Барбария (Барбари): Магреб, барбарски бряг и история на берберите

Барбария (Барбари): История на Магреб, барбарския бряг и берберите — от античността до колониализма, културни връзки и политически промени.

От около XVI до XIX век в европейските езикови източници с името Барбария (на английски Barbary, на латински Barbaria) се означава широк регион в Северна Африка — от Египет (на изток) до Атлантическия океан на запад и от Средиземно море на север до Сахара на юг. Частите от този регион по крайбрежието често са били наричани барбарски бряг. Самото наименование е свързано с народа на берберите, живеещ в този район — въпреки че терминът „бербери“ е външен етноним и днес мнозина предпочитат самоназванието имаЗиґен (Amazigh).

Етимология и употреба

Думата „Барбария“ произлиза от античните названия за чуждите народи (ср. гръцкото „βάρβαρος“ – barbaros), които европейските и средиземноморските източници използват за хора извън техните цивилизации. В ранната модерна епоха терминът се установява в морската и дипломатическата лексика на Западна Европа за обозначаване на северноафриканското крайбрежие и държавите по него.

География и политическо устройство

В различните периоди „Барбария“ може да означава различен обхват. През ранния модерен период като важни политически единици по крайбрежието се появяват:

• Султанатът на Мароко (независима държава)
• Реженцията на Алжир (под османска власт, но с голяма автономия)
• Реженцията на Тунис (също васал на Османската империя)
• Реженцията на Триполи (днес част от Либия, също под османско влияние)

По-късно, в епохата на колониализма, територията се разделя на модерни колониални и национални образувания, от които се формират съвременните държави: Мароко, Алжир, Тунис и Либия. Днес тази част от Северна Африка често се обобщава с наименованието Магреб (буквално „запад“).

Политическа история и османско влияние

От XVI век голяма част от северноафриканските крайбрежни градове попада под влияние или пряко под управление на Османската империя, която установява регионални резиденции (реге́нции) с местни бейове или паши. В същото време Мароко успява да запази своята относителна независимост. Вътрешните райони и пустинните пространства остават доминирани от племенни структури и търговски маршрути, свързващи средиземноморския свят със Сахара и Западна Африка.

Барбарски корсари и конфликти

Една от най-известните черти на Барбария е активността на т.нар. барбарски корсари — морски разбойници, действащи от пристанищата на Алжир, Тунис, Триполи и др. Те нападат търговски кораби в Средиземно море и Атлантика, отвличат заложници и изискват откуп или пращат пленници в робство. Това предизвиква множество европейски и американски военноморски експедиции срещу тези пристанища.

Бележити конфликти и събития, свързани с кораборейството, са:

• Европейски флотови кампании и бомбардировки срещу барбарските пристанища през XVII–XIX век
• Първа и Втора берберийска (Barbary) война между САЩ и някои от барбарските държави (1801–1805, 1815), които целят да сложат край на рекетирането на американски кораби и заложническите практики

Рабство и търговия

В региона е имало практики на робство и търговия с роби, включително пленници от европейски кораби и войни, както и търговия с роби от Субсахарска Африка чрез транссахарските маршрути. Тези явления са важна част от историята на Барбария и влияят върху отношенията й със средиземноморските държави.

Колониализмът и трансформацията на регионa

През ХIХ и началото на XX век европейските империи (главно Франция, Испания и Италия) постепенно установяват колониална власт в големи части от Барбария. Това води до окончателното прекрояване на държавните граници и до формирането на модерните държави Мароко, Алжир, Тунис и Либия. Колониалните граници и политики оказват дълготрайно въздействие върху политическата и социалната структура на региона.

Етнически и културни особености

Основните коренни народи в региона са берберите (Amazigh), които говорят разнообразни берберски (амаЗиг) езици — например тамазигт, шилях, кабилски и др. Северноафриканската култура е резултат от дългогодишни контакти между берберите, финикийците/карфагеняните, римляните, арабите, османците и европейците. Много от тези влияния се отразяват в езика, архитектурата, религиозните практики и търговията.

Съвременни наименования и чувствителност към термините

Днес терминът Барбария се среща предимно в исторически контекст. Модерните жители и изследователи предпочитат наименования като Магреб или употребата на конкретните държавни и етнически идентичности. Словото „бербер“ е външен термин и носи исторически натоварвания, затова много общности предпочитат „Amazigh“ („имаЗиґен“) като самоназвание.

Историята на Барбария е сложна и многопластова — съчетава морска и пустинна икономика, племенни и централни власти, културни взаимодействия и конфликти, както и трансформации под влияние на османската и след това европейската колониална власт. Разбирането ѝ изисква да се вземат предвид както местните перспективи, така и контактите със Средиземноморието и по-широкия глобален контекст.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е Барбара?

В: Как се наричаха държавите във Варвария?

В: Кои са били берберите?

В: Как се наричал крайбрежният район на Варвара?

В: Какво се случва с Барбара по време на колониализма?

В: Как обикновено се нарича този регион днес?

В: Какъв е районът на Варвара?

Търсене по буква