Таекуондо (често изписвано и като таекуон-до или таекуондо) е бойно изкуство с корейски произход. То разчита основно на използването на краката и ръцете за атака и защита, но включва и техники със върховете на пръстите, лактите и коленете. В класическата терминология на корейския език, записана в hangeul, 태 (跆) означава „удар с крак“ или „стъпване“, 권 (拳) — „юмрук“, а 도 (道) — „път“ или „пътище“. Следователно таекуондо често се превежда като „път на крака и юмрука“.

Кратка история и развитие

Корените на таекуондо се преплитат с вековни корейски бойни традиции като таеккьон и практики от военната подготовка на корейските отряди. Модерното таекуондо се формира през 20-ти век, като в неговото създаване оказват влияние и японските бойни изкуства по време на японската окупация. Организираното формиране на съвременни школи и федерации започва след Втората световна война и особено през 1950-те и 1960-те години.

Стилове и основни организации

Има няколко основни направления в модерното таекуондо:

  • World Taekwondo (WT) — международната спортна федерация, известна доскоро като World Taekwondo Federation (WTF). WT развива олимпийската конкуренция (киороги/кьоруги) и поощрява динамични ритмични и високоскоростни ритници.
  • Kukkiwon — Световният таекуондо център (основан в началото на 1970-те), който определя стандарти за техники, пояса и изпитите в много школи, свързани с WT.
  • ITF (International Taekwon-Do Federation) — основана от генерал Чой Хонг Хи през 1966 г., ITF пропагандира собствен набор от форми (тул/тулс) и различни правила за състезания и изпити.

Тренировка, техники и форми

Тренировъчните сесии обикновено включват:

  • загрявка и кондиция (издръжливост, гъвкавост);
  • базови техники (удари с ръка — сон, и удари с крак — бал);
  • форми — поомсе (WT) или тул/тулс (ITF) — последователности от техники, развиващи координация и прецизност;
  • спаринг (киороги/кьоруги) — контролирани срещи за развиване на тактика и тайминг;
  • скършване (kyokpa) — демонстриране на сила и точност чрез чупене на дъски/материали;
  • самозащита и ментална дисциплина.

Типичните и най-разпознаваеми техники са различни видове ритници: кръгови (roundhouse), странични, вестърн (axe kick), въртящи се и удари в главата, които изискват голяма гъвкавост и баланс.

Състезания и олимпийски статут

Таекуондо е национален спорт в Южна Корея и постепенно се утвърждава като международен състезателен спорт. То е било демонстративен олимпийски спорт на Олимпийските игри в Сеул 1988 г. и в Барселона 1992 г.. През 2000 г. на Олимпийските игри в Сидни таекуондо става официален олимпийски спорт с връчване на медали (киороги/спаринг като основна дисциплина в Игрите).

Състезателните правила, утвърдени от World Taekwondo, включват защитна екипировка, електронни жилетки и каски за по-точно отчитане на точките, прецизирани категории по тегло и използване на системи за видеопреглед. Точки се присъждат за удар в тялото и главата, като въртящите се ритници носят допълнителни точки.

Рангиране и колани

Системата за рангове обикновено е разделена на „куп“ (или геуп) — цветни колани за учащите, и „дан/пум“ — черни колани за напреднали. Нивата и изискванията варират между различните организации, но общо взето преминаването между степените се случва чрез изпити, показване на техники, форми и спаринг.

Философия и ценности

Освен техническото си съдържание, таекуондо акцентира върху етични принципи и личностно развитие: самодисциплина, уважение, почтеност, упоритост и невредимост към другите. Тези ценности са част от обучението и често са формулирани като морални правила, които практикуващите следват.

Безопасност и оборудване

При спортните състезания и тренировките се използва защитна екипировка: каска, корсет (електронна жилетка при състезания), наколенки, протектори за предмишници и ръкавици. Правилата и оборудването имат за цел да намалят травмите и да осигурят честно състезание.

Защо хората тренират таекуондо

Причините за практикуване са разнообразни: подобряване на физическата форма, защита и самозащита, участие в състезания, изучаване на традицията и дисциплината или лично израстване. Таекуондо остава едновременно традиционно бойно изкуство и модерен олимпийски спорт, който се практикува масово по целия свят.