Сезонът на Националната хокейна лига 1989–90 беше 73-ият в историята на лигата. В шампионата участваха двадесет и един отбора, всеки от които изигра по 80 мача в редовния сезон. Носители на купа "Стенли" станаха "Едмънтън Ойлърс", които във финалната най-добра серия от седем мача победиха "Бостън Бруинс" с 4:1. Това беше петото извоювано купа "Стенли" за "Едмънтън Ойлърс" в рамките на ерата им през 1980-те и началото на 1990-те и потвърди статута им като една от доминиращите формации на периода.

Формат и структура

Редовният сезон се състоеше от 80 мача за отбор. Плейофите включваха 16 отбора — по четири от всяка дивизия (Adams, Patrick, Norris и Smythe). Първият кръг беше разделен по дивизионен принцип (Division Semifinals), следван от Division Finals, Conference Finals и накрая Stanley Cup Final, който се играеше също по система "най-добри от седем".

Плейофи и забележителни факти

За първи път в историята на лигата трите отбора от района на Ню Йорк — New York Rangers, New York Islanders и New Jersey Devils — достигнаха до плейофите в един и същи сезон, което беше важно постижение за хокейния регион.

Едмънтън Ойлърс преминаха през поредица от плейофни сблъсъци, за да стигнат до финала, където наложиха темпото и опита си върху "Бостън Бруинс" и заключиха серията с общ резултат 4:1 в техна полза.

Ключови играчи и отборни особености

Ядрото на "Едмънтън Ойлърс" включваше редица опитни и решаващи изпълнители: капитанът Mark Messier, стрелците и ветерански нападатели като Jari Kurri и Glenn Anderson, защитници като Paul Coffey и Kevin Lowe, както и играчи като Craig MacTavish и Esa Tikkanen. Вратарската позиция бе покрита от двама видни стража — Grant Fuhr и Bill Ranford; и Ranford, и Fuhr имаха своите ключови моменти в плейофите, като отборът успя да комбинира опит и дълбочина в таланта.

Значение и наследство

Сезонът 1989–90 окончателно затвърди статута на "Едмънтън Ойлърс" като една от най-успешните франчайзи на ерата — тяхната пета титла в рамките на няколко години подчерта доминацията им в лигата. Успехът дойде след период на големи промени в състава на лигата и представляваше кулминацията на модел на изграждане на отбор, базиран на комбинация от таланти, опит и адаптация през плейофите.

Бързи факти

  • Брой отбори: 21
  • Мачове за отбор в редовния сезон: 80
  • Брой отбори в плейофите: 16
  • Шампион: "Едмънтън Ойлърс" (Stanley Cup победа над "Бостън Бруинс" — 4:1 в сериите)
  • Първи случай на едновременно участие в плейофите на всички три отбора от района на Ню Йорк

Ако желаете, мога да добавя подробна схема на плейофите, водещи отбелязани голове и статистики за водещите играчи през сезона.