Сезонът 1972-73 г. в НХЛ е 56-ият сезон на Националната хокейна лига. Шестнадесет отбора изиграха по 78 мача. За първи път след разпадането на Западната хокейна лига през 1926 г. Националната хокейна лига има сериозна конкуренция. Нова професионална хокейна лига, Световната хокейна асоциация, дебютира през сезона с 12 нови отбора, много от които са базирани в същите градове като отборите от НХЛ. За разлика от Западната хокейна лига обаче новата Световна хокейна асоциация няма да се бори за купа "Стенли". В отговор на новата лига НХЛ набързо добавя два нови отбора в непланирано разширяване - Ню Йорк Айлендърс и Атланта Флеймс, в опит да изключи Световната хокейна асоциация от новопостроените арени на тези пазари. Първото нещо, което WHA прави, е да подпише договор с Боби Хъл, а Чикаго Блек Хоукс подава иск, твърдейки, че е нарушена клаузата за резерви в договорите на НХЛ. Скоро Хъл е последван от други играчи, сред които Бърни Парент, Джей Си Трембли, Тед Грийн, Джери Чийвърс и Джони Маккензи. В разширителния драфт Ню Йорк Айлендърс и Атланта Флеймс направиха своите избори и единадесет играчи на Айлендърс заминаха за WHA. Калифорнийските златни тюлени, които се измъчват от нестандартната собственост на непопулярния Чарли Финли, също стават жертва на WHA, като губят осем ключови играчи.

Контекст и причина за конфронтацията

Появата на WHA през 1972 г. промени радикално хокейния пейзаж в Северна Америка. Новата лига целеше да привлече звездни играчи и да разшири професионалния пазар извън традиционните центрове на НХЛ. Подписването на водещи имена като Боби Хъл бе силен ход, който моментално повиши видимостта и легитимността на WHA. За много играчи преимуществото бе възможността за по-високи заплати и по-голяма свобода при избор на отбор, тъй като WHA атакуваше практиките на резервацията в договорите и липсата на истински свободен трансфер.

Реакцията на НХЛ и резултати

НХЛ реагира бързо и агресивно: разширението с Ню Йорк Айлендърс и Атланта Флеймс, в целеше да заеме ключови пазари и арени, преди WHA да ги консолидира. Разширителните отбори избраха играчи чрез драфт, но усилията не попречиха на значително движение на кадри към новата лига. Това доведе до няколко последици:

  • Увеличение на заплатите: конкуренцията между лигите повиши стойността на играчите и доведе до по-добри договори за някои ветерани и перспективи.
  • Правни битки: исковете за нарушаване на резервацията и права доведоха до съдебни спорове, които поставиха под въпрос старите договорни практики.
  • Промяна в ротацията на таланти: както новите, така и съществуващите клубове почувстваха загуба на ключови кадри, което повлия на качеството и конкурентоспособността на отделни отбори.

Влияние върху отделни отбори

Отбори с крехко управление или нестабилна собственост, като Калифорнийските златни тюлени под Чарли Финли, бяха особено уязвими и загубиха редица основни играчи. Новите клубове Ню Йорк Айлендърс и Атланта Флеймс трябваше да формират състави бързо и да се справят с навлизането на конкуренция за свободни и млади таланти.

Сезонът на леда и плейофите

На лед НХЛ продължи своя нелек календар от 78 мача за всеки от 16-те отбора. Въпреки процесите извън леда, битката за трофеи продължи интензивно. В плейофите водещите отбори от редовния сезон се срещнаха за купата на лигата и в крайна сметка купа "Стенли" бе завоювана от Монреал Канадиънс, които в сериите за титлата победиха Чикаго Блек Хоукс във финала.

Дългосрочни последици

Въпреки че WHA не се състезаваше за купа "Стенли", тя промени динамиката на професионалния хокей: доведе до по-големи възнаграждения, промени в договорните практики и в крайна сметка до по-голяма мобилност на играчите. Конфронтацията между лигите продължи през 70-те години и в крайна сметка доведе до интеграция на част от WHA в НХЛ по-късно във века, промени във формата и разпределението на силите в професионалния хокей.