Али ибн Хусейн (Зайн ал-Абидин) — четвърти шиитски имам, автор на Ас-Сахифа
Али ибн Хусейн (Зайн ал-Абидин) — четвърти шиитски имам, оцелял в Кербала, автор на свещените молитви Ас-Сахифа; духовно наследство и вдъхновяващи религиозни учения.
Али ибн Хусейн, известен още като Зайн ал Абидин и имам ас-Саджад, е четвъртият имам в шиитския ислям. Той е син на Хусейн ибн Али и внук на Али ибн Аби Талиб. Оцелява в битката при Кербала и е отведен при халифа в Дамаск. В крайна сметка му е позволено да се върне в Медина. Животът му е посветен на духовни и религиозни учения, най-вече под формата на молитви и молби. Прочутите му молби са известни под името "Ас-Сахифа ас-Саджадия".
Ранен живот и роля след Кербала
Али ибн Хусейн е роден през втората половина на VII век (приблизително 38 Хиджра/659 г. сл. Хр.). Когато през 61 Хиджра (680 г.) в Хусейновата експедиция настъпва трагедията при Кербала, той е сред малцината оцелели членове на Алийдовото семейство. След битката е задържан заедно с други оцелели и пренесен в двора на властващия Омейядски халифат в Дамаск. По-късно е освободен и се завръща в Медина, където прекарва по-голямата част от живота си.
Духовна дейност и учения
Вместо да води открита политическа борба, Али ибн Хусейн се отдава на преподаване, нравствено наставничество и духовно възпитание. Той става известен с възвишената си набожност, покаяние и аскетизъм. Неговите поучения се фокусират върху вътрешната чистота, праведното поведение, справедливостта и състраданието към слабите. Като имам и предводител на шиитската общност в Медина, той предава множество предания (хадиси) и религиозни указания, които по-късно се цитираха от учени и богослови.
Ас-Сахифа ас-Саджадия
Най-известното литературно наследство, свързвано с него, е сборникът от молитви и молби, известен под името "Ас-Сахифа ас-Саджадия" (често превеждан като "Псалми на истинно възхваляващия" или "Книга на молбите"). Този сборник съдържа богати в духовно и етично отношение молби, хвалби, изповеди и прохби към Бога, формулирани на изискан арабски. Ас-Сахифа играе важна роля в шиитската духовност като модел на лична и обществена религиозност — теми като прошка, благодарност, съзнание за Божията воля и социална справедливост са централни.
Наследство и значение
Али ибн Хусейн се счита за ключова фигура в прехода между трагедията на Кербала и систематизирането на шиитското богословие. Той укрепва религиозната идентичност на общността чрез духовно наследство и предания, без да провокира открита въоръжена опозиция към режима на Омейядите. От неговите потомци произлиза следващият имам — Мухаммад ал-Бакър, който продължава развитието на шиитската мисъл.
Лични качества и памет
Историческите източници го описват като човек с дълбока богобоязливост, смирение и нравствена строгост. Неговите молитви и изказвания остават предмет на изучаване и рецитиране до днес както сред шиитите, така и сред широка част от мюсюлманските богослови и духовници. Ас-Сахифа ас-Саджадия е ценена като образец на духовен диалог с Бога и като източник на нравствени принципи за индивидуалния и обществен живот.
Али ибн Хусейн умира в Медина в началото на VIII век (приблизително 95 Хиджра/713 г. сл. Хр.). Неговата роля като духовен водач и автор на молитвени текстове го прави една от най-уважаваните личности в ранната история на шиитския ислям.
обискирам