Волейбол — отборен спорт: правила, игра и основни термини

През 1895 г. Уилям Г. Морган изобретява нова игра, наречена "Mintonette". Когато обаче един наблюдател на име Алфред Халстед видял как се играе играта, той забелязал, че топката се прехвърля над мрежата, затова решил да промени името на играта на "волейбол".

Морган искаше да създаде умело занимание, което да изисква повече играчи, по-малко пространство и по-малко усилие от баскетбола. Първата мрежа била "въже", а първата топка - баскетболен въздушен мехур. До 1960 г. мъжете и жените са играли с различни правила. Сега правилата са еднакви, с изключение на височината на мрежата - мъжката мрежа е по-висока.

Играчът не може да удари топката два пъти. Точка се печели, когато отбор играе с топката в противниковото игрище и топката не е защитена, поради което се приземява в рамките на игрището. Топката трябва да бъде подадена (ударена) извън корта, в противен случай това ще се счита за фаул. Играта се играе в сетове от 25 точки (понякога 21). Отборът, който пръв достигне 25 (или 21) точки, печели сета. Всеки мач се състои от 3-5 сета (или от първия до третия в средното училище). Петият сет се играе до 15 точки.

Играчът обикновено носи наколенки, за да предпази коленете си от натъртване по време на гмуркане за волейболната топка. За да спечелите играта, победителите трябва да са напред с 2 точки или играта продължава, докато не спечелите с 2 точки.

Ръководният орган на спорта е Международната федерация по волейбол (FIVB). Копаенето е способността да се попречи на топката да докосне игрището след забиване или атака, особено при топка, която почти докосва земята. Обикновено играчът се гмурка (хвърля се към земята), за да бъде преграда, която да блокира топката да не докосне корта. В много аспекти това умение е подобно на подаването или блъскането: надскок и блъскане се използват и за разграничаване на защитните действия, предприети с върховете на пръстите или със съединени ръце.

Някои специфични техники са по-често срещани при копаене, отколкото при преминаване. Понякога играчът може да извърши "гмуркане", т.е. да хвърли тялото си във въздуха с движение напред в опит да спаси топката и да се приземи на гърдите си. Когато играчът също така плъзне ръката си под топката, която почти докосва корта, това се нарича "палачинка". Палачинката се използва често във волейбола на закрито. Освен че е един от най-известните спортове в света и е любим на милиони хора, той е включен в Олимпийските игри.

Позициите във волейбола са разделени на 6 области, като първата е позиция 1, която е задната дясна страна на страната, на която сте. Позиция 2 е от дясната страна на корта, най-близо до мрежата, Позиция 3 е в средата на предната част на корта, точно до мрежата, Позиция 4 е от лявата страна на корта, точно до мрежата, Позиция 5 е в задната лява част на корта, а Позиция 6 е в средата на задната част на корта.

Игрището е с размери 60 на 30 фута (18 на 9 м). В средата на игрището е опъната плътно мрежа. Височината на мрежата е 7 фута и 4 инча (2,24 м) за жените от средните и висшите училища и колежите, 7,11 фута (2,43 м) за мъжете от колежите.

Целта на играта е да се върне законно топката над мрежата по такъв начин, че противниковият отбор да не може да направи законно връщане. Основните причини за неправомерна игра са: държане, носене или вдигане с длани, четири докосвания от една страна и две последователни докосвания от един играч. Нормалната игра се играе с шестима играчи на игрището. Те трябва да се въртят, за да подават по посока на часовниковата стрелка, когато са обърнати към мрежата. Сервиращият ще излезе от предна дясна позиция, ще сервира, след което ще играе от задна дясна позиция.

Във волейбола се използва точкуване с рали, което означава, че точка се присъжда на един от двата отбора, когато ралито завърши или е допусната грешка. Ралито е разиграване във волейбола и може да започне с подаване. В редовния гейм се играе до 25 точки, като победителите трябва да са напред с 2 точки. Мачът в средните и висшите училища се играе по най-добрия начин от три гейма. Ако геймовете са равни при 1:1, третият гейм се играе до 15 точки и победителите трябва да са напред с 2 точки.

Либерото е играчът с различен цвят на фланелката. Либерото има право да играе само на задна линия и обикновено е най-добрият подавач в отбора. Те никога не могат да се въртят в предни позиции. Обикновено либерото играе бекроу, ляв бек, за двамата полузащитници. На либерото е позволено да подава за единия от халфовете, но не и за другия. Либерото може да подава само за един човек.

Сервиране: може да бъде под ръка или над ръка. Ако сервисът докосне мрежата и отиде в полето на противника, той трябва да бъде изигран. Не е позволено на сервиращия да стъпва на или над крайната линия, когато сервира. В клас сървърът трябва да каже резултата, преди да сервира.

Поплавък: По подобие на бейзболната топка, подаващият застава с плоски крака, докосва топката със скована китка и не замахва след контакта. Това води до липса на въртене на топката, което ѝ позволява да улови всяко въздушно течение и кара топката да променя посоката си по време на целия въздушен поток.

Топ спин: Този сервис се изпълнява чрез силно притискане на топката по време на контакт. Така топката се завърта напред, което я кара да пада по-бързо от плаващия удар.

Подаване на скок: Сервизът със скок се използва, за да помогне на подаващия да се издигне на по-голяма височина. При скока те имат по-добър ъгъл за пускане на топката в корта и е по-малко вероятно да се окажат под топката. Това може да бъде плаваща или топспин топка в зависимост от контакта, замаха на ръката и подхода.

Pass или Bump (пас под мишницата): Това е пас, който се използва, когато топката е под раменете на играча. Трябва да държите пръстите си събрани, лактите изправени, и да докоснете топката с предмишниците, като раменете са обърнати към мрежата при удара. Определя се като рикошет при подаване на силен забит удар. Също така палачинката е форма на подаване. Това е, когато играчът се е разпрострял на пода в решение от типа "последна надежда" топката да кацне на ръката му и тя да изскочи право нагоре.

Set или volley: (пас над главата) насочване на топката към определено място. Ръцете са високо вдигнати, китката е сгъната, топката се докосва с възглавничките на пръстите, а лактите са свити. Използвайте краката и ръцете си, за да проектирате топката във въздуха.

Удар: Силен удар с топката от височина над мрежата, право в страната на противника. Контактувайте с топката със свити пръсти и дълъг замах на ръката.

Блокиране: (защитен удар) Две ръце над главата, скачане с ръце, които достигат до топката, която е била изстреляна. Блокът се използва, за да се попречи на волето да премине през мрежата. обикновено се удря топката право надолу или нагоре!

Копаене: Вкопаването е способността да се предотврати докосването на топката до терена след удар или атака, особено при топка, която почти докосва земята.

Подаване: вкарване на топката в игра от крайната линия.

Страничен аут: отборът, който е сервирал, е допуснал грешка, топката отива в противниковия отбор за сервис.

Комплект: пас над главата, който позволява на играча да се изстреля

Bump: пас под ръка, когато топката е под раменете.

Спийк: твърда топка, насочена към противника.

Блокиране: защитна игра за предотвратяване на преминаването на топката през мрежата.

Двойно: Докосване на топката два пъти, обикновено при настройки

Убийство: Всяко попадение, изстрел или връх, което автоматично води до точка.

• Incredible Volleyball Actions Архивирано 2016-12-21 в Wayback Machine