Таекуондо — корейско бойно изкуство и олимпийски спорт
Открийте историята, техниките и олимпийското развитие на таекуондо — корейското бойно изкуство, съчетаващо динамични удари, традиция и спортни успехи.
Таекуондо (често изписвано и като таекуон-до или таекуондо) е бойно изкуство с корейски произход. То разчита основно на използването на краката и ръцете за атака и защита, но включва и техники със върховете на пръстите, лактите и коленете. В класическата терминология на корейския език, записана в hangeul, 태 (跆) означава „удар с крак“ или „стъпване“, 권 (拳) — „юмрук“, а 도 (道) — „път“ или „пътище“. Следователно таекуондо често се превежда като „път на крака и юмрука“.
Кратка история и развитие
Корените на таекуондо се преплитат с вековни корейски бойни традиции като таеккьон и практики от военната подготовка на корейските отряди. Модерното таекуондо се формира през 20-ти век, като в неговото създаване оказват влияние и японските бойни изкуства по време на японската окупация. Организираното формиране на съвременни школи и федерации започва след Втората световна война и особено през 1950-те и 1960-те години.
Стилове и основни организации
Има няколко основни направления в модерното таекуондо:
- World Taekwondo (WT) — международната спортна федерация, известна доскоро като World Taekwondo Federation (WTF). WT развива олимпийската конкуренция (киороги/кьоруги) и поощрява динамични ритмични и високоскоростни ритници.
- Kukkiwon — Световният таекуондо център (основан в началото на 1970-те), който определя стандарти за техники, пояса и изпитите в много школи, свързани с WT.
- ITF (International Taekwon-Do Federation) — основана от генерал Чой Хонг Хи през 1966 г., ITF пропагандира собствен набор от форми (тул/тулс) и различни правила за състезания и изпити.
Тренировка, техники и форми
Тренировъчните сесии обикновено включват:
- загрявка и кондиция (издръжливост, гъвкавост);
- базови техники (удари с ръка — сон, и удари с крак — бал);
- форми — поомсе (WT) или тул/тулс (ITF) — последователности от техники, развиващи координация и прецизност;
- спаринг (киороги/кьоруги) — контролирани срещи за развиване на тактика и тайминг;
- скършване (kyokpa) — демонстриране на сила и точност чрез чупене на дъски/материали;
- самозащита и ментална дисциплина.
Типичните и най-разпознаваеми техники са различни видове ритници: кръгови (roundhouse), странични, вестърн (axe kick), въртящи се и удари в главата, които изискват голяма гъвкавост и баланс.
Състезания и олимпийски статут
Таекуондо е национален спорт в Южна Корея и постепенно се утвърждава като международен състезателен спорт. То е било демонстративен олимпийски спорт на Олимпийските игри в Сеул 1988 г. и в Барселона 1992 г.. През 2000 г. на Олимпийските игри в Сидни таекуондо става официален олимпийски спорт с връчване на медали (киороги/спаринг като основна дисциплина в Игрите).
Състезателните правила, утвърдени от World Taekwondo, включват защитна екипировка, електронни жилетки и каски за по-точно отчитане на точките, прецизирани категории по тегло и използване на системи за видеопреглед. Точки се присъждат за удар в тялото и главата, като въртящите се ритници носят допълнителни точки.
Рангиране и колани
Системата за рангове обикновено е разделена на „куп“ (или геуп) — цветни колани за учащите, и „дан/пум“ — черни колани за напреднали. Нивата и изискванията варират между различните организации, но общо взето преминаването между степените се случва чрез изпити, показване на техники, форми и спаринг.
Философия и ценности
Освен техническото си съдържание, таекуондо акцентира върху етични принципи и личностно развитие: самодисциплина, уважение, почтеност, упоритост и невредимост към другите. Тези ценности са част от обучението и често са формулирани като морални правила, които практикуващите следват.
Безопасност и оборудване
При спортните състезания и тренировките се използва защитна екипировка: каска, корсет (електронна жилетка при състезания), наколенки, протектори за предмишници и ръкавици. Правилата и оборудването имат за цел да намалят травмите и да осигурят честно състезание.
Защо хората тренират таекуондо
Причините за практикуване са разнообразни: подобряване на физическата форма, защита и самозащита, участие в състезания, изучаване на традицията и дисциплината или лично израстване. Таекуондо остава едновременно традиционно бойно изкуство и модерен олимпийски спорт, който се практикува масово по целия свят.

Състезание по таекуондо.

Бой с таекуондо.
Функции
Таекуондото е най-известно с използването на удари с крак. Това го отличава от други бойни изкуства като карате или някои форми на южното кунг-фу. Ритането е важно, защото кракът е най-мощната и дълга част от тялото, която майсторът на бойните изкуства може да използва като оръжие. Следователно боецът, който рита добре, може да нарани противника си, без да наранява себе си.
Едно от най-важните упражнения е правенето на поумове (ката в терминологията на карате). Поомите са подредени групи от движения за защита и за атака. Те симулират бой срещу различни противници и са пряко свързани с различните степени на коланите. Те се правят с цел да се подобри равновесието, еластичността, бързината и контролът на различните движения.
Таекуондото като спорт и като упражнение е популярно сред хора от двата пола и на различни възрасти. Таекуондото развива сила, бързина, баланс, гъвкавост и издръжливост. То включва и умствена концентрация. Например чупенето на дъски демонстрира обединение на умствената и физическата дисциплина. Счупването на дъска с ръка или крак изисква както физическо овладяване на техниката, така и концентриран фокус върху силата.
История
Въпреки че някои неща в таекуондото са се променили през годините, уважението не е едно от тях. Уважението е най-голямата част от таекуондото, без него таекуондото нямаше да бъде огромното изкуство, което е днес. Някои от нещата, които са се променили, са коланите. Първоначалните цветове все още са същите, но при всяко изпитване получавате нов колан или лента, която да поставите на сегашния си колан. Легендата разказва, че преди много време е имало само един колан. Все още обаче имало цветове: бял - цветът, в който е бил първоначално коланът; жълт - цветът, постигнат чрез потта, която се просмуква в колана; зелен - цветът, който идва от тренировките навън и падането; син - цветът на небето; червен - цветът на кръвта; и черен - цветът на цялата мръсотия, която се смесва с всичко останало върху колана.
Таекуондо асоциации
Има няколко световни асоциации по таекуондо. Най-известните от тях са:
- Световна федерация по таекуондо (WTF). Тя популяризира олимпийската версия на таекуондото.
- Международна федерация по таекуон-до (ITF). След смъртта на своя основател ITF се разделя на няколко организации - всяка от тях претендира за автентичност.
- Глобална федерация по таекуон-до (GTF)
- Tae Kwon Do International (TI)
- Американска асоциация по таекуондо (ATA)
Свързани страници
- Ударна торба
Въпроси и отговори
В: Какво е таекуондо?
О: Таекуондо е система от бойни изкуства с корейски произход, подобна на японското карате, която използва ръцете и краката за атака или защита срещу противник.
В: Кои са някои техники, използвани в таекуондо?
О: Техниките в таекуондо включват използване на върховете на пръстите, лактите, коленете, ръцете и краката за нанасяне на удари на противника.
В: Таекуондо национален спорт ли е в Южна Корея?
О: Да, таекуондото е национален спорт в Южна Корея.
В: Какво е кьоруги?
О: Киеоруги е спортно събитие в Олимпийските игри.
Въпрос: Какво означават 태 (跆), 권 (拳) и 도 (道) в корейската азбука хангъл?
О: 태 (跆) означава "да удариш с крак"; 권 (拳) означава "да удариш с ръка"; а 도 (道) означава "път", "път" или "маршрут".
Въпрос: Откога съществува таекуондо?
О: Таекуондо се отнася до велика традиция на корейското бойно изкуство, която съществува от повече или по-малко от 2000 години, но в сегашния си вид съществува едва от близо 50 години.
В: Стана ли таекуондото олимпийски спорт?
О: Да, таекуондото стана състезателен олимпийски спорт, след като беше представено като демонстративен олимпийски спорт на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. и Барселона през 1992 г.
обискирам