Съдържание

·         1 Събития

·         2 раждания

·         3 смъртни случая

·         4 монарси/президенти

Събития

  • Край на династията Цзин (Jin) в Северен Китай — През 1234 г. коалирани войски на монголите и Южен Сун превземат крепостта Цайчжоу (Caizhou), което води до окончателния край на владетелите от династията Цзин. Последният император на Цзин избягва пред лицето на превземането и слага край на живота си; това бележи значима стъпка в монголската окупация и преустройството на властта в Северен Китай.
  • Продължаване на монголската експанзия — През 1234 г. Монголната империя, в периода на разширение след завоеванията на Чингис хан, усилва военното си влияние в Източна и Централна Азия. Кооперации с местни сили и натиск върху съседни държави продължават да променят политическата карта на региона.
  • Вътрешнополитически сблъсъци в Западна и Централна Европа — В различни кралства продължават феодалните противоречия, борби между крале и могъщи барони, както и военни походи и съюзи, които оформят развитието на националните държави през XIII век.
  • Религиозен и културен живот — Университетите и монашеските центрове в Европа продължават да се развиват; строежът на готически катедрали и културната активност укрепват интелектуалния живот в Западна Европа.
  • Реконкиста и Пиренейския полуостров — Борбата между християнски кралства и мюсюлмански владения продължава, със серии от битки и завладявания, които през следващите десетилетия ще ускорят териториалните промени на полуострова.

Раждания

Документираните точни дати на раждане за много личности от XIII век често са непълни или приблизителни. По-долу са някои личности, за които в историческите източници се посочва приблизителна година на раждане около 1234 г.:

  • Беатриса от Прованс (прибл.) — благородничка, която по-късно ще играе роля в политическите брачни съюзи в Западна Европа (годината на раждане често се цитира около 1234 г.).
  • Забележка: Поради фрагментарността на средновековните записи много други значими личности могат да имат спорни или неопределени дати на раждане; за някои от тях източниците дават само приблизителни стойности.

Смъртни случая

  • Край на императорската власт в Цзин — Смъртта (самоубийство) на последния владетел на династията Цзин през 1234 г., съпътствана от падането на Цайчжоу, е ключово събитие в историята на Китай от началото на XIII век.
  • Ричард Маршал (Richard Marshal), 3-ти граф Пембрук — Английски благородник и лидер на баронска опозиция срещу крал Хенри III; избухналите конфликти и въоръжени стълкновения през началото на 1234 г. водят до смъртта му в Ирландия през същата година.
  • Други смъртни случаи — В много региони записи за известни личности от 1234 г. са непълни; хрониките сочат, че годината е белязана както от военни загуби, така и от естествени смъртни случаи сред владетелски и духовни елити.

Монарси и важни владетели през 1234 г.

Ето списък на някои от основните владетели и техните територии към 1234 г. (годините в скоби показват периодите на управление, когато е уместно):

  • Англия: крал Хенри III (1216–1272)
  • Франция: крал Луи IX (Свети Луи) (1226–1270)
  • Свещената римска империя: император Фридрих II (ср. 1220–1250)
  • Монголска империя: фактически водеща фигура в този период е доминиращата монголска хана — разширението и операциите на империята се координират от централните монголски власти (в прякото управление след Чингис хан се откроява родът на големите ханове)
  • Папа: Григорий IX (папа римски 1227–1241)
  • Кралство Арагон: крал Хайме I Завоевателя (1213–1276)
  • Кралство Кастилия и Леон: крал Фернандо III (1217–1252)
  • Кралство Шотландия: крал Александър II (1214–1249)
  • Япония: император Шиджō (Shijō) (царуване 1232–1242)
  • Южна Сун (Китай): император Лицзонг (Lizong) (царуване 1224–1264)
  • Династия Цзин (Северен Китай): към 1234 г. династията престава да съществува след падането на Цайчжоу и смъртта на последния ѝ владетел.

Контекст и значение

Годината 1234 е част от бурен период на преустройства в Евразия: монголските завоевания променят политическата и социална картина на целия континент, докато в Европа продължават формирането на централизирани кралства и растежът на градовете и духовните центрове. Събитията от тази година са отражение на дългосрочни процеси — разпад и възход на династии, преместване на стратегически равновесия и интензивни културни и религиозни контакти между различни региони.