Селджукска архитектура

Селджукска архитектура е наименованието на архитектурата, построена по времето, когато селджуците управляват по-голямата част от Близкия изток и Анадола. Това се случва между XI и XIII век. След XI в. селджуците от Рум излизат от Великата селджукска империя и развиват своя собствена архитектура. Тяхната столица е Коня. Те са били повлияни и вдъхновени от арменците, византийците и персите.

Архитектура на Великата селджукска империя

Архитектурата се среща в обширна област, простираща се от Хиндукуш до Източен Анадол. Също така от Централна Азия до Персийския залив. Родината на селджукската архитектура са Туркменистан и Иран. Именно там са построени първите постоянни селджукски сгради. За съжаление монголските нашествия унищожават повечето от тези сгради. Останали са само няколко. През 1063 г. Исфахан е създаден като столица на Великата селджукска империя под управлението на Алп Арслан.

Най-значителната промяна настъпва в началото на XII век. Това е превръщането на хипостилния план в джамия с четири ивана (вж. Шах джамия). Друг тип джамия, въведен по това време, е джамията киоск, състояща се от куполно пространство с три отворени страни и стена, съдържаща михраб от страната на киблата. Архитектурата от този период се характеризира и с мемориални гробници. Обикновено това са осмоъгълни постройки с куполни покриви, наречени Kümbet или Türbe. Впечатляващ пример за архитектура на гробницата е мавзолеят на султан Санджар в Мерв. Той представлява масивна сграда с квадратни размери 27 метра (89 фута) с огромен двоен купол, почиващ върху клекове и пендели на мукарнас.