Приливна енергия (приливни потоци) — определение и как работи

Приливна енергия (приливни потоци) — определение и как работи: открийте ефективна, чиста и икономична технология с висок енергиен потенциал от движението на водата.

Автор: Leandro Alegsa

Енергията от приливите и отливите е електроенергия, произведена от приливното движение на водата. Генераторът на приливните потоци е машина, която извлича енергия от движещата се вода по време на приливите и отливите. Генераторите на приливните потоци извличат енергия от водните течения по същия начин, както вятърните турбини извличат енергия от въздушните течения.

Енергията от приливните потоци е най-евтината и най-малко вредната за околната среда сред трите основни форми на производство на енергия от приливи и отливи.

Енергията от приливните потоци е сравнително нова технология. За първи път е замислена през 70-те години на миналия век по време на петролната криза.

Потенциалът за производство на енергия от отделна приливна турбина може да бъде по-голям от този на вятърна турбина с подобен капацитет. Плътността на водата е около 800 пъти по-голяма от тази на въздуха. Така че водата, притискаща турбината, може да осигури много повече енергия, отколкото въздухът, притискащ подобна турбина при същата скорост. Освен това най-ниските скорости на водата, необходими за икономически проект за енергия, са по-ниски от скоростта на вятъра, необходима за проект за вятърна турбина. На практика приливът трябва да се движи със скорост от поне 2 възела (1 m/s), дори в близост до приливи и отливи, за да бъде източник на енергия.

Както и при вятърната енергия, изборът на място е от решаващо значение за турбината за приливите и отливите. Системите на приливните потоци трябва да бъдат разположени в райони с бързи течения, където естествените потоци са концентрирани между препятствия, например при входовете на заливи и реки, около скалисти точки, носове или между острови или други земни маси.

Как точно работи приливната турбина

Принципът е прост: движещата се вода преминава през ротора на турбината, който се върти и предава механична енергия на генератор. Системата обикновено съдържа:

  • ротор и перки (хоризонтални или вертикални оси), които прихванат кинетичната енергия на тока;
  • редуктор (понякога заместен от директно задвижване), който оптимизира оборотите за генератора;
  • генератор, който преобразува механичната енергия в електричество;
  • система за управление и преобразуватели, които осигуряват стабилно подаване към електропреносната мрежа;
  • фундамент или монтажна конструкция — монопайли, гравитационни основи, засмукващи каци или плаващи системи, в зависимост от дълбочината и условията.

Основни типове приливни турбини

  • Хоризонтално-осеви турбини — най-популярни, наподобяват подводни ветропаркове; добри за по-равномерни потоци.
  • Вертикално-осеви турбини — по-компактни и могат да работят при променяща се посока на потока.
  • Дуктови (shrouded) турбини — с инженерни „фунии“, които увеличават скоростта на водния поток през ротора.
  • „Фенс“ и плътни редици от турбини — конфигурации за по-големи инсталации, които се държат като подводни „ферми“.

Предимства

  • Висока енергийна плътност заради голямата плътност на водата (позволява по-голяма мощност при по-ниски скорости в сравнение с вятърните турбини).
  • Предвидимост — приливите и отливите са циклични и могат да се прогнозират с голяма точност, което улеснява планирането на производството и интеграцията в мрежата.
  • Дълъг експлоатационен живот при правилна поддръжка и ниски оперативни разходи след първоначалната инвестиция.
  • Нисък визуален ефект при подводни решения в сравнение с офшорни вятърни фарми.

Недостатъци и екологични аспекти

  • Високи първоначални инвестиции и сложни инженерингови работи за подводни инсталации.
  • Корозия, биофилм (biofouling) и износване в морска среда налагат специални материали и често поддръжка.
  • Възможно влияние върху морските екосистеми, включително риби и морски бозайници — затова се прави проектиране с цел минимизиране на вредите (по-малки скорости на въртене, подходящи разстояния между турбините и мониторинг).
  • Навигационни ограничения и необходимост от разрешителни в крайбрежните зони.

Изисквания за избор на място и монтаж

Подходящите локации са ключови за икономическата жизнеспособност. Често се избират тесни проливи, входове на заливи и райони между острови, където теченията се ускоряват и се концентрират. При избора се оценяват:

  • скорости и стабилност на теченията;
  • морфология на дъното и дълбочина;
  • екологични и навигационни ограничения;
  • близост до електропреносната мрежа за свързване.

Мащаб и реални примери

Приливните турбини могат да бъдат от няколко десетки kW до няколко MW единична мощност. В света вече има пилотни и търговски проекти, като например MeyGen (Шотландия) и SeaGen (Северна Ирландия), които демонстрират жизнеспособността на технологията. По-големите проекти често комбинират множество турбини в масиви, свързани към един общ трансформатор и изход към мрежата.

Икономика и бъдеще

Въпреки че капиталовите разходи са високи, оперативните разходи са относително ниски и производството е предвидимо. Капацитетният фактор на приливните инсталации често е по-висок от този на наземните вятърни паркове — типично в диапазона 30–50%, в зависимост от мястото. С напредъка на технологиите и по-оптимизираните инсталации се очаква разходите да намаляват и приложението да се разширява.

Поддръжка и надеждност

Поддръжката представлява предизвикателство в морска среда: ограничен достъп, големи сили при течения и нужда от специализирано оборудване. Затова се работи върху модулни и по-надеждни конструкции, по-лесни за сервизиране и с по-дълъг интервал между плановите ремонти.

Кратки заключения

  • Енергията от приливните потоци е обещаваща възобновяема технология с висока енергийна плътност и добра предвидимост на производството.
  • Подходящите локации, устойчив дизайн и внимателно разглеждане на екологичните аспекти са критични за успеха на проектите.
  • Технологията вече е доказана в пилотни и търговски проекти и има потенциал да играе важна роля в декарбонизацията на крайбрежните енергийни системи.
Повечето приливни турбини приличат на вятърни турбини, най-често от типа HAWT (в средата).Zoom
Повечето приливни турбини приличат на вятърни турбини, най-често от типа HAWT (в средата).

Въздействие върху околната среда

Основното опасение е дали турбините убиват рибата. Съществуват много малко преки екологични изследвания или наблюдения на системите на приливните потоци. Повечето преки наблюдения се състоят в пускане на маркирани риби нагоре по течението на реката от устройството(ата) и пряко наблюдение на смъртността или въздействието върху рибите.

В едно от проучванията на проекта Roosevelt Island Tidal Energy (RITE, Verdant Power) в река Ийст Ривър (Ню Йорк) са използвани 24 хидроакустични сензора с разделен лъч (научен ехолот) за откриване и проследяване на движението на рибите както нагоре, така и надолу по течението на всяка от шестте турбини. Резултатите показаха, че (1) много малко риби използват тази част на реката, (2) рибите, които са използвали тази зона, не са използвали частта на реката, която би ги изложила на удари от лопатките, и (3) няма доказателства за придвижване на риби през зоните на лопатките.

Понастоящем Северозападният национален център за морска възобновяема енергия (NNMREC) работи по проучване и създаване на инструменти и протоколи за оценка на физическите и биологичните условия и мониторинг на промените в околната среда, свързани с развитието на енергията на приливите и отливите.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява енергията на приливните потоци?


О: Приливната енергия е електричество, генерирано от приливното движение на водата.

В: Какво представлява генераторът на приливните потоци?


О: Генераторът на приливните потоци е машина, която извлича енергия от движещата се вода по време на приливите и отливите.

В: Как генераторите на приливни потоци извличат енергия от водните течения?


О: Генераторите на приливните потоци черпят енергия от водните течения по същия начин, по който вятърните турбини черпят енергия от въздушните течения.

В: Кое прави енергията от приливите и отливите по-евтин и по-малко вреден за околната среда източник на производство на електроенергия?


О: Енергията от приливните потоци е най-евтината и най-малко вредната за околната среда сред трите основни форми на производство на енергия от приливите и отливите.

Въпрос: Кога за пръв път е замислена енергията на приливите и отливите?


О: За първи път енергията на приливите и отливите е замислена през 70-те години на миналия век по време на петролната криза.

Въпрос: Защо една отделна турбина на приливите и отливите може да генерира повече енергия от вятърна турбина с подобен капацитет?


О: Потенциалът за генериране на енергия от отделна приливна турбина може да бъде по-голям от този на вятърни турбини с подобен капацитет, тъй като плътността на водата е около 800 пъти по-голяма от тази на въздуха, което позволява на водата да осигури повече енергия от въздуха, който притиска подобна турбина при същата скорост.

Въпрос: Къде трябва да бъдат разположени системите за приливни потоци?


О: Системите за приливни потоци трябва да бъдат разположени в райони с бързи течения, където естествените потоци са концентрирани между препятствия, например при входовете на заливи и реки, около скалисти точки, носове или между острови или други земни маси.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3