Уист (Whist) — класическа английска картова игра за четирима

Уист (Whist) — класическа английска картова игра за четирима: лесни правила, стратегическа дълбочина и социално забавление — научете как да играете и печелите.

Автор: Leandro Alegsa

Whist е класическа английска игра с карти, която е била широко разпространена през 18-ти и 19-ти век.

Вист (често изписван и като „Whist“) се играе от четирима играчи. Те се разделят на две партньорства, като партньорите седят един срещу друг. По традиция партньорите могат да бъдат определени чрез разрязване или теглене на карти — двамата с най-високи стойности стават едно партньорство, а двамата с най-ниски — другото. След това картите се раздават; обикновено се използва стандартно тесте от 52 карти и на всеки играч се разпределят по 13 карти. За разлика от договорния бридж, във вист няма система за наддаване. Козът може да се определи по различни начини — например чрез обръщането на последната раздадена карта или чрез разрязване на тестето — затова играта е леснодостъпна и подходяща и за хора, които не познават сложните процедури за наддаване в съвременния бридж.

Кратка история

Вист се е развил в Англия през 18-ти век и бързо се разпространява като любима социална игра в клубове и домакинства през 19-ти век. Първоначално играта имала и елемент на залагане — хазартна игра в много среди — но с времето се развиват и чисто състезателни варианти. От вист произлизат и някои по-късни форми на играта, включително bridge-whist, които в крайна сметка довеждат до възникването на съвременния договорен бридж.

Цел на играта

Целта е партньорството да спечели колкото се може повече взятки (tricks). Всяка ръка съдържа определен брой взятки — при стандартно тесте и 13 карти на играч това са 13 взятки. Общоразпространената система на точкуване присъжда точки за всяка взятка над определен минимум (обикновено 6).

Как се играе — основни правила

  • Раздаване: Използва се 52-картово тесте; всеки играч получава по 13 карти. Раздачите обикновено се въртят по часовниковата стрелка.
  • Определяне на коз: Може да се определи чрез обръщане на последната карта при раздаване или чрез разрязване на тестето. Картите от козовия цвят побеждават всяка карта от другите цветове.
  • Ход: Играчът отляво на раздавача води първата карта (лид). Всеки следващ играч трябва да следва воден цвят, ако има такава карта. Ако няма — може да хвърли карта от друг цвят или коз, за да се опита да вземе взятката.
  • Взятка: Взятката се печели от най-високата карта в цвета, който е бил воден, освен ако някой не е играл коз — тогава най-високият коз печели. Победителят на взятката води следващата.
  • Край на ръката: След изиграването на всички 13 взятки се броят спечелените взятки и се отбелязват точките съгласно договорената система.

Системи за точкуване

Най-разпространената, традиционна система дава една точка за всяка взятка, спечелена над „книгата“ от шест взятки (т.е. за всяка 7-а, 8-а и т.н.). Игри се играят до предварително уговорен брой точки (напр. 5, 7 или 9). Съществуват и варианти като „дълъг вист“ (long whist) или „рубър вист“, които имат по-сложни правила за счетоводство и серия от ръце.

Основни стратегии

  • Комуникация чрез сигнали: Партньорите обменят информация косвено чрез редица приети сигнали — начин на водене, пореден пуск на карти и т.н. (без вербална комуникация).
  • Броене на карти: Следенето кои карти и кои цветове вече са изиграни помага да се предвидят възможните резултати при бъдещите взятки.
  • Водене от силни/дълги цветове: Воденето от цвят, в който имате дължина или високи карти, често позволява да се направят повече взятки.
  • Отваряне и блокиране: Понякога е важно да се „отблокира“ ръката на партньора или да се избегне задържането на ключови карти, които биха попречили на партньора да реализира взятки.

Вариации и еволюция

Има множество варианти на вист — от прости домашни варианти до официализирани клубни правила. Към края на 19-ти и началото на 20-ти век от вист се развиват различни форми на bridge-whist, които постепенно еволюират в днешния договорен бридж с неговите сложни системи за наддаване и отчитане.

Етикет и добри практики

  • Поддържайте спокойствие и учтив тон — вист традиционно е социална игра.
  • Не показвайте картите си и не давайте умишлено информация на опонентите.
  • Ако играете в клуб или организирано мероприятие, следвайте договорените правила за точкуване и честност.

Защо хората играят вист и кога да го изберете

Вист е добра игра за тези, които искат да научат основите на играта с карти в двойки — правилата са прости, но играта предлага значителна дълбочина и възможности за тактика. Тя е подходяща както за неформални срещи, така и за клубно състезание, и често се използва като „входна“ стъпка към изучаването на бриджа.

1788 г., карикатура на Джеймс ГилрейZoom
1788 г., карикатура на Джеймс Гилрей

Игра на вист. Обърнете внимание на броячите за хазартZoom
Игра на вист. Обърнете внимание на броячите за хазарт

Маркер за вист от 19-и век, изработен от британската печатница British printing Co. De La RueZoom
Маркер за вист от 19-и век, изработен от британската печатница British printing Co. De La Rue

Едмънд ХойлZoom
Едмънд Хойл

История

Вистът е наследник на играта на коз или руф от 16-и век. Името на играта произлиза от думата whist (или wist, или whisk) от XVII в., означаваща тих, мълчалив, внимателен, което е коренът на съвременното wistful.

Вистът е описан за първи път от Чарлз Котън в книгата му The Compleat Gamester, публикувана в Лондон през 1674 г. Тя се появява отново в "Court Gamester" на Сеймур от 1719 г. и знаем, че вист се е играл в някои кафенета в Лондон. Около 1728 г. група, ръководена от първия лорд Фолкстоун, играе в кафенето на Краун в Бедфорд Роу, Лондон. Те започват да развиват потенциала на тази игра като партньорска.

Едмънд Хойл обучава богати млади джентълмени на тази игра и през 1742 г. публикува "Кратък трактат за играта на вист". Той се превръща в стандартен текст и правила за играта през следващите сто години и спомага играта да стане модерна. Съществуват над 150 издания на тази малка книга.

През 90-те години на XIX в. става популярен вариантът, известен като bridge-whist. Той се развива поетапно, за да се превърне в аукционен бридж, а в края на 20-те години на миналия век - в бридж с договор.

Традиционната игра на вист все още се играе на социални събития, наречени "вист драйв".



Правила и етикет

Правилата определят начина на игра, а етикетът - поведението на играчите.

Използва се стандартен пакет от 52 карти. Картите във всяка боя се подреждат от най-високата до най-ниската: A K Q J 10 9 8 7 6 5 4 3 2. Вист се играе от четирима играчи, които играят в две партньорства, като партньорите седят един срещу друг. Играчите разрязват или теглят карти, за да определят партньорите си, като двамата с най-висока стойност играят срещу двамата с най-ниска. След това играчите разрязват картите, за да ги раздадат.

Коментирането на картите по какъвто и да е начин е в разрез с етикета. Човек не може да коментира ръката, която му е била раздадена, нито своя късмет или лош късмет.



Играта на картите

Много от основните идеи в играта с карти са открити от играчите на вист и са запазени и до днес в договорния бридж. Пример за това е финесът. Това е опит за спечелване на трик с карта, която е по-ниска от най-добрата. Например: държейки AQ73 в ръката на Юга, партньорството не разполага с K. Северът води ниска карта, следващата ръка играе ниска и Югът играе Q. Ако спечели, е направен допълнителен трик.

Сигнализацията между партньорите с помощта на играта с карти беше добре разбрана и използвана. Примери за това са: водене на най-високата карта в поредица, като например K от KQJx, както и водене на четвъртата по големина карта от всеки цвят (което означава, че притежавате едно или две най-високи отличия в този цвят). През 1834 г. лорд Хенри Бентинк изобретява сигнала "високо-ниско", който насърчава партньора да продължи цвета. Известни са и някои напреднали идеи. Александър Дешапел (1780-1847 г.), френски гений в картите и шаха, измисля игра, известна днес като "Дешапелски преврат". Тя представлява жертване на карта с висок ранг, за да се получи достъп до ръката на партньора.



Дублиране на whist

Техниката за провеждане на събития, в които всички играчи, седящи в една и съща посока, играят с едни и същи карти, е измислена за виста. В дублиращата се игра на вист има места N/S и места E/W. Съвременните движения на събитията по договорния бридж са развитие на тази система за дублиране на вист.

Основният механизъм е изобретен от Джон Т. Мичъл, шотландец, който се премества в САЩ.През 90-те години на XIX в. той изобретява дъските, които държат картите, и механизма за задвижване на виста. В основното движение на Мичъл всички двойки N/S седят, а двойките E/W се придвижват с една маса нагоре всеки кръг. Когато се движат, дъските се спускат с една маса надолу. Това води до разделяне на турнира на две половини, но по-късните движения могат да избегнат това. Като се позволява на много двойки да играят на един и същи комплект дъски, е изобретен турнирният вист. Идеята, с различни варианти, се използва и днес за турнири по бридж.





обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3