Струни в теорията на струните — едноизмерни хипотетични частици

Открийте теорията на струните — едноизмерни хипотетични частици, вибрации в до 11 измерения и възможен ключ към обединена теория на физиката.

В теорията на струните и теоретичната физика струните (или просто низове) са хипотетични обекти, за които се смята, че могат да са фундаменталните градивни частици на Вселената. Ако съществуват, те не са точковидни частици, а по-скоро едноизмерни "струни" от енергия, които вибрират в различни измерения. Различните режими на вибрация на струните съответстват на различни частици — например един режим може да се интерпретира като електрон, друг като фотон и т.н. Изображението вдясно илюстрира различните възможни измерения и начина, по който едноизмерен обект може да се увие в компактни допълнителни измерения.

Основни понятия

Дължина и мащаб. Очакваната дължина на струните е изключително малка и обикновено се свързва с Планковата дължина. В теоретични изрази това дава мащаб на енергия, при който квантовата гравитация става значима. В текста по-долу е даден стандартният израз за Планковата дължина:

e p = ℏ G c 3 {\displaystyle e_{p}={\sqrt {\frac {\hbar G}{c^{3}}}}}

Напрежение (тензия) и маса. Струните имат енергийна плътност или т.нар. напрежение (tension), което задава връзката между честотата на вибрацията и наблюдаваната маса на частицата. По-голямото напрежение води до по-голяма маса на възбудените състояния при даден вибрационен режим.

Видове струни и вибрационни режими

• Затворени струни — образуват затворен контур (правят "пръстен"). Един важен резултат е, че при квантовани вибрации на затворени струни се появява безмасов спин-2 възбуда, която естествено се тълкува като гравитон, квантът на гравитацията.
• Отворени струни — имат крайни точки; тези краища могат да бъдат прикрепени към по-висши размерности, наречени бранки (branes). В теориите с бранки се описват взаимодействията на частици, които са локализирани върху такива обекти.
• Режими на вибрация — различните стоящи вълни по струните съответстват на различни полета и частици в четириизмерното ни наблюдавано пространство. Спектърът от възбудени състояния включва както познати частици от Стандартния модел, така и потенциално нови частици и сили.

Компактификация и допълнителни измерения

За да са съвместими с наблюдаваната четириизмерна Вселена, допълнителните измерения в теориите на струните се предполага, че са компактни и много малки — например с форма на Калаби–Якоби (Calabi–Yau) многообразие, което е илюстрирано от придружаващата картинка. Компактификацията определя кои вибрационни режими са позволени и влияе върху физичните константи, масите и взаимодействията в нискоенергийните ефекти.

Свързани идеи: супрасиметрия и M-теория

Много формулировки на теорията на струните изискват или естествено включват супрасиметрия — симетрия между бозони и фермиони — за да бъдат консистентни и лишени от нефатални несъвместимости. По-широка рамка, наречена M-теория, обединява няколко версията на теорията на струните и често се свързва с концепцията за общо 11 измерения (1 времево и 10 пространствени), спомената в оригиналния текст.

Физични последици и експериментален статус

• Гравитация и обединение: Една от привлекателните черти на теориите на струните е естественото включване на гравитацията и възможността за обединение на всички фундаментални сили в една рамка.
• Експериментални ограничения: Дотук няма директни експериментални доказателства за струни. Предполагаемият енергиен мащаб е много по-висок от този, достъпен в настоящите ускорители (като LHC), което прави измерванията изключително трудни.
• Космология и наблюдения: Все пак има идеи как следи от струни (напр. космически струни, сигнатури в космическия фон или в гравитационните вълни) биха могли да се проявят в наблюденията, но досега няма неопровержими открития.
• Критика и алтернативи: Някои критици посочват, че липсата на експериментални предсказания и широкият простор от възможни компактни конфигурации затрудняват проверката на теорията. Съществуват и алтернативни подходи към квантовата гравитация, например квантова геометрия (loop quantum gravity).

Защо струните продължават да са интересни

Въпреки предизвикателствата, теорията на струните остава плодотворно поле в математическата и теоретичната физика. Тя е довела до нови идеи в геометрията, полето на топологията и струнните теории често дават неочаквани връзки между различни области на математиката и физиката. Много физици продължават да изследват модификации и предсказания, които биха могли един ден да станат наблюдаемия критерий за правилността на идеята за струните.

Кратко обобщение: Струните са хипотетични едноизмерни обекти, чийто вибрационни режими могат да описват познатите частици и взаимодействия, включително гравитацията. Теорията изисква допълнителни измерения и има силни математически предпоставки, но към днешна дата остава непотвърдена експериментално.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват струните?

Въпрос: Колко измерения има нашата Вселена?

В: Какво е дължината на Планк?

Въпрос: Известно ли е дали тези струни действително съществуват?

В: Какъв тип частици биха били струните, ако съществуваха?

В: Как физиците измерват дължината на струните?

Въпрос: Какво представлява теорията на струните?

Търсене по буква