Волейбол — отборен спорт: правила, игра и основни термини
Научете всичко за волейбола: правила, игрови ходове, сервиси, ротации, позиции и ключови термини. Практически съвети и стратегии за начинаещи и напреднали.
Волейболът е отборен спорт. Отборите са разделени с голяма мрежа. От всяка страна на мрежата има по шестима играчи. Всеки отбор има право на дванадесет играчи за смяна. Играта започва, когато капитанът от всеки отбор решава от коя страна на игрището ще играе, чрез хвърляне на монета, която определя и кой първи ще сервира (удря) топката. Смисълът на играта е да се задържи топката във въздуха. Топката може да се играе с всяка част на тялото, като отборът може да нанесе максимум три удара. Ако в даден момент топката се удари в пода, страната, на която се е приземила, е точка за другия отбор.
Основни правила и цел на играта
Целта на волейбола е да се спечелят повече точки от противника чрез успешно придвижване на топката над мрежата и приземяването ѝ в противниковото поле или чрез принуждаване на противника да направи нарушение. Играе се в геймове (сети): обикновено мачът е до 3 спечелени сета от 5 възможни (при някои състезания — до 2 от 3). Първите четири сета се играят до 25 точки, а при равностойност трябва да има преднина от минимум 2 точки. Решителният пети сет обикновено се играе до 15 точки, отново с преднина 2 точки.
Система на отбелязване
- Рали-пойнт—всяка точка се дава след всеки рунд (многообразно използвана система). Независимо кой сервира, победител в размяната печели точка.
- Точка се печели, когато топката докосне пода в противниковото поле, когато противникът направи нарушение (четири удара, двойно докосване, носене/задържане и др.), или когато топката излезе от границите след удар на противника.
Позиции и ротации
На игрището има шест позиции — три в предна линия (лев, център, десен нападател) и три в задна линия (лево, централен, десен). При печелене на правото за сервис след разиграване, отборът, който печели моментно правото на сервис, ротационно прехвърля играчите по посока на часовниковата стрелка (всички шест играчи се въртят), за да заеме правилната сервираща позиция.
Сервиране и приемане
- Сервиране — може да бъде от надхвърляща се височина (над ръката) или подхвърлена и ударена и т.н. Служи за начало на разиграването. Ако сервиращият стъпи върху или отвъд задната линия по време на удара, това е фаул (фут фаул).
- Приемане — целта е контролирано подаване към разпределителя (сетер), който организира атаката. Приемането трябва да е чисто; продължително задържане (носене) се санкционира.
Атака, пас и блок
- Пас/сету̀ване — втори удар в разиграването, при който играч (сетер) подготвя топката за нападател.
- Нападение (смач) — опит да се изпрати топката силно надолу в противниковото поле. Нападението от предна линия може да атакува над мрежата; от задна линия атаките са ограничени (неправилни атаки над мрежата при пресичане на предната линия и при вдигане над височината на мрежата).
- Блок — опит за спиране/отклоняване на атаката на противника чрез подпиране на топката над мрежата с ръцете (и/или тялото). Блокът не се смята за едно от трите позволени докосвания, но след блок е възможен следващ контакт от отбора (ако блокът не е отбелязан като точка).
Специални играчи и смени
- Либеро — специализиран защитник в задната линия, който носи различен екип и има право на неограничени смени с играчи от задната линия, без да брои като официална смяна. Либерото не може да блокира или да атакува топка над мрежата, докато е пред линията на атака.
- Брой смени и резерви зависят от правилата на състезанието: при официални международни/федерални правила отборът обикновено има право на 12 играча в листата за мач и ограничен брой официални смени на сет (например 6 смени), но конкретните стойности могат да варират.
Нарушения и често срещани фаулове
- Четири докосвания — отборът прави повече от три докосвания преди да прехвърли топката над мрежата.
- Двойно докосване — един играч докосва топката два пъти подред (освен при първото докосване след блок, когато има по‑висока толерантност).
- Носене/удържане — нечист контакт, при който топката се задържа на ръката.
- Допир на мрежата — играч докосва мрежата по време на разиграване (в зависимост от обстоятелствата това може да е нарушение), или преминаване на централната линия с цяло тяло/част от него.
- Фаул при сервис — топката не прехвърля мрежата или сервиращият стъпва върху/извън линията.
Термини, които е полезно да знаете
- Сет/пуск — подаване към нападател (set).
- Смач/спайк — силен нападателен удар.
- Ресив/първи прием — първо приемане след сервис.
- Плей/разиграване — период между сервиране и край на точката.
- Аут — топката излиза извън граничните линии.
Тактика и екипна игра
Волейболът е силно екипен спорт: добрата комуникация, разпределението на ролите (сетер, посрещачи, централни блокировачи, опозиции) и корекциите в ротация са ключови. Треньорите изграждат комбинации за нападение, потичания за блок и схеми за покриване на поле при отбрана. Физическата подготовка, скоростта на реакция и прецизният пас играят голяма роля за успеха.
Разновидности
Освен класическия залаен волейбол, има и плажен волейбол (по два играча на отбор, по-малко габаритни правила и различни тактики). Правилата и форматите варират според дисциплината и нивото на състезание.
Това са основните положения, които ще ви помогнат да разберете правилата, ролите и термините във волейбола. Ако желаете, мога да добавя и илюстрации на позиции, примерна схема на ротация или по‑подробно обяснение на специфични правила (например точни лимити за смени и времетраене на паузите според ФИВБ или други федерации).
Състезателен волейболен мач за жени. Топката е размазана над мрежата
Мач Италия-Русия. Положението на топката е размазано поради скоростта на удара.
История
През 1895 г. Уилям Г. Морган изобретява нова игра, наречена "Mintonette". Когато обаче един наблюдател на име Алфред Халстед видял как се играе играта, той забелязал, че топката се прехвърля над мрежата, затова решил да промени името на играта на "волейбол".
Морган искаше да създаде умело занимание, което да изисква повече играчи, по-малко пространство и по-малко усилие от баскетбола. Първата мрежа била "въже", а първата топка - баскетболен въздушен мехур. До 1960 г. мъжете и жените са играли с различни правила. Сега правилата са еднакви, с изключение на височината на мрежата - мъжката мрежа е по-висока.
Играчът не може да удари топката два пъти. Точка се печели, когато отбор играе с топката в противниковото игрище и топката не е защитена, поради което се приземява в рамките на игрището. Топката трябва да бъде подадена (ударена) извън корта, в противен случай това ще се счита за фаул. Играта се играе в сетове от 25 точки (понякога 21). Отборът, който пръв достигне 25 (или 21) точки, печели сета. Всеки мач се състои от 3-5 сета (или от първия до третия в средното училище). Петият сет се играе до 15 точки.
Играчът обикновено носи наколенки, за да предпази коленете си от натъртване по време на гмуркане за волейболната топка. За да спечелите играта, победителите трябва да са напред с 2 точки или играта продължава, докато не спечелите с 2 точки.
Ръководният орган на спорта е Международната федерация по волейбол (FIVB). Копаенето е способността да се попречи на топката да докосне игрището след забиване или атака, особено при топка, която почти докосва земята. Обикновено играчът се гмурка (хвърля се към земята), за да бъде преграда, която да блокира топката да не докосне корта. В много аспекти това умение е подобно на подаването или блъскането: надскок и блъскане се използват и за разграничаване на защитните действия, предприети с върховете на пръстите или със съединени ръце.
Някои специфични техники са по-често срещани при копаене, отколкото при преминаване. Понякога играчът може да извърши "гмуркане", т.е. да хвърли тялото си във въздуха с движение напред в опит да спаси топката и да се приземи на гърдите си. Когато играчът също така плъзне ръката си под топката, която почти докосва корта, това се нарича "палачинка". Палачинката се използва често във волейбола на закрито. Освен че е един от най-известните спортове в света и е любим на милиони хора, той е включен в Олимпийските игри.
Позиции
Позициите във волейбола са разделени на 6 области, като първата е позиция 1, която е задната дясна страна на страната, на която сте. Позиция 2 е от дясната страна на корта, най-близо до мрежата, Позиция 3 е в средата на предната част на корта, точно до мрежата, Позиция 4 е от лявата страна на корта, точно до мрежата, Позиция 5 е в задната лява част на корта, а Позиция 6 е в средата на задната част на корта.
Съд
Игрището е с размери 60 на 30 фута (18 на 9 м). В средата на игрището е опъната плътно мрежа. Височината на мрежата е 7 фута и 4 инча (2,24 м) за жените от средните и висшите училища и колежите, 7,11 фута (2,43 м) за мъжете от колежите.
Играта
Целта на играта е да се върне законно топката над мрежата по такъв начин, че противниковият отбор да не може да направи законно връщане. Основните причини за неправомерна игра са: държане, носене или вдигане с длани, четири докосвания от една страна и две последователни докосвания от един играч. Нормалната игра се играе с шестима играчи на игрището. Те трябва да се въртят, за да подават по посока на часовниковата стрелка, когато са обърнати към мрежата. Сервиращият ще излезе от предна дясна позиция, ще сервира, след което ще играе от задна дясна позиция.
Резултати
Във волейбола се използва точкуване с рали, което означава, че точка се присъжда на един от двата отбора, когато ралито завърши или е допусната грешка. Ралито е разиграване във волейбола и може да започне с подаване. В редовния гейм се играе до 25 точки, като победителите трябва да са напред с 2 точки. Мачът в средните и висшите училища се играе по най-добрия начин от три гейма. Ако геймовете са равни при 1:1, третият гейм се играе до 15 точки и победителите трябва да са напред с 2 точки.
Libero
Либерото е играчът с различен цвят на фланелката. Либерото има право да играе само на задна линия и обикновено е най-добрият подавач в отбора. Те никога не могат да се въртят в предни позиции. Обикновено либерото играе бекроу, ляв бек, за двамата полузащитници. На либерото е позволено да подава за единия от халфовете, но не и за другия. Либерото може да подава само за един човек.
Умения
Сервиране: може да бъде под ръка или над ръка. Ако сервисът докосне мрежата и отиде в полето на противника, той трябва да бъде изигран. Не е позволено на сервиращия да стъпва на или над крайната линия, когато сервира. В клас сървърът трябва да каже резултата, преди да сервира.
Поплавък: По подобие на бейзболната топка, подаващият застава с плоски крака, докосва топката със скована китка и не замахва след контакта. Това води до липса на въртене на топката, което ѝ позволява да улови всяко въздушно течение и кара топката да променя посоката си по време на целия въздушен поток.
Топ спин: Този сервис се изпълнява чрез силно притискане на топката по време на контакт. Така топката се завърта напред, което я кара да пада по-бързо от плаващия удар.
Подаване на скок: Сервизът със скок се използва, за да помогне на подаващия да се издигне на по-голяма височина. При скока те имат по-добър ъгъл за пускане на топката в корта и е по-малко вероятно да се окажат под топката. Това може да бъде плаваща или топспин топка в зависимост от контакта, замаха на ръката и подхода.
Pass или Bump (пас под мишницата): Това е пас, който се използва, когато топката е под раменете на играча. Трябва да държите пръстите си събрани, лактите изправени, и да докоснете топката с предмишниците, като раменете са обърнати към мрежата при удара. Определя се като рикошет при подаване на силен забит удар. Също така палачинката е форма на подаване. Това е, когато играчът се е разпрострял на пода в решение от типа "последна надежда" топката да кацне на ръката му и тя да изскочи право нагоре.
Set или volley: (пас над главата) насочване на топката към определено място. Ръцете са високо вдигнати, китката е сгъната, топката се докосва с възглавничките на пръстите, а лактите са свити. Използвайте краката и ръцете си, за да проектирате топката във въздуха.
Удар: Силен удар с топката от височина над мрежата, право в страната на противника. Контактувайте с топката със свити пръсти и дълъг замах на ръката.
Блокиране: (защитен удар) Две ръце над главата, скачане с ръце, които достигат до топката, която е била изстреляна. Блокът се използва, за да се попречи на волето да премине през мрежата. обикновено се удря топката право надолу или нагоре!
Копаене: Вкопаването е способността да се предотврати докосването на топката до терена след удар или атака, особено при топка, която почти докосва земята.
Терминология
Подаване: вкарване на топката в игра от крайната линия.
Страничен аут: отборът, който е сервирал, е допуснал грешка, топката отива в противниковия отбор за сервис.
Комплект: пас над главата, който позволява на играча да се изстреля
Bump: пас под ръка, когато топката е под раменете.
Спийк: твърда топка, насочена към противника.
Блокиране: защитна игра за предотвратяване на преминаването на топката през мрежата.
Двойно: Докосване на топката два пъти, обикновено при настройки
Убийство: Всяко попадение, изстрел или връх, което автоматично води до точка.
- Incredible Volleyball Actions Архивирано 2016-12-21 в Wayback Machine
Въпроси и отговори
В: Какво представлява волейболът?
О: Волейболът е отборен спорт, при който два отбора са разделени от голяма мрежа.
В: Колко играчи са от всяка страна на мрежата?
О: Всеки отбор има по шестима играчи от всяка страна на мрежата.
В: Позволени ли са смени на играчи?
О: Да, всеки отбор има право на дванадесет играчи за смяна.
В: Как започва играта?
О: Играта започва, когато капитанът на всеки отбор реши от коя страна на корта ще играе, чрез хвърляне на монета, която определя и кой ще сервира (удря) топката пръв.
В: Какъв е смисълът на волейбола?
О: Смисълът на волейбола е да задържиш топката във въздуха. Топката може да се играе с всяка част на тялото, като всеки отбор може да направи максимум три удара.
В: Какво се случва, ако в даден момент от играта топката падне на пода?
О: Ако по време на игра топката се удари в пода, това се счита за точка за другия отбор.
обискирам