Селджукска архитектура е наименованието на архитектурата, построена по времето, когато селджуците управляват по-голямата част от Близкия изток и Анадола. Това се случва между XI и XIII век. След XI в. селджуците от Рум излизат от Великата селджукска империя и развиват своя собствена архитектура. Тяхната столица е Коня. Те са били повлияни и вдъхновени от арменците, византийците и персите.

Характеристики на стила

Селджукската архитектура се отличава с комбинация от монументалност, функционалност и богата декоративна програма. Сред характерните черти са:

  • Планови решения: дворни композиции с правоъгълни или квадратни дворове, аркади и галерии; в религиозните сгради често се използва схемата с четири ивана (четири-иванна система) – широки сводести ниши, отварящи се към централния двор.
  • Аркутиране и куполни системи: използване на куполи, барабани и разнообразни видове сводове и тавани; при прехода от кръгъл купол към квадратна основа често се прилагат скосени ъгли, конхи или мукарнас (мукарнаси/“сталактити”).
  • Портали и фасади: монументални входни портали (пиштах) с богат релеф и орнаментика; дълбоко вкопани арки, често украсени с рустикация, плетени мотиви и калиграфски ленти.
  • Материали и техника: камък и тухла, дърво за покривни конструкции; керамични и глазирани плочки за полихромна декорация; резба в камък и теракота.
  • Декорация: геометрични орнаменти, растителни (арабески) и калиграфия; често без изображения на хора и животни в религиозни контексти, спазвайки ислямската естетика.
  • Функционални типологии: медресе (религиозно-учебни заведения), каравансараи (ханове), джамии, турбета (мавзолеи), бимаристани (болници), хамами и дворци.

Влияния и произход

Селджукската архитектура е резултат от синтез между различни местни и трансрегионални традиции:

  • Персийски (ирански) традиции: наследство от сасанидската и ранноислямската архитектура – употреба на куполи, сложни орнаменти и развиване на пистах/иванови композиции.
  • Византийско и арменско влияние: майсторство в каменната зидария, използване на определени сводови техники и декоративни решения, които се адаптират към ислямските форми.
  • Централноазиатски практики: тентови и дървени строителни методи, пренесени от тюркските племена; мобилни форми трансформирани в монументална каменна архитектура.
  • Местни анадолски традиции: локални строителни материали и икономически условия оформят специфичния облик на паметниците в Рум (Анадола).

Типични паметници и примери

Някои от най-разпространените и значими видове паметници са:

  • Джамии: център на градския живот; често разположени до музейни комплекси (киулейе) с помощни помещения.
  • Медресета: учебни и религиозни комплекси с четири-иванна планировка, спални килии и обширни дворове; фасадите са богато орнаментирани.
  • Ханове/каравансараи: място за отдих и съхранение на стоки по търговските пътища; масивни врати, вътрешни дворове и сводести зали.
  • Турбета (мавзолеи): надгробни сгради с куполни решения и внимателна декоративна прецизност.

Сред добре познатите примери в Анадола и Иран са множество селджукски джамии и медресета, големи каравансараи по пустинните маршрути и редица турбета и бимаристани. В градове като Коня и Исфахан се запазват ключови паметници, които свидетелстват за техническото и художествено развитие на епохата.

Наследство и влияние върху по-късната архитектура

Селджукската архитектура оказва съществено влияние върху последващите художествени традиции в региона, включително върху османската архитектура. Разработените техники на сводове, оформлението на велики портали и детайлната керамична декорация се развиват и адаптират в следващите векове. Днес много от селджукските паметници са обект на реставрация и опазване, като някои са включени в списъците на световното културно наследство или получават национална защита.

Проблеми при съхранението

Опазването на селджукските паметници среща предизвикателства: природно разрушение, земетресения, човешка намеса и неправилни реставрации. Защитата им изисква междудисциплинарен подход, включващ археология, консервация и исторически изследвания, както и контрол върху туристическите натоварвания.

Обобщение: Архитектурата на селджуците (XI–XIII в.) представлява важен етап в развитието на исламското и средиземноморското архитектурно наследство — съчетавайки персийски идеи, византийски и арменски техники и тюркска традиция, тя създава типични форми и декоративни решения, които имат дълготраен отпечатък върху архитектурата в региона.