The Fox and the Hound (Лисицата и кучето) е американски анимационен филм от 1981 г., продуциран от Walt Disney Productions. Свободно е базиран на едноименната книга от 1967 г. на Даниел П. Маникс и е 24-ият игрален анимационен филм в каталога на Дисни. Историята проследява необичайното приятелство между млада червена лисица на име Тод и ловно куче (куче-пазач) на име Копър, които трябва да опазят връзката си въпреки възникващите инстинкти и натиска от страна на хората, според които животните трябва да са врагове. Филмът е режисиран от Тед Берман, Ричард Рич и Арт Стивънс; продуценти са Рон Милър, Волфганг Рейтерман и Арт Стивънс. Сред актьорите, които дават гласовете си, са Мики Руни, Кърт Ръсел, Пърл Бейли, Джак Албъртсън, Санди Дънкан, Жанет Нолан, Пат Бутрам, Джон Фидлър, Джон Макинтайър, Дик Бакалян, Пол Уинчел, Кийт Мичъл и Кори Фелдман.
Кратък сюжет
Филмът проследява детството на Тод и Копър, които се запознават и стават неразделни приятели, въпреки че произходът и предназначението им ги поставя в позиция на потенциални врагове. С годините природните инстинкти, очакванията на стопаните и ловните практики в общността изпитват тяхната дружба. Една от ключовите и драматични сцени е инцидентът с възрастното ловно куче Шеф (Chief), който в книгата загива, но във филмовата адаптация оцеляването му със счупен крак е запазено — промяна, която предизвиква дискусии сред създателите и феновете.
Производство и анимация
Walt Disney Productions придобиват правата за екранизация още през 1967 г., но реализирането на филма се забавя и продукцията започва по-сериозно едва през средата на 1970-те. По време на производството се наблюдава преход между поколението класически „старите майстори“ и група по-млади аниматори — това прави лентата своеобразна граница между две епохи в студиото. От „Деветте старци на Дисни“ участието си в проекта дадоха, между другите, Франк Томас и Оли Джонстън, макар че голяма част от работата е предадена на нови таланти.
Продукцията е засегната от напускането на Дон Блут и част от неговия екип, което довежда до забавяне и реорганизация на анимационния процес. Някои от младите аниматори, които участват в екипа, по-късно стават известни режисьори и творци — сред тях са имена като Тим Бъртън, Брад Бърд и Джон Ласетър, за които работата по филма е ранна стъпка в кариерата.
Музика
Музикалното оформление и песните в лентата допринасят за емоционалната й сила и за подчертаване на темите за приятелството и загубата. Някои от песните се изпълняват от актьорите-озвучители, което създава по-личен и интимен тон в повествованието.
Излизане, приходи и прием
Лисицата и кучето е пуснат в кината на 10 юли 1981 г. от Buena Vista Distribution. Филмът се представя успешно в боксофиса: печалбите в САЩ достигат около 39,9 млн. долара, което го поставя сред най-печелившите филми за годината (14-о място). Бюджетът на лентата е бил около 12 млн. долара, което по това време я прави един от най-скъпите анимирани филми на студиото. Заглавието е преиздавано в киносалоните на 25 март 1988 г.
Критическите отзиви са смесени — филмът е похвален за емоционалната си дълбочина, развитието на героите и качеството на анимацията, но понякога е критикуван заради по-меланхоличните моменти и адаптационните промени спрямо книгата. С времето лентата се утвърждава като важна в историята на Дисни заради темите си и ролята си при прехода в анимационната школа.
Наследство и продължения
Филмът остава известен с това, че бележи поколенски преход в анимацията на Дисни и служи като платформа за редица бъдещи творци. През 2006 г. студиото издава директно на DVD междинно продължение — "Лисицата и хрътката 2", което има по-лека, музикално ориентирана история и е предназначено предимно за по-младата публика.
Гласови изпълнения
- Мики Руни — (роля)
- Кърт Ръсел — (роля)
- Пърл Бейли — (роля)
- Джак Албъртсън — (роля)
- Санди Дънкан — (роля)
- и други: Жанет Нолан, Пат Бутрам, Джон Фидлър, Джон Макинтайър, Дик Бакалян, Пол Уинчел, Кийт Мичъл, Кори Фелдман.
Лисицата и кучето (1981) остава значим филм в каталога на Дисни — поради емоционалната си история за приятелство и загуба, заради производствените обстоятелства, които отразяват прехода в анимационната индустрия, и заради влиянието върху следващото поколение аниматори и режисьори.