Скалиола (scagliola): изкуствена имитация на мрамор — техника, история, употреба

Скалиола — майсторска техника за изкуствена имитация на мрамор: история, материали, процес и съвременни приложения в архитектурата и реставрацията.

Scagliola (от италианското scaglia, което означава "стружки") е изкуствен начин за имитация на мрамор и други скъпоценни материали. Това е декоративен строителен материал, използван за вътрешна облицовка и декоративни елементи в архитектурата и мебелното производство. Името произлиза от ситните стърготини и парчета (scaglia), които участват в сместа или които се имитират в повърхностната декорация.

История

Scagliola идва на мода през XVII в. в Тоскана, особено във Флоренция и региона на Тоскана, където майстори развиват техники за имитиране на скъпи мрамори и оникси в църковни и дворцови интериори. През XVIII и XIX век техниката се разпространява из Европа — в Германия, Англия и други страни — и получава приложение както в големите обществени сгради, така и в частни имения. В някои райони се развиват характерни варианти (например саксонско/баварско училище на scagliola).

Материали и техника

Scagliola е композитна субстанция, обикновено направена от:

• селенит (вид гипс или кристален гипс),
• живо (желиращо) лепило — най-често животински (кожа/кост) колагенен лепилен разтвор),
• естествени и минерални пигменти (оксиди, земни пигменти и др.),
• понякога добавки като прах от мрамор или пясък за текстура.

В зависимост от начина на приложение съществуват два основни подхода:

• Венецова или интарзийна (връхна) scagliola — нанасяне на тънки пластове, с които се облицоват повърхности (стени, колони, плотове). Живописни вени и фигури се създават чрез вмъкване на оцветени маси и разтегляне/смесване, после повърхността се шлайфа и полира.
• Масивна (a massello) scagliola — моделиране и оформяне на цял обект от сместа, който после се шлайфа и полира, за да се получи ефект на истински камък.

Етапи при изработката (обобщено)

• Подготовка на сърцевина — дървена, каменна или от тухла/мрак, върху която ще се нанася scagliola.
• Приготвяне на сместа — selenite (прах от гипс) се смесва с лепило и пигменти до подходяща консистенция.
• Създаване на жилки/вени — чрез въвеждане и разрастване на оцветени маси с инструменти (шпатула, нож, четка) или чрез използване на матрица за интарзия.
• Нанасяне в слоеве и моделиране — изглаждане и фина корекция на шарките.
• Съхнене и втвърдяване — след което следва шлайфане с абразиви от груби към фини.
• Полиране и финиш — пасти, ленено масло и восък се използват за блясък и защита; понякога се нанасят и защитни лакове.

Инструменти и довършителни материали

• Шпатула, ножици, четки и назъбени трамбовки за моделиране.
• Абразивни камъни и хартии за шлайфане (помощни материали: камък tripoli, пемза, фин прах за полиране).
• Ленено масло, пчелен или карнаубов восък за завършваща защита и повишен блясък.

Употреба и приложения

С помощта на scagliola могат да се изработват колони от мазилка, скулптури и други архитектурни елементи, както и настилки, камини, парапети, мебели и плотове. Материалът позволява създаване на богато оцветени и детайлни декоративни повърхности, които често са по-леки и по-евтини от естествения камък. Поради гъвкавостта на техниката, scagliola често се използва за възстановяване на повърхности, когато оригинален мрамор е скъп или недостъпен.

Предимства и недостатъци

• Предимства: по-ниска цена и тегло от естествения мрамор; възможност за по-ярки цветови решения и сложни шарки; по-лесна обработка и поправка в сравнение с твърд камък.
• Недостатъци: по-чувствителна към влага и механични повреди от истинския камък; изисква редовна поддръжка и професионална реставрация при сериозни увреди; не е подходяща за екстериорни приложения при неблагоприятни климатични условия без специална защита.

Поддръжка и реставрация

За да запазите scagliola повърхността:

• избягвайте абразивни и силно алкални почистващи препарати;
• почиствайте с мека кърпа и хладка вода или слаба сапунена емулсия;
• редовно обновявайте восъчния/маслен слой за защита и блясък;
• при пукнатини или отлепване се консултирайте с реставратор — често възстановяването изисква повторно полагане на scagliola и прецизно шлайфане и полиране.

Забележителни примери

В историческите дворци и църкви във Флоренция и други тоскански градове има множество примери на изящни scagliola интериори — имитации на редки мрамори в олтари, парапети и колони. Техниката е широко използвана и в бароковите и рококовите интериори из Европа, където е служела за постигане на богато, но по-икономично каменно внушение.

Като материал, scagliola предлага възможности за творческа изява, съчетавайки традиционни занаятчийски умения и художествено виждане. При внимание към технологията и правилна поддръжка тя може да запази декоративния си ефект за десетилетия.

Въпроси и отговори

В: Какво е scagliola?

В: Какви архитектурни елементи могат да се изработят от скалиола?

В: Откъде произхожда скалиолата?

В: Как се прави scagliola?

В: Може ли скалиолата да бъде оцветена?

В: Как се полира scagliola?

В: Какво е предимството на използването на scagliola пред естествения мрамор?

Търсене по буква