Окръг Танджоре е един от окръзите в някогашното президентство Мадрас в Британска Индия. Той обхваща територията на днешните окръзи Танджавур, Тируварур и Нагапаттинам и талука Арантханги на окръг Пудукотай в Тамил Наду. Танджавур е бил център на културното наследство на Чола и един от най-богатите и проспериращи окръзи в президентството на Мадрас.

Окръг Танджоре е създаден през 1799 г. тогава, когато владетелят на Танджавур, маратхаятин Серфоджи II (Serfoji II), отстъпва по-голямата част от своето царство на Британската източноиндийска компания в замяна на възстановяването му на престола под британски протекторат. През колониалния период окръгът е управляван като част от администрацията на Мадрас и служи както като земеделски, така и като културен център.

География и земеделие

Окръгът е разположен в плодородната делта на река Каувери (Kaveri). Благодарение на развитата мрежа от разклонения на реката и древните и модерните напоителни съоръжения районът е един от най-плодородните оризови региони в Южна Индия. Влиянието на древните анекти и напоителни системи (включително наследството на строежи, като старите андути/аникъти, които регулират водата на Каувери) улеснява интензивното земеделие.

Област Танджоре е един от най-богатите оризови райони в Южна Индия. Основните култури са ориз, захарна тръстика и различни зеленчуци; крайбрежните части поддържат и активен риболов. Плодородието и развита напоителна система обясняват защо районът почти не е бил засегнат от глада, сравним с Великата суша и глад 1876–1878 г., който опустошава по-сухи и по-малко напоявани области.

Администрация и икономика

Под британско управление окръгът е важен източник на селскостопански приходи и данъци. Освен интензивното земеделие, местната икономика включва риболов, занаятчийски производства (като прочутите т.нар. "танжурски" (Tanjore) картини), дърворезба, текстилни и хранителни преработвателни дейности. Комуникациите и транспортът през колониалния период се развиват посредством пътища, железопътни линии и пристанища по крайбрежието, което подпомага търговията на селскостопански продукти.

Култура и наследство

Танджавур е известен със своето богато архитектурно и художествено наследство от епохата на Чола — най-известният пример е големият храм Брихадишвара (Brihadeeswarar), който остава център на поклонения и туризъм. Градът е също дом на уважаваната библиотека Сарасвати Махал (Sarasvati Mahal), важен център за изследвания, ръкописи и класическа музика. Регионът е прочут и с развитието на карнатическата музика и т.нар. танджурска школа на изящните изкуства.

Транспорт и пристанища

Крайбрежните части на окръга, особено около днешния Нагапаттинам, имат дълга морска традиция и исторически са били важни търговски и риболовни пристанища. Вътрешността е свързана чрез пътища и железопътни линии с останалата част на Мадрас и съседните региони, което подпомага движението на селскостопански стоки.

По-късна реорганизация и значение днес

След независимостта на Индия (1947) и административните реформи през XX век, историческият окръг Танджоре е реорганизиран и разделен на по-малки административни единици — днешните окръзи Танджавур, Тируварур, Нагапаттинам и части от Пудукотай. Наследството на региона — богати храмове, библиотечни сбирки, традиционни изкуства и стабилно земеделие — продължават да играят важна роля за културната идентичност и икономиката на съвременен Тамил Наду.

Днес районът привлича учени, археолози и туристи, които идват да видят архитектурните паметници от времето на Чола, да изучават историческите ръкописи и да наблюдават живите традиции в изкуствата и музиката на Южна Индия.