Императрица Суико (554–628) — първата императрица на Япония

Императрица Суико (推古天皇, Suiko-tennō) (554–628) е 33-ият император на Япония според традиционния ред на наследяване. Управлението ѝ официално започва през 593 г. и завършва с нейната смърт през 628 г. Сведенията за ранния ѝ живот и за някои събития от управлението ѝ са запазени в късни хроники (главно в "Коджики" и "Нихон шоки") и историците обикновено разглеждат описанията като смесица от исторически факти и легендарни елементи; много детайли остават спорни или несигурно установени. Името Суико-тенно е дадено посмъртно от по-късните поколения.

Произход и възкачване

Суико произхожда от управляващата фамилия Ямато и е свързана роднински с предишни императори. След убийството на император Сушун и утвърждаването на влиянието на клана Сога, нейното възкачване на престола е подкрепено от силни аристократични групи, което ѝ позволява да стане първата официално призната жена-суверен в историята на държавата през този период.

Политика, реформи и културни контакти

Управлението на Суико съвпада с период на силно влияние от континенталната култура (Китай и Корея) и с интензивна трансформация на държавната администрация. По време на нейното управление се приписват няколко важни реформи и инициативи, свързвани най-често с приближения ѝ принц Шьотоку (Prince Shōtoku) и с водещите фамилии в двора:

• Система на чиновните отличия: Въвеждането на т.нар. "Дванадесет степенна система на шапките и титлите" (ок. 603 г.), която целеше да регламентира държавната служба и да възнагради заслуги, а не само родово положение.
• Седемнадесет членен конституционен текст: На принц Шьотоку традиционно се приписва авторството или редакцията на т.нар. "Седемнадесетчленна конституция" (604 г.), която съдържаше морални и административни принципи за управлението и за отношенията между владетел и поданици.
• Връзки с Китай: При Суико са активизирани дипломатическите връзки със Суй (Китай). През 607 г. е изпратена официална японска мисия до двора на Суй, която има за цел да установи формални отношения и да получи признание и технологии от континента.
• Подкрепа за будизма: Държавната подкрепа и покровителство на будистката традиция също се засилват в този период — строеж на храмове и монашески общности, както и разпространение на будистки текстове и практики. Храмовото строителство и меценатският интерес от страна на владетелската администрация дават тласък на културните промени в епохата Асука.

Роля на принц Шьотоку и клана Сога

Принц Шьотоку (Prince Shōtoku) е ключова фигура в управлението на Суико — той е неин регент и основен държавник, който ръководи голяма част от реформите и външната политика. Също така значителна власт упражнява кланът Сога, чийто водачи (особено Сога но Умако) са сред основните покровители на клира и на будизма, и чиято политическа подкрепа е била решаваща за стабилността на двора по време на Суико.

Историческо значение и наследство

Суико се смята за водеща фигура в ранната държавност на Япония — под нейно управление започват административни и културни промени, които полагат основите на по-късните централизирани реформи (като реформите Таика през 645 г.). Нейният период символизира прехода към по-институционализирано управление и по-активни международни контакти, особено с Китай. Поради характерa на източниците, много от събитията се интерпретират по различен начин от изследователите, но общо се признава, че управлението ѝ е повратен момент в развитието на ранна Япония.

В историята на Япония Суико е първата от осемте жени, станали императрици. Другите седем са:

• (а) Когьоку/Саймей
• (б) Джито,
• (в) Геммей,
• (г) Геншо,
• (д) Кокен/Шотоку,
• (е) Мейшо
• (ж) Го-Сакурамачи.

Основните извори за живота и управлението на Суико остават „Кодзики“ и „Нихон шоки“, съставени векове след събитията; те са съчетание от хроникални данни, придворни предания и идеологически интерпретации. Поради това историческата реконструкция използва както тези извори, така и археологически и сравнително-културни данни от Асука-периода.

Събития от живота на Суико

Когато Суико става императрица, тя слага край на борбата за трона след смъртта на императорите, които са нейни братя.

• 593 г.: През втората година от управлението на император Сушун той умира. Следващият монарх е неговата полусестра, която става известна като императрица Суйко. Това наследяване било потвърдено с церемонии.

Принц Шотоку е най-важният човек в двора на Суко.

През 599 г. земетресение разрушава сгради в провинция Ямато, която днес е известна като префектура Нара.

Управлението на тази императрица е белязано от установяването на отношения с двора на Суй през 600 г.

Използването на календара на циклите на Сексегенари (Jikkan Jūnishi) в Япония се приписва на императрица Суйко през 604 г.

• 604: През 12-ата година от управлението на Суйко (периодът Суйко) Япония организира най-ранния си императорски календар.

Суико управлява в продължение на 35 години. Тя абдикира през 628 г.

След смъртта ѝ

Суйко умира през 628 г. Официалното име на тази императрица след смъртта ѝ (нейното посмъртно име) е утвърдено едва след смъртта ѝ. Името на царуването ѝ означава "да разсъждаваш от древността".

Мястото на гроба на Суйко е известно. Тази императрица традиционно се почита в шинтоистко светилище (мисасаги) в Осака.

Императорската агенция определя това място за мавзолей на Суико. Официалното му име е Shinaga no Yamada no misasagi.

Мемориално шинтоистко светилище и мавзолей в чест на императрица Суйко.

Въпроси и отговори

В: Кой е 33-ият император на Япония?

Въпрос: Кога започва и завършва нейното управление?

В: Колко жени са били императрици на Япония?

В: Как се казват имената на другите седем императрици?

Въпрос: Кога беше потвърдено, че условно приетите имена и последователност на ранните императори са традиционни?

В: Какво е посмъртното име на императрица Суйко?

Търсене по буква