Гастон Френски, син на Франция, херцог на Орлеан (Gaston Jean Baptiste; 25 април 1608 - 2 февруари 1660) е третият син на крал Анри IV Френски и съпругата му Мария Медичи. Като син на краля той е роден като Fils de France. Като млад получава титлата херцог на Анжу, а по-късно — титлата херцог на Орлеан. Като най-възрастен оцелял брат на крал Луи XIII той е известен в двора като Monsieur и е един от първите принцове, които започват да използват почетния стил стила Кралско височество. Често е наричан и Гастон д'Орлеан. Името му е намерило отзвук и във фамилията Медичи — например последният велик херцог на Тоскана от фамилията Медичи носи подобно име.

Произход и ранни години

Гастон е роден през 1608 г. в кралското семейство, в бурен период от историята на Франция след убийството на Анри IV. Като млад принц получава титлата херцог на Анжу. Ранните му години са белязани от влиянието на майка му Мария Медичи и от сложните дворцови интриги, които оформят отношенията между короната и силните министри на държавата.

Бракове и потомство

През 1626 г. Гастон се жени за Мария дьо Бурбон, херцогиня де Монпенсье; от този брак през 1627 г. се ражда неговата най-известна дъщеря Ан Мари Луиз д'Орлеан, наричана La Grande Mademoiselle, която става една от най-заможните наследнички във Франция. След смъртта на първата си съпруга Гастон се жени повторно — през 1632 г. за Маргарита от Лотарингия. Тези бракове имат както личен, така и политически характер и оформят дяловете и съюзите му в рамките на френската аристокрация.

Политическа дейност и конспирации

Гастон д'Орлеан е известен с нестабилната си политическа кариера: той често влиза в конфликт с ръководството на страната, особено с кардиналите Ришельо и по-късно Мазарини. През 1626 г. участва или е свързван с т. нар. «заговор на Шале» (Chalais), опит за дворцова интрига срещу влиянието на Ришельо и самия кралски двор. През следващите десетилетия той участва в редица бунтове, заговори и преговори с опоненти на короната, понякога търсейки подкрепа от чужди сили. В средата на XVII век, по време на френските граждански вълнения, известни като Фрондата (Fronde), Гастон многократно сменя позициите си — понякога подкрепя опозицията, понякога се примирява с двора.

Личен образ и принос

В личен план Гастон е описван като чаровна, но колеблива фигура: раздаващ щедрост и със склонност към удоволствия, но и нерешителен политически лидер. В двора той се ползва с уважение като член на кралското семейство и има значително влияние при разпределението на титли и блага. Неговата дъщеря La Grande Mademoiselle остава важна личност в историята на френския двор и културата.

Последни години и наследство

Гастон умира на 2 февруари 1660 г. Въпреки постоянните си опозиционни настроения и няколко прегрешения срещу централната власт, той остава видна фигура от епохата на Луи XIII и ранното управление на Луи XIV. Неговата жизнена история и фамилни връзки дават материал за разбиране на сложните отношения между монархията, големите благороднически родове и водещите министри на XVII век във Франция.

Бележка: Текстът разглежда основни факти за живота и ролята на Гастон д'Орлеан. За по-подробна биография и хронология на събитията е препоръчително да се консултират специализирани исторически източници.