Написано на вятъра (1956) — романтична драма на Дъглас Сърк с Рок Хъдсън
Написано на вятъра (1956) — страстна романтична драма на Дъглас Сърк с Рок Хъдсън и Лорън Бакол; Оскар за Дороти Малоун. Скандален, емоционален и незабравим.
"Written on the Wind" е романтична драма от 1956 г. В него участват Рок Хъдсън, Лорън Бакол, Робърт Стак и Дороти Малоун. Дъглас Сърк е режисьор. Филмът е създаден по едноименния роман на Робърт Уайлдър от 1945 г. Книгата е слабо замаскиран разказ за реалния скандал, в който са замесени певицата Либи Холман и нейният съпруг, тютюневият наследник Закари Смит Рейнолдс. Дороти Малоун получава Оскар за най-добра поддържаща женска роля за изпълнението си.
Кратък сюжет
Филмът проследява живота и разрушителните страсти в кръга на една изключително богата фамилия и техните близки приятели. Историята поставя в центъра си любовни и морални конфликти, завист, саморазрушително поведение и последиците от прекомерната привилегированост. Темите за романтиката, предателството и самотата преминават през всички персонажи и водят до драматични развръзки.
Актьорски състав и ключови роли
- Рок Хъдсън — един от главните актьори, известен със своя чар и драматично присъствие на екрана.
- Лорън Бакол — влиятелна актриса с характерно излъчване, която придава сериозност на сюжетните линии.
- Робърт Стак — изпълнява ключова мъжка роля, внасяща напрежение и конфликт.
- Дороти Малоун — отличена с Оскар за поддържаща роля, чийто образ е запомнящ се и емоционално наситен.
Режисура и стил
Дъглас Сърк е известен с майсторството си в мелодрамата, където външната гланцираност често контрастира със вътрешния морален упадък на героите. Written on the Wind използва ярка, наситена колористика и театрална постановка, за да подчини визуалната естетика на филмовата емоция. Този стил прави филма едно от класическите представления на холивудската мелодрама от 50-те години.
Производство и адаптация
Филмът е адаптация по романа на Робърт Уайлдър. Адаптирането на литературни сюжети за големия екран е типично за периода и тук сценарият запазва централните теми от книгата, като ги претопява в по-остра кинематографична форма. Продукцията набляга върху сценографията, костюмите и музикалното оформление, за да подчертае контраста между външния блясък и вътрешните трагедии на героите.
Реакция и критика
При излизането си филмът получава смесени рецензии: някои критици хвалят изпълненията и визуалния стил, докато други критикуват мелодраматичната си натура. С течение на времето обаче творбата се реоценява и днес е считана за емблематична за стила на Сърк и за примера как холивудската мелодрама може да бъде социален коментар, опакован във визуално привлекателна форма.
Награди и значение
Дороти Малоун печели Оскар за най-добра поддържаща женска роля за превъплъщението си във филма. Тази награда подчертава силата на актьорските изпълнения като основен принос за въздействието на лентата. Филмът остава важен за изучаване в курсовете по кино заради начина, по който съчетава форма и съдържание, и заради влиянието си върху по-късни режисьори и жанрови интерпретации.
Защо да гледате филма
Written on the Wind е подходящ за зрители, които търсят емоционално наситен драматичен сюжет, добре поднесени актьорски изпълнения и силна визуална стилизация. Филмът предлага както развлечение, така и материал за размисъл върху теми като богатството, властта и човешките слабости.
За допълнителна информация и биографии на участниците можете да прегледате посочените по-горе връзки към съответните имена.
История
Марийка е саморазрушителна, алкохоличка нимфоманка. Брат ѝ Кайл е несигурен плейбой-алкохолик. Те са разглезените деца на тексаския петролен барон Джаспър Хадли. И двамата са осакатени от личните си демони. Никой от тях не е в състояние да поддържа лична връзка.
Проблемите започват, когато Кайл се жени за Луси Мур. След като не успява да роди дете, той отново започва да пие. Обръща се срещу приятеля си от детинство Мич Уейн. Гневът и депресията на Кайл се задълбочават след смъртта на баща му. Джаспър се е възхищавал на Мич, но се е отвращавал от собствените си две деца.
Мич е тайно влюбен в Луси. Той пази тези чувства в тайна. Кайл е диагностициран с нисък брой сперматозоиди. Луси обявява, че е бременна. Кайл я напада. Той смята, че бебето принадлежи на Мич. Нападението води до спонтанен аборт. Мич се заклева да напусне града с Луси веднага щом тя се почувства достатъчно добре, за да пътува. Пияният Кайл грабва пистолет. Той възнамерява да застреля Мич. Мерили се бори с брат си. Пистолетът случайно се изстрелва. Кайл е убит.
Марийка отдавна е влюбена в Мич. Той неведнъж я е отхвърлял. Тя злобно заплашва да посочи Мич като убиец на Кайл. По време на разследването тя първа свидетелства, че той е убил Кайл. В последния момент признава истината. Мич и Луси си тръгват. Марийка остава сама да скърби за смъртта на брат си.
Какво мислят критиците
Босли Кроутър пише в "Ню Йорк Таймс": "Проблемът на тази романтична картина... е, че нищо не се случва, усложненията между героите никога не са ясни, а небрежният, самосъжаляващ се човек в центъра на всичко е скучен." Телевизионният справочник описва филма като "върховна пищна мелодрама ... Най-добрият режисьорски опит на Дъглас Сирк ... една от най-забележителните критики на американското семейство, правени някога."
Роджър Ебърт пише: "извратена и зле смешна мелодрама, в която можете да откриете зародишите на "Далас", "Династия" и всички останали сериали в праймтайма. Сирк е този, който установява техния тон, в който шокиращото поведение се третира със страстна тържественост, докато пародията се рее под ... За да оцениш филм като "Написано на вятъра", вероятно се изисква повече изтънченост, отколкото за да разбереш някой от шедьоврите на Ингмар Бергман, защото темите на Бергман са видими и подчертани, докато при Сирк стилът скрива посланието. Неговите интериори са безумно пресилени, а екстериорите му са фалшиви - той иска да забележите изкуствеността, да видите, че не използва реализъм, а преувеличен холивудски студиен стил ... Филми като този са едновременно над и под средния вкус. Ако виждате само повърхността, това е безвкусна сапунена опера. Ако виждате стила, абсурда, преувеличението и сатиричния хумор, това е подривна дейност спрямо всички драми от 50-те години на миналия век, които се отнасяха тържествено към подобен материал. Уилям Инге и Тенеси Уилямс се приемаха с голяма сериозност през десетилетието, но Сирк дет тяхната фройдистка истерия."
обискирам