Наводнения в Южна Индия 2015 — катастрофа в Ченай, Тамил Наду

Хронология на събитията

На 8 ноември 2015 г., по време на сезона на циклоните в северната част на Индийския океан, зона с ниско налягане се консолидира в депресия и се засили до дълбока депресия, преди да премине през брега на Тамил Наду близо до Пудучери на следващия ден. На 15 ноември добре маркирана зона с ниско налягане се придвижи на север покрай брега на Тамил Наду и изсипа огромни количества валежи над крайбрежните райони на Тамил Наду и Андхра Прадеш, като 24‑часовите суми достигнаха 370 мм в Понери. На международното летище Ченай бяха отчетени 266 мм валежи за 24 часа.

В края на ноември (28–30 ноември) се разви нов циклонален център, който премина над региона и донесе допълнителни проливни дъждове и наводнения. Тази система изсипа 490 мм валежи в Тамбарам за 24 часа, считано от 8:30 ч. сутринта на 1 декември. Много проливни дъждове доведоха до наводнения по целия участък на крайбрежието от Ченай до Куддалор, като големи площи бяха под вода в рамките на няколко дни.

Причини и фактори, утежнили бедствието

• Интензивни и продължителни валежи: някои райони получиха за 24 часа валежи порядъка на няколко стотин милиметра, което надхвърли капацитета на естествените и градските дренажни системи.
• Градско развитие и загуба на естествени водоеми: незаплануваното разрастване на града, запълване на езера и блата и строителство върху райони, които преди това задържаха вода, намалиха естествената способност за отвеждане на излишните води.
• Претоварена инфраструктура: канализацията, дренажните системи и пътищата не са били проектирани за подобен интензитет на валежите.
• Отлив и прилив: на места комбинацията от приливните нива и реки, притоци и канали допринесе за задържане на вода и връщането ѝ в градските зони.

Въздействие

• Човешки жертви и засегнати: над 500 загинали и близо 1,8 млн. разселени според отчетите; десетки хиляди хора останаха временно без подслон.
• Инфраструктура и транспорт: пътища и мостове бяха разрушени или блокирани; международното летище в Ченай бе затворено за граждански полети за няколко дни; железопътното и автобусното движение също бяха прекъснати.
• Електроснабдяване и комуникации: големи части от града бяха без ток и мобилна връзка, което затрудни координацията на спасителните операции.
• Икономически загуби: щетите на сгради, бизнеси, селско стопанство и промишлени обекти бяха значителни — според оценки на различни източници загубите за региона достигнаха милиарди рупии (оценки варираха, според методологията и обхвата).
• Здраве и безопасност: риск от водно- и хранително-предавани заболявания, замърсяване на питейната вода и проблеми с достъпа до медицинска помощ.

Спасителни операции и помощ

На място работеха националните и щатските служби за спешна помощ, включително Военновъздушните сили, ВМС, сухопътни части, Националната комисия за реакция при бедствия (NDRF), държавни и местни аварийни екипи, както и доброволци и неправителствени организации. Бяха организирани десетки временни приюта, раздадена бе храна, питейна вода, лекарства и базови стоки. Местните общности и доброволци изиграха ключова роля в евакуациите и доставките на помощ в райони, недостъпни за превозни средства.

Възстановяване и уроци

В следващите месеци и години регионът започна възстановяване на инфраструктурата, ремонт на пътища, укрепване на диги и възстановяване на комуникационните връзки. Бяха дискутирани и предприети мерки за намаляване на риска от подобни бедствия в бъдеще, сред които:

• Подобряване на градското планиране и реставрация на естествени водоизточници и блата, които изпълняват ролята на буфери при силни валежи.
• Модернизиране на дренажните системи и извършване на редовна поддръжка на канали и реки.
• Разширяване на капацитета и координацията на ранните предупреждения за екстремни метеорологични явления.
• Повишаване на обществената осведоменост и подготовка за бедствия на местно ниво.

Наводненията от 2015 г. в Южна Индия и особено в Ченай останаха важен пример за въздействието на екстремните метеорологични събития върху бързо разрастващи се градове и подчертаха нуждата от интегрирани решения за адаптация и управление на водните ресурси.