Червейна дупка
Червеевата дупка е теоретично преминаване през пространството, което създава пряк път през времето и пространството. Не е известно дали те съществуват или не.
Учените смятат, че ако съществуват червееви дупки, те не биха могли да бъдат създадени по традиционните научни методи. За да може да се отвори червеева дупка, е необходима форма на теоретична екзотична материя. В противен случай червеевата дупка просто ще изчезне много бързо след създаването си. Ако се нанесе върху двуизмерна равнина, червеевата дупка огъва равнината, подобно на сгъване на хартия, така че двата края да се допират (както се вижда на снимката). Терминът "червеева дупка" е използван за първи път от Джон Уилър, физик теоретик. Известна е и като мост на Айнщайн-Розен. Червеевата дупка много прилича на тунел с два края, всеки от които се намира в отделни точки на пространство-времето. Изследователите не разполагат с наблюдателни доказателства за съществуването на червейни дупки.
Червеевите дупки са често срещан елемент в научната фантастика, тъй като позволяват бързо междузвездно, междугалактическо, а понякога дори междувселенско пътуване. Във фантастиката червейните дупки служат и като метод за пътуване във времето. Тази популярна фантастика позволява междузвездни пътувания в рамките на човешкия живот. Това би позволило пътуване във времето, което също е популярна измислица. Предложената машина за пътуване във времето, използваща преодолима червеева дупка, хипотетично би работила по следния начин: Единият край на червеевата дупка се ускорява до някаква значителна част от скоростта на светлината, може би с помощта на усъвършенствана двигателна система, и след това се връща в началната точка. Алтернативно, друг начин е да се вземе единият вход на червеевата дупка и да се премести в гравитационното поле на обект, който има по-голяма гравитация от другия вход, и след това да се върне в позиция близо до другия вход. И при двата метода забавянето на времето води до това, че преместеният край на червеевата дупка остарява по-малко или става "по-млад" от неподвижния край, както го вижда външен наблюдател; въпреки това времето се свързва по различен начин през червеевата дупка, отколкото извън нея, така че синхронизираните часовници в двата края на червеевата дупка винаги ще останат синхронизирани, както ги вижда наблюдател, преминаващ през червеевата дупка, независимо от това как се движат двата края.
Схема на червеева дупка на Шварцшилд
Въпроси и отговори
В: Какво е червеева дупка?
О: Червеевата дупка е теоретично преминаване през пространството, което създава пряк път през времето и пространството. Не е известно дали те съществуват или не.
В: Как се създава червеева дупка?
О: Учените смятат, че ако съществуват червееви дупки, те не биха могли да бъдат създадени по традиционните научни методи. За да се поддържа отворена червеева дупка, е необходима форма на теоретична екзотична материя. В противен случай червеевата дупка просто ще изчезне много бързо след създаването си.
Въпрос: Как изглежда тя в двуизмерна равнина?
О: Ако се нанесе върху двуизмерна равнина, червеевата дупка огъва равнината, подобно на сгъване на хартия, така че двата края да се допират (както се вижда на снимката).
В: Кой пръв използва термина "червеева дупка"?
О: Терминът "червеева дупка" е използван за първи път от Джон Уилър, физик теоретик. Тя е известна също като мост на Айнщайн-Розен.
В: С какво разполагат изследователите като доказателство за тяхното съществуване?
О: Изследователите не разполагат с доказателства за съществуването на червейни дупки.
В: Защо те често се появяват в научнофантастичните истории?
О: Червеевите дупки често се появяват в научнофантастичните истории, защото позволяват бързо междузвездно, междугалактическо, а понякога дори междувселенско пътуване, което може да позволи пътуване във времето в рамките на човешкия живот.
В: Как може да се използват за пътуване във времето?
Отговор: Предложената машина за пътуване във времето, използваща преодолима червеева дупка, хипотетично би работила, като се вземе единият вход на червеевата дупка и се премести в гравитационното поле на обект, който има по-голяма гравитация от другия вход, и след това се върне в първоначалното си положение близо до другия вход; това води до разширяване на времето, което прави единия край на тунела по-млад от другия, както го вижда външен наблюдател, но синхронизираните часовници в двата края ще останат синхронизирани при преминаване през него, независимо от това колко движение се извършва между двата края.
