Маргарита Луиза д'Орлеан — велика херцогиня на Тоскана (1645–1721)

Маргарита Луиза д'Орлеан (1645–1721) — страстна велика херцогиня на Тоскана: интриги, семейни вражди и скандали в двора на Медичи и Версай.

Маргарита Луиза д'Орлеан (28 юли 1645 - 17 септември 1721) е велика херцогиня на Тоскана, съпруга на великия херцог Козимо III Медичи. Лишена от любовника си Карл V Лотарингски, Маргарита Луиза презира съпруга си и семейството му, с които често се кара и фалшиво подозира, че се опитват да я отровят. Маргарита Луиза неведнъж се помирява с Медичите, но само за да поднови враждебните си отношения.

След като става велик херцог на Тоскана след смъртта на баща си през 1670 г., Козимо III, под влиянието на майка си Витория дела Ровере, отказва да разреши на Маргарита Луиза да влезе в Тайния съвет. Така, без да има политическо влияние, Маргарита Луиза се заема с образованието на най-големия си син, великия принц Фердинандо. Следват още две деца: Анна Мария Луиза, курфюрстиня Палатина, и Джан Гастоне, последният велик херцог на Тоскана от фамилията Медичи.

През юни 1675 г. на Маргарита Луиза е разрешено да се върне във Франция и да живее в манастир в Париж. Тя е дъщеря на Гастон дьо Франс, херцог на Орлеан. Въпреки че договорът ѝ забранява да напуска манастира, Маргарита Луиза често посещава двора на братовчед си Луи XIV във Версай. Тя е в центъра на много скандали в манастира, включително опит за опожаряването му, което силно дразни съпруга ѝ, който въпреки раздялата проявява голям интерес към живота на Маргарита Луиза. Макар формално да е все още омъжена, Маргарита Луиза има няколко връзки.

Произход и ранни години

Маргарита Луиза е родена в знатен френски род и е част от френската кралска фамилия — като дъщеря на Гастон дьо Франс тя е близка роднина на кралската линия в Париж. Нейният произход и възпитание в двора на Франция я правят носителка на френски нрав и високи стандарти за разкош, които трудно съвместява с по-строгия тоскански двор.

Бракът с Козимо III и политическия смисъл

Бракът ѝ с Козимо III Медичи е сключен по политически причини — като съюз между италианската велика фамилия и френската коронована линия. Въпреки това личната страна на съюза бързо се оказва неуспешна: различия в характерите, навиците и очакванията довеждат до постоянни конфликти. Маргарита Луиза не успява да се приспособи към строгия морал и ограниченията на тосканския двор, а медиатор в много семейни разриви става и свекървата ѝ Витория дела Ровере.

Живот във Флоренция и отношения с Медичите

Като велика херцогиня тя е лишена от реално политическо влияние — Козимо III, под влиянието на своята майка, ѝ отказва места в съветите и ключови функции. Това я отвежда до концентриране върху личния ѝ живот и върху образованието на първородния ѝ син, великия принц Фердинандо. Въпреки формалната си позиция, тя често влиза в открити разправии със съпруга и други членове на двора, което прави атмосферата напрегната и нестабилна.

Връзки, скандали и подозрения

Маргарита Луиза остава в историята и с редица скандали: враждебни отношения с Медичите, подозрения за опити за отравяне, няколко романтични връзки и поведението ѝ в манастира след завръщането във Франция. Един от най-известните ѝ любовници е Карл V Лотарингски, а галантният ѝ живот и склонността ѝ към драматични сцени предизвикват гняв и тревога сред тосканската аристокрация и семейството ѝ.

Връщане във Франция и късни години

През юни 1675 г. ѝ е разрешено да се върне във Франция и да се установи в манастир в Париж. По договор тя формално остава омъжена, но живее отделно от съпруга си. Въпреки ограниченията, посещава Версай и поддържа връзки със своята френска роднина, кралския двор. Нейният живот в манастира е белязан от нови скандали — включително инциденти, които се разпространяват в обществото и привличат вниманието на медиите на времето — и от постоянния интерес на Козимо към съдбата ѝ. Маргарита Луиза умира през 1721 г., като голяма част от последните ѝ години протичат далеч от Тоскана, в среда, по-близка до нейните френски корени.

Деца и наследство

От брака с Козимо III Медичи имат три известни деца: великият принц Фердинандо, Анна Мария Луиза — по-късно курфюрстиня Палатина, и Джан Гастоне, който остава последният велик херцог от фамилията Медичи. Възпитанието на Фердинандо е сред малкото непосредствени ангажименти, които Маргарита Луиза поема в Тоскана. Наследството ѝ в историята е сложна смес от семейни и политически неуспехи, лични трагедии и ярка индивидуалност.

Личност и историческа оценка

Маргарита Луиза остава в паметта като противоречива фигура: силна, искрена и понякога ексцентрична личност, която отказва да се подчини напълно на задълженията и ограниченията, наложени ѝ от брака. За някои тя е жертва на неспособността на двора да приеме нейната свобода и темперамент; за други — пример за разрушителните последици от непримирим характер и постоянни конфликти. Историческите изследвания обикновено я представят като жена, чийто личен живот е белязан от драматични решения и скандали, но и като фигура, която отразява сложните политически и културни връзки между Франция и Италия през XVII век.

Титли, стилове, почести и оръжия

Заглавия и стилове

• 28 юли 1645 г. - 12 юни 1661 г. Нейно кралско височество "Мадмоазел д'Орлеан" [Голяма дъщеря на Франция]
• 12 юни 1661 г. - 23 май 1670 г. Нейно кралско височество Великата принцеса на Тоскана
• 23 май 1670 г. - 5 февруари 1691 г. Негово височество най-сърдечната велика херцогиня на Тоскана
• 5 февруари 1691 г. - 17 септември 1721 г. Нейно кралско височество най-сърдечната велика херцогиня на Тоскана

Герб на Маргарита Луиза като велика херцогиня на Тоскана

Въпроси и отговори

В: Коя е била Маргарита Луиза д'Орлеан?

Въпрос: Какви са били отношенията ѝ със съпруга ѝ и неговото семейство?

Въпрос: Как реагира Козимо III, когато Маргарита Луиза иска да се присъедини към Тайния съвет?

Въпрос: Каква роля играе тя в образованието на най-големия си син?

В: Колко деца е имала?

Въпрос: Къде отива, когато ѝ разрешават да напусне Италия?

В: Какви скандали се случват, докато тя е в манастира?

Търсене по буква