Вист

История

Вистът е наследник на играта на коз или руф от 16-и век. Името на играта произлиза от думата whist (или wist, или whisk) от XVII в., означаваща тих, мълчалив, внимателен, което е коренът на съвременното wistful.

Вистът е описан за първи път от Чарлз Котън в книгата му The Compleat Gamester, публикувана в Лондон през 1674 г. Тя се появява отново в "Court Gamester" на Сеймур от 1719 г. и знаем, че вист се е играл в някои кафенета в Лондон. Около 1728 г. група, ръководена от първия лорд Фолкстоун, играе в кафенето на Краун в Бедфорд Роу, Лондон. Те започват да развиват потенциала на тази игра като партньорска.

Едмънд Хойл обучава богати млади джентълмени на тази игра и през 1742 г. публикува "Кратък трактат за играта на вист". Той се превръща в стандартен текст и правила за играта през следващите сто години и спомага играта да стане модерна. Съществуват над 150 издания на тази малка книга.

През 90-те години на XIX в. става популярен вариантът, известен като bridge-whist. Той се развива поетапно, за да се превърне в аукционен бридж, а в края на 20-те години на миналия век - в бридж с договор.

Традиционната игра на вист все още се играе на социални събития, наречени "вист драйв".

Правила и етикет

Правилата определят начина на игра, а етикетът - поведението на играчите.

Използва се стандартен пакет от 52 карти. Картите във всяка боя се подреждат от най-високата до най-ниската: A K Q J 10 9 8 7 6 5 4 3 2. Вист се играе от четирима играчи, които играят в две партньорства, като партньорите седят един срещу друг. Играчите разрязват или теглят карти, за да определят партньорите си, като двамата с най-висока стойност играят срещу двамата с най-ниска. След това играчите разрязват картите, за да ги раздадат.

Коментирането на картите по какъвто и да е начин е в разрез с етикета. Човек не може да коментира ръката, която му е била раздадена, нито своя късмет или лош късмет.

Играта на картите

Много от основните идеи в играта с карти са открити от играчите на вист и са запазени и до днес в договорния бридж. Пример за това е финесът. Това е опит за спечелване на трик с карта, която е по-ниска от най-добрата. Например: държейки AQ73 в ръката на Юга, партньорството не разполага с K. Северът води ниска карта, следващата ръка играе ниска и Югът играе Q. Ако спечели, е направен допълнителен трик.

Сигнализацията между партньорите с помощта на играта с карти беше добре разбрана и използвана. Примери за това са: водене на най-високата карта в поредица, като например K от KQJx, както и водене на четвъртата по големина карта от всеки цвят (което означава, че притежавате едно или две най-високи отличия в този цвят). През 1834 г. лорд Хенри Бентинк изобретява сигнала "високо-ниско", който насърчава партньора да продължи цвета. Известни са и някои напреднали идеи. Александър Дешапел (1780-1847 г.), френски гений в картите и шаха, измисля игра, известна днес като "Дешапелски преврат". Тя представлява жертване на карта с висок ранг, за да се получи достъп до ръката на партньора.

Дублиране на whist

Техниката за провеждане на събития, в които всички играчи, седящи в една и съща посока, играят с едни и същи карти, е измислена за виста. В дублиращата се игра на вист има места N/S и места E/W. Съвременните движения на събитията по договорния бридж са развитие на тази система за дублиране на вист.

Основният механизъм е изобретен от Джон Т. Мичъл, шотландец, който се премества в САЩ.През 90-те години на XIX в. той изобретява дъските, които държат картите, и механизма за задвижване на виста. В основното движение на Мичъл всички двойки N/S седят, а двойките E/W се придвижват с една маса нагоре всеки кръг. Когато се движат, дъските се спускат с една маса надолу. Това води до разделяне на турнира на две половини, но по-късните движения могат да избегнат това. Като се позволява на много двойки да играят на един и същи комплект дъски, е изобретен турнирният вист. Идеята, с различни варианти, се използва и днес за турнири по бридж.