996 г., когато Ричард Карпентър най-накрая усеща, че е дошло времето да го издаде. Карън посвещава соловата си песен на брат си: "Посветено на брат ми Ричард... С цялото си сърце..." Феновете на Карън реагират нееднозначно на нейния солов албум, но мнозинството смятат, че албумът е бил достатъчно силен, за да бъде издаден по времето, когато е бил записан, и би имал няколко силни хита за певицата. Въпреки това Карън избира да отложи албума, след като той е приет негативно от силните на деня в A&M Records и от брат ѝ.
Анорексия нервоза
Анорексия нервоза е хранително разстройство. Това е физиологично разстройство, което се характеризира с недохранване, дължащо се на неточна представа за тялото. Жертвите на това разстройство обикновено са перфекционисти, които трудно показват емоциите си. Хранителното разстройство на Карън Карпентър започва през 1967 г., когато групата "Спектър" все още свири. Тъй като е с умерено наднормено тегло, лекарят ѝ я съветва да отслабне. След това лекарят ѝ предлага диета, наречена "диетата на Стилман". Тя пиела по 8 чаши вода всеки ден и избягвала висококалорични храни. Карен свалила около 25 килограма от диетата "Стилман". След като постигнала успех, тя решила, че трябва да отслабне още. През 1975 г. тя отслабнала толкова много, че се разболяла. По едно време тя била само 80 килограма и висока 5,4" (пет фута и четири инча). Жена с нейния ръст трябва да е с тегло между 124 и 138 килограма. След като осъзнава заболяването си, тя решава да напълнее. През 1982 г. била най-здравата, която е била, но сърцето ѝ отказало. Доказано е, че е злоупотребявала със слабителни и хапчета за щитовидната жлеза. Възможно е да е злоупотребявала и със сироп от ипекак за предизвикване на повръщане, но това не е доказано. На 4 февруари 1983 г. Карън Карпентър умира на 32-годишна възраст от сърдечна недостатъчност.
Записи
Карън Карпентър има много записи с "Карпентърс". Ето списък с тях. Думите в курсив са имената на записите, а нещата в (скоби) са годините, в които са издадени записите.
- Билет за пътуване (1969 г.)
- Близо до теб (1970)
- Carpenters (1971)
- Песен за теб (1972)
- Сега и тогава (1973)
- The Singles: 1969-1973 (1974)
- Хоризонт (1975)
- Тишина (1976)
- Преминаване (1977 г.)
- Произведено в Америка (1981)
- Voice of the Heart (1983 - след смъртта на Карен)
обискирам