Джафар ибн Мохамед (на арабски: جعفر بن محمد) (702–765), известен като Ас‑Садик (Истинският), е шестият шиитски имам. Роден и активен главно в Медина, той е син на Мохамед ал‑Бакър, внук на Зайн ал‑Абидин и потомък на Али ибн Аби Талиб по бащина линия; по майчина линия произхожда от семейството на Абу Бакр. Джафар ал‑Садик се ползва с обширно уважение както сред сунитите, така и сред шиитите, като е известен като учен, разказвач на хадиси и юрист.

Живот и обществена роля

Джафар ал‑Садик живее в периода на преход от Омейадите към Абасидите и успява да поддържа относителна независимост от политическите борби, като избягва открити въстания. Въпреки това той е подлаган на натиск и наблюдение от властите, понякога е задържан или притискван, но основно се занимава с преподаване и духовно ръководство. Неговата школа в Медина привлича голям брой ученици от различни среди.

Учение и принос

  • Фикх (юриспруденция): Многобройните негови изказвания и предавания формират сърцевината на т.нар. джафарийски правен метод, който по‑късно става основа за шиитската (дванайсетническа) юриспруденция. Този метод признава авторитета на Имама, ценността на предаваните от него хадиси и ролята на разума (aql) и принципа на извеждане (ijtihad) при тълкуване на правото.
  • Хадис и предания: Джафар е един от най‑видните предаватели на хадиси, чиито изложения и тълкувания са цитирани както в шиитските, така и в сунитските сборници. Много предания за догмати, етика и практики на Исляма се приписват на него или са предадени от неговите ученици.
  • Теология и философско мислене: Той насърчава използването на разсъждение в религиозните въпроси и допринася за развитието на шиитската теология (калам). Негово е и популяризирането на възгледа за значението на имамската дисциплина—имамът като духовен и познавателен водач на общността.
  • Наука и учебна дейност: При двора и в кръга му работят учени и изучаващи различни дисциплини; традицията приписва на неговия кръг интерес към естествените науки, медицина и химия, макар че тези сведения често са предавани в по‑късни извори.

Ученици и влияние

Към кръга на Джафар ал‑Садик се числят стотици учени. Някои от тях по‑късно стават основатели или важни фигури в сунитските правни школи, а други разпространяват шиитските възгледи. Според различни предания, сред неговите контактни лица и учени са личности, свързвани със сунитски юриспуденции (в някои източници се споменават имена като Абу Ханифа); тези сведения са предмет на историческа дискусия, но отразяват широкия интелектуален обмен в тогавашната Медина.

Разделение след смъртта

След смъртта на Джафар ибн Мохамед настъпва вътрешно шиитско разделение по въпроса за следващия имам. Някои твърдят, че най‑големият му син Исмаил ибн Джафар (който според част от преданията умира преди баща си) е бил определен за наследник и следователно неговите последователи признали за имам негов потомък; тази група в историята става известна като исмаилити. По‑голямата част от общността обаче признала за имам третия син на Джафар, Муса ал‑Казим, и тази група впоследствие формира това, което е наречено джафари или двойкаджии (джаъфарийска школа).

Смърт и наследство

Джафар ал‑Садик умира през 765 г. и е погребан в Медина. Неговото учение остава дълбоко влиятелно: джафарийската юриспруденция запазва неговото име, а неговите хадиси и юридически принципи продължават да се изучават и цитирани както в шиитската, така и в част от сунитската традиция. Неговото завещание като учен и духовник—хармония между предание и разум—оставя трайна следа в ислямската мисъл.

Значение днес: Джафар ал‑Садик е централна фигура за шиитското богословие и право; погледите към него отразяват както религиозната приемственост в школата на дванаайсетниците, така и историческото взаимодействие между различни ислямски интелектуални традиции.