Клодет Колбер | Американска актриса

Ранен живот

Колбер е роден на 13 септември 1903 г. в семейството на Жорж Кошуан и съпругата му, бившата Жана Лоу. Семейството ѝ емигрира в Съединените щати и се установява в Ню Йорк. Тя има един брат, Шарл, който използва фамилията Вендлинг и става агент на сестра си. След края на формалното си образование тя се записва в Лигата на студентите по изкуствата, където плаща за драматичното си обучение, работейки в магазин за дрехи. Дебютът ѝ на Бродуей е през 1923 г. в постановката "Дивите Уескотки". По време на този спектакъл тя приема името Клодет Колбер. Една от най-ярките филмови звезди, които са се изявявали на екрана, е родена като Емили Клодет Шошоан на 13 септември 1903 г. в Сен Манде, Франция, където баща ѝ е собственик на пекарна на адрес 57, rue de la République (сега Avenue Général de Gaulle). Семейството се премества в Съединените щати, когато тя е на три години. Започва да се занимава с актьорско майсторство в гимназията, а през 1923 г. се появява на сцената на Бродуей в малка роля. Привлечена, тя се отказва от плановете си да стане моден дизайнер, за да преследва вместо това актьорска кариера. Първата ѝ поява в киното е през 1927 г., в "За любовта на Майк" - ням филм, заснет на място в студиото на Paramount в Ню Йорк, Ню Йоркски съоръжения. Говорещите филми обаче вземат превес и две години по-късно Колбърт се появява в първия си говорещ филм - "Дупка в стената", в който участва заедно с друг новак - Едуард Г. Робинсън. Последната ѝ поява пред камерите е в телевизионния филм "Двете госпожици Гренвил" (1987 г.). Тя обаче остава на сцената, на която се завръща през 1956 г. - нейната първа любов. След поредица от инсулти Клодет разделя времето си между Ню Йорк и Барбадос. На 30 юли 1996 г. Клодет умира в Спийтстаун, Барбадос. Тя е на 92 години.

Кариера

През 1930 г. Колбърт подписва договор с "Парамаунт Пикчърс", които търсят театрални актьори, които да могат да водят диалог в новата медия "talkies". Елегантният, музикален глас на Колбърт е едно от най-добрите ѝ предимства. Някои от първите ѝ хитови филми са "Убийство" (Manslaughter, 1930) и "Чест сред влюбените" (Honor Among Lovers, 1931), и двата с Фредрик Марч, "Усмихнатият лейтенант" (The Smiling Lieutenant, 1931), с Морис Шевалие и Мириам Хопкинс, и "Певец с факла" (Torch Singer, 1933), с Рикардо Кортес и Дейвид Манърс.

Кариерата на Колбърт получава огромен тласък, когато Сесил Б. Демил я избира за ролята на римската императрица Попаея в историческия си епос "Знакът на кръста" (1932 г.), в компанията на Фредерик Марч и Чарлз Лоутън (в ролята на Нерон). В една от най-запомнящите се сцени в историята на киното Клодет се къпе гола в мраморен басейн, пълен с мляко от задници.

Работи отново за Демил и е ослепителна в ролята на Клеопатра (1934), срещу Уорън Уилям и Хенри Уилкоксън. През 1934 г. печели "Оскар" за най-добра актриса за ролята си срещу Кларк Гейбъл в класическата комедия на Франк Капра "Случи се една нощ" - филм, който първоначално определя като "най-лошата картина на света". Играта ѝ обаче доказва на Холивуд, че тя е експертна комедийна актриса. Първоначално тя не иска да вдигне полата си, за да подмами преминаваща кола да закара нея и Гейбъл в една от известните сцени, като се оплаква, че това е неприлично. Когато обаче вижда хористката, която е привлечена като неин двойник, възмутената Колбърт казва на режисьора: "Махнете я оттук. Аз ще го направя. Това не е моят крак!" След това Колбърт се снима в оригиналния филм "Имитация на живот" (1934 г.) срещу Уорън Уилям и Луиз Бийвърс.

До края на 30-те години на ХХ век Клодет умело редува романтични комедии и драми и постига успех и в двете: Тя се омъжи за шефа си (1935) с Мелвин Дъглас; "Позлатената лилия" (1935) и "Булката се прибира у дома" (1935), и двата с Фред Макмъри; "Под два флага" (1936) с Роналд Колман; "Товариш" (1937), отново с Бойер; Осмата жена на Синята брада (1938), с Гари Купър; Заза (1939), с Хърбърт Маршал; Полунощ (1939), с Дон Амече; Чудесен свят (1939), с Джеймс Стюарт; и Барабани по Мохок (1939), с Хенри Фонда.

Освен с Капра и Демил, Колбърт работи с най-добрите режисьори в бранша: Дороти Арцнер, Ърнест Лубич, Престън Стърджис, Франк Лойд, Джон М. Стол, Уесли Ръгълс, Грегъри Ла Кава, Анатол Литвак, Джордж Кукор, Мичъл Лейзен и Джон Форд.

Колбърт смята, че лицето ѝ е трудно за осветяване и снимане, и е обсебена от идеята да не показва пред камерата "лошата" си страна, дясната, заради малка подутина, която е резултат от счупен нос в детството.

От 1936 до 1944 г. участва в многобройни програми на радиотеатъра Lux на Сесил Б. Демил, който е едно от най-популярните драматични радиопредавания по онова време. През 1952 г. се връща да работи в родната си Франция, където остава до 1955 г.

Освен че снима още два холивудски филма, през 1958 г. се завръща на Бродуей в "The Marriage Go-Round" с Чарлз Бойер, за което е номинирана за наградата "Тони" през 1959 г. Също така за работата си в чикагския театър през 1980 г. получава наградата "Сара Сидънс". През 1984 г. участва заедно с Рекс Харисън в "Aren't We All" на Фредерик Лонсдейл в театър "Хеймаркет", Лондон, а също и в театър "Брукс Аткинсън" на Бродуей, представен от Дъглас Урбански. Последният филм на г-жа Колбърт е "Париш" през 1961 г. През следващите двадесет години тя играе в множество пиеси на Бродуей. През 1987 г. прави телевизионен минисериал, озаглавен "Двете госпожици Гренвил", и е номинирана за наградата "Еми" за изключителна поддържаща актриса в минисериал или специален филм. През 1988 г. печели наградата "Златен глобус" за най-добро изпълнение на актриса в поддържаща роля в сериал, минисериал или филм, създаден за телевизията. През 1989 г. получава наградата Kennedy Center Honors.

По време на кариерата си Клодет Колбер участва в шестдесет и пет филма. За приноса си към филмовата индустрия е удостоена със звезда на холивудската Алея на славата.

Личен живот

Колбърт се жени два пъти. Първият ѝ съпруг е Норман Фостър, актьор и по-късно режисьор, за когото се омъжва през 1928 г. и с когото се развежда през 1935 г. в Мексико. Според описанието на развода в New York Times, публикувано на 31 август 1935 г., "процедурата е обгърната в известна тайна, тъй като г-н Фелдман [агентът на Колбърт] очевидно е имал право да разкаже за развода, но не е могъл да каже къде в Мексико е бил получен." В доклада се посочва още, че "Семейство Фостър създадоха известна сензация, когато разкриха, че се опитват да останат щастливо женени, докато живеят в отделни домове. Но дори и този експеримент очевидно се провали." Четири месеца след развода си, на 24 декември 1935 г., Колбърт се омъжва за д-р Джоел Дж. Пресман, специалист по гърло, който умира през 1968 г.; бившият ѝ съпруг продължава да се жени за актрисата Сали Блейн, сестра на Лорета Йънг.

Когато се оттегля от киното, Колбърт и съпругът ѝ се преместват в Палм Спрингс, където известно време управлява магазин, преди да се премести в Барбадос. Идеята да се премести в Барбадос й хрумва след посещение в къщата на Ноел Кауърд в Ямайка. В дома си там, наречен Белерив, тя прекарва последните си години като домакиня на световноизвестните и влиятелните личности. Роналд Рейгън е бил един от нейните гости по време на президентството му, както и Лилиан Хелман, Кърк Дъглас, Джак Бени, Рекс Харисън и Слим Кийт. Тя построява малка къща за гости в имота за медения месец на Франк Синатра и Миа Фароу.

Колбърт умира в дома си в Барбадос след поредица от малки инсулти през последните две години от живота си на 92-годишна възраст и е погребана там в гробището на енорията "Свети Петър" заедно с майка си и съпруга си. По-късно беше отслужена заупокойна литургия в църквата "Свети Винсент Ферер" в Ню Йорк.

Според статия, публикувана на 10 август 1996 г. във в. "Синсинати пост", бездетната Колбърт оставя по-голямата част от имуществото си, оценявано на 3,5 млн. долара и включващо апартамента ѝ в Манхатън и къщата ѝ в Барбадос, на приятелката си Хелън О'Хейгън, пенсиониран директор по корпоративните връзки в "Сакс Пето авеню", с която Колбърт се запознава през 1961 г. на снимачната площадка на последния филм на актрисата "Париш". По-късно Белерив е купен от Дейвид Гефен.

След смъртта на Колбер в международните медии започват да се разпространяват слухове за предполагаеми лесбийски връзки на актрисата, включително за афери с Марлене Дитрих и Грета Гарбо. В отговор приятелката на Колбърт Хелън О'Хейгън заявява пред New York Daily News, че актрисата едва ли е познавала Дитрих или Гарбо и че Колбърт е била "мъжка дама". Предполагаемата връзка между Колбърт и Дитрих е разгледана и в книгата от 2001 г. "Зад екрана: Как гейовете и лесбийките формираха Холивуд, 1910-1969 г. от Уилям Дж.

Филмография

Радио

• Бърнс и Алън (04-13-1943 Гост)

Телевизия

• Програмата на Джак Бени (1951 г., 1 епизод)
• Театър "Дженерал Електрик" (1954-1955, 2 епизода)
• Най-доброто от Бродуей (1954 г., 1 епизод)
• Климакс! (1954-1955, 3 епизода )
• Телевизионният театър "Форд" (1955 г., 2 епизода)
• Писмо до Лорета (1955, 1 епизод)
• Ford Star Jubilee (1956 г., 1 епизод)
• Робърт Монтгомъри представя (1956 г., 1 епизод)
• Шоуто на Стив Алън (3 епизода, 1956-1958)
• Каква е моята линия? (2 епизода, 1956-1959 г.)
• Playhouse 90 (1957, 1 епизод)
• Театър "Зейн Грей" (1957-1960, 2 епизода)
• Шоу по случай 50-годишнината на General Motors (1957 г.)
• Време за телефон (1957 г., 1 епизод)
• Подозрение (1958 г., 1 епизод)
• Colgate Theatre (1958, 1 епизод)
• Камбаните на Сейнт Мери (1959 г.)
• Двете госпожици Гренвил (1987)

Бродуей

• Дивите Уесткоти (1923-1924)
• Целувка в такси (1925)
• Влакът на призраците (1926)
• Перлата на голямата цена (1926)
• Баркърът (1927)
• Черничевият храст (1927)
• La Gringa (1928)
• В рамките на закона (1928)
• Бърз живот (1928)
• Tin Pan Alley (1928 г.)
• Динамо (1929 г.)
• Виж Неапол и смърт (1929)
• Janus (1956)
• Бракът-въртележка (1958-1960)
• Джулия, Джейк и чичо Джо (1961 г.)
• Неправилният глагол на любовта (1963)
• The Kingfisher (1978-1979)
• Талант за убийство (1981)
• Не сме ли всички ние? (1985)