Written on the Wind
"Written on the Wind" е романтична драма от 1956 г. В него участват Рок Хъдсън, Лорън Бакол, Робърт Стак и Дороти Малоун. Дъглас Сърк е режисьор. Филмът е създаден по едноименния роман на Робърт Уайлдър от 1945 г. Книгата е слабо замаскиран разказ за реалния скандал, в който са замесени певицата Либи Холман и нейният съпруг, тютюневият наследник Закари Смит Рейнолдс. Дороти Малоун получава Оскар за най-добра поддържаща женска роля за изпълнението си.
История
Марийка е саморазрушителна, алкохоличка нимфоманка. Брат ѝ Кайл е несигурен плейбой-алкохолик. Те са разглезените деца на тексаския петролен барон Джаспър Хадли. И двамата са осакатени от личните си демони. Никой от тях не е в състояние да поддържа лична връзка.
Проблемите започват, когато Кайл се жени за Луси Мур. След като не успява да роди дете, той отново започва да пие. Обръща се срещу приятеля си от детинство Мич Уейн. Гневът и депресията на Кайл се задълбочават след смъртта на баща му. Джаспър се е възхищавал на Мич, но се е отвращавал от собствените си две деца.
Мич е тайно влюбен в Луси. Той пази тези чувства в тайна. Кайл е диагностициран с нисък брой сперматозоиди. Луси обявява, че е бременна. Кайл я напада. Той смята, че бебето принадлежи на Мич. Нападението води до спонтанен аборт. Мич се заклева да напусне града с Луси веднага щом тя се почувства достатъчно добре, за да пътува. Пияният Кайл грабва пистолет. Той възнамерява да застреля Мич. Мерили се бори с брат си. Пистолетът случайно се изстрелва. Кайл е убит.
Марийка отдавна е влюбена в Мич. Той неведнъж я е отхвърлял. Тя злобно заплашва да посочи Мич като убиец на Кайл. По време на разследването тя първа свидетелства, че той е убил Кайл. В последния момент признава истината. Мич и Луси си тръгват. Марийка остава сама да скърби за смъртта на брат си.
Какво мислят критиците
Босли Кроутър пише в "Ню Йорк Таймс": "Проблемът на тази романтична картина... е, че нищо не се случва, усложненията между героите никога не са ясни, а небрежният, самосъжаляващ се човек в центъра на всичко е скучен." Телевизионният справочник описва филма като "върховна пищна мелодрама ... Най-добрият режисьорски опит на Дъглас Сирк ... една от най-забележителните критики на американското семейство, правени някога."
Роджър Ебърт пише: "извратена и зле смешна мелодрама, в която можете да откриете зародишите на "Далас", "Династия" и всички останали сериали в праймтайма. Сирк е този, който установява техния тон, в който шокиращото поведение се третира със страстна тържественост, докато пародията се рее под ... За да оцениш филм като "Написано на вятъра", вероятно се изисква повече изтънченост, отколкото за да разбереш някой от шедьоврите на Ингмар Бергман, защото темите на Бергман са видими и подчертани, докато при Сирк стилът скрива посланието. Неговите интериори са безумно пресилени, а екстериорите му са фалшиви - той иска да забележите изкуствеността, да видите, че не използва реализъм, а преувеличен холивудски студиен стил ... Филми като този са едновременно над и под средния вкус. Ако виждате само повърхността, това е безвкусна сапунена опера. Ако виждате стила, абсурда, преувеличението и сатиричния хумор, това е подривна дейност спрямо всички драми от 50-те години на миналия век, които се отнасяха тържествено към подобен материал. Уилям Инге и Тенеси Уилямс се приемаха с голяма сериозност през десетилетието, но Сирк дет тяхната фройдистка истерия."
