Сафо
Сафо е древногръцка лирическа поетеса. Родена е вероятно около 630 г. пр.н.е. на остров Лесбос. В древния свят поезията на Сафо е била високо ценена. Днес по-голямата част от нея е изгубена. Предполага се, че Сафо е написала около 10 000 стихотворения, но днес са запазени само около 650 стихотворения. Малко се знае със сигурност за живота на Сафо.
Поезията на Сафо е посветена на страстта и любовта както към мъжете, така и към жените. Разказвачите на нейните стихове често говорят за увлечения и любов към различни жени. Описанията на физически действия между жени са малко и подлежат на обсъждане. Не е известно дали тези стихотворения са автобиографични, въпреки че в творчеството на Сафо се появяват елементи от други части на живота ѝ. Би било в стила ѝ тези интимни срещи да бъдат изразени поетично.
Херма на Сафо
Живот
Малко се знае със сигурност за живота на Сафо. Това, което е известно, идва от три източника: Запазената поезия на Сафо, други древни писания за нея и сведения за архаична Гърция като цяло. Тя е родена на гръцкия остров Лесбос около 630 г. пр.н.е., в Ересос или Митилена. Имената на родителите ѝ не са известни със сигурност, макар че майка ѝ често е наричана Клеис. Древната традиция дава поне осем възможни имена за баща ѝ. Една древна история, която може би се основава на изгубено днес стихотворение на Сафо, гласи, че баща ѝ умира, когато Сафо е още дете. Твърди се, че Сафо е имала трима братя, наречени Хараксос, Ларихос и Евригиос. В откритата през 2014 г. поема "Братята" се говори за Хараксос и Ларихос.
Възможно е Сафо да е имала дъщеря на име Клейс (същата като майка си). В две от стихотворенията на Сафо се говори за нея. Не всички историци са съгласни, че Клейс в стиховете на Сафо е дъщеря на Сафо. Някои предполагат, че вместо това тя е била любовница на Сафо. Но древните източници наричат Клеиса дъщеря на Сафо, а някои съвременни историци твърдят, че тя трябва да е била дъщеря на Сафо, а не нейна любовница. Съпругът на Сафо, бащата на Клеиса, е бил богат търговец на име Керкилас от Андрос. Ако Сафо обаче е била омъжена, това определено не е било името на съпруга ѝ. Това е шега от комедия за живота на Сафо.
Портрет на Сафо, Palazzo Massimo alle Terme, Рим. Снимка на Паоло Монти, 1969 г.
Поезия
Сафо е най-известна с това, че пише лирична поезия - вид поезия, която се пее и се придружава от музиката на лира. По-голямата част от поезията ѝ е посветена на живота на жените. Голяма част от тях са любовна поезия, но тя пише и химни, сватбени песни и поезия за семейството си. Някои древни източници твърдят, че Сафо е писала епиграми, елегии и ямбики (три други вида поезия с различни от лирическата метруми), както и лирическа поезия. Никой от тях обаче не е оцелял и вероятно Сафо не е писала в тези стилове. Запазени са три епиграми, приписвани на Сафо, но те са написани много по-късно, вероятно през елинистическия период.
Древните текстове на стиховете на Сафо са запазени още от III в. пр.н.е. и от VII в. от н.е. През Средновековието поезията на Сафо е изгубена, докато през XVI в. започват да излизат новоотпечатани издания на антични автори като Дионисий Халикарнаски, който цитира Сафовата "Ода за Афродита". От втората половина на XIX в. археолозите откриват много фрагменти от древни копия на поезията на Сафо и количеството на известните ѝ творби се увеличава почти двойно.
