Royal Rumble
"Кралската гръмотевица" е годишно събитие по професионална борба, излъчвано всеки януари от World Wrestling Entertainment (WWE). Основното събитие на шоуто е мач от типа "Кралска битка", наречен "Кралски грохот". Платеното шоу е част от "Голямата четворка" на WWE, заедно с WrestleMania, SummerSlam и Survivor Series. Royal Rumble е и едно от най-популярните pay-per-view на WWE. От 1993 г. насам победителят в мача "Rumble" получава мач за титлата на тазгодишната "WrestleMania".
История
Мач
| Година | Победител | Вход |
| 1988 | Джим Дъган | 13 |
| 1989 | Големият Джон Студ | 27 |
| 1990 | Хълк Хоган | 25 |
| 1991 | Хълк Хоган | 24 |
| 1992 | Рик Флеър | 3 |
| 1993 | Йокодзуна | 27 |
| 1994 | Брет ХартЛекс Лугър | 2723 |
| 1995 | Шон Майкълс | 1 |
| 1996 | Шон Майкълс | 18 |
| 1997 | 5 | |
| 1998 | 24 | |
| 1999 | Винс Макмеън | 2 |
| 2000 | Скалата | 24 |
| 2001 | 27 | |
| 2002 | Triple H | 22 |
| 2003 | Брок Леснар | 29 |
| 2004 | 1 | |
| 2005 | 28 | |
| 2006 | Рей Мистерио | 2 |
| 2007 | 30 | |
| 2008 | Джон Сина | 30 |
| 2009 | Ранди Ортън | 8 |
| 2010 | Edge | 29 |
| 2011 | Алберто Дел Рио | 38 |
| 2012 | 22 | |
| 2013 | Джон Сина | 19 |
| 2014 | 28 | |
| 2015 | Roman Reigns | 19 |
| 2016 | Triple H | 30 |
| 2017 | Ранди Ортън | 23 |
| 2018 | Шинсуке Накамура | 14 |
| 2018 | Асука | 25 |
| 2018 | Браун Строуман | 41 |
| 2019 | 28 | |
| 2019 | Сет Ролинс | 10 |
Идеята за мача Royal Rumble се приписва на Пат Патерсън. Преди началото на мача участниците теглят жребий за местата в "гръмването". Мачът се състои от тридесет мъже, като се започва с двамата мъже, които са избрали входни номера едно и две на ринга. На определени интервали от време, обикновено деветдесет секунди, на ринга излиза един от останалите 28 борци. Участниците трябва да елиминират всички останали противници, а победител в събитието е последният борец, останал след елиминирането на всички останали.
Подобно на "Кралска битка", борецът се елиминира, когато се хвърли през горното въже, като и двата му крака докосват пода. Съдията, който седи на ринга, трябва да види елиминирането, за да бъде то валидно. Борец, който е елиминиран, без да бъде забелязан от съдията, понякога може да се промъкне обратно в мача. Например, Stone Cold Steve Austin е елиминиран по време на събитието през 1997 г., но влиза отново, без съдиите да го видят, и в крайна сметка печели мача. Борец, който напусне ринга, без да премине през горното въже, не е елиминиран от мача. По време на мача "Rumble" през 1999 г. Винс Макмеън и Стив Остин напускат ринга, за да се върнат по-късно по време на мача. В мача от 1994 г. последните двама борци, Брет Харт и Лекс Лугър, са обявени за съотборници, когато е решено, че краката и на двамата са докоснали пода по едно и също време. Подобна ситуация се случва и в мача от 2005 г., но мачът е рестартиран, след като Батиста и Джон Сина се елиминират едновременно. След това Батиста елиминира Cena, за да спечели мача.
Наградата за Royal Rumble през 1992 г. е шампионската титла на WWF. Традицията да се дава мач за шампионата на WWE на WrestleMania започва през 1993 г. От 2004 г. победителят има право на избор между мач за World Heavyweight Championship или WWE Championship на WrestleMania. Поради възраждането на Световния шампионат на ECW като шампионат на марката в средата на 2006 г., в "Грохота" през 2007 г. този шампионат е добавен като възможност за избор на спечелилия борец. От 2001 г. до 2007 г. победителят в мача Royal Rumble е продължавал да печели титлата на Световния шампионат на WrestleMania. След като печели мача през 2008 г., Джон Сина става първият, който използва възможността да стане шампион на събитие, различно от "WrestleMania". Той също така става първият човек от 2000 г. насам, който печели мача Royal Rumble, но в резултат на това не успява да спечели шампионската титла в своята шампионска възможност.
Pay-per-view
Royal Rumble е платено шоу, състоящо се от мача Royal Rumble, мачове за титлата и различни други мачове. Първият Royal Rumble се провежда на 24 януари 1988 г. и се излъчва на живо по USA Network. През следващата година събитието става платено. То е част от "класическата петица" платени видеа на WWE, заедно с WrestleMania, Survivor Series, SummerSlam и King of the Ring.
Мачът Royal Rumble обикновено е в началото на картата. Това обаче невинаги е така, тъй като през 2006 г. мачът се проведе в средата на pay-per-viewто.
Първият мач "Румбъл" включва само двадесет мъже и се нарича "Румбъл Роял". Продължителността му е около 33 минути от двучасовото предаване. Днес мачовете "Rumble" са много по-дълги, като най-дългият мач от събитието през 2002 г. е продължил над 1 час и 9 минути от 3-часовото pay-per-view.
След разширяването на марката, въведено в средата на 2002 г., 30-те участници от 2003 до 2006 г. имаха по 15 борци от двете марки RAW и SmackDown! Първоначално победителят в мача получаваше шанс да се изправи срещу шампиона на своята марка. От 2004 г. победителят в "Rumble" има възможност да се изправи срещу шампиона на някоя от марките. Например Крис Беноа смени марката през 2004 г. и спечели Световния шампион в тежка категория. През 2007 г. за първи път участници от марката ECW се състезават заедно с марките RAW и SmackDown! Победителят в Royal Rumble вече има възможност да се бори и за световната титла на ECW.
Кралският грохот през 2008 г. е първото pay-per-view на WWE, което се излъчва в HD формат.
История
Мач
| Година | Победител | Вход |
| 1988 | Джим Дъган | 13 |
| 1989 | Големият Джон Студ | 27 |
| 1990 | Хълк Хоган | 25 |
| 1991 | Хълк Хоган | 24 |
| 1992 | Рик Флеър | 3 |
| 1993 | Йокодзуна | 27 |
| 1994 | Брет ХартЛекс | 2723 |
| 1995 | Шон Майкълс | 1 |
| 1996 | Шон Майкълс | 18 |
| 1997 | 5 | |
| 1998 | 24 | |
| 1999 | Винс Макмеън | 2 |
| 2000 | Скалата | 24 |
| 2001 | 27 | |
| 2002 | Triple H | 22 |
| 2003 | Брок Леснар | 29 |
| 2004 | 1 | |
| 2005 | 28 | |
| 2006 | Рей Мистерио | 2 |
| 2007 | 30 | |
| 2008 | Джон Сина | 30 |
| 2009 | Ранди Ортън | 8 |
| 2010 | Edge | 29 |
| 2011 | Алберто Дел Рио | 38 |
| 2012 | 22 | |
| 2013 | Джон Сина | 19 |
| 2014 | 28 | |
| 2015 | Roman Reigns | 19 |
| 2016 | Triple H | 30 |
| 2017 | Ранди Ортън | 23 |
| 2018 | Шинсуке Накамура | 14 |
| 2018 | Асука | 25 |
| 2018 | Браун Строуман | 41 |
| 2019 | 28 | |
| 2019 | Сет Ролинс | 10 |
Идеята за мача Royal Rumble се приписва на Пат Патерсън. Преди началото на мача участниците теглят жребий за местата в "гръмването". Мачът се състои от тридесет мъже, като се започва с двамата мъже, които са избрали входни номера едно и две на ринга. На определени интервали от време, обикновено деветдесет секунди, на ринга излиза един от останалите 28 борци. Участниците трябва да елиминират всички останали противници, а победител в събитието е последният борец, останал след елиминирането на всички останали.
Подобно на "Кралска битка", борецът се елиминира, когато се хвърли през горното въже, като и двата му крака докосват пода. Съдията, който седи на ринга, трябва да види елиминирането, за да бъде то валидно. Борец, който е елиминиран, без да бъде забелязан от съдията, понякога може да се промъкне обратно в мача. Например, Stone Cold Steve Austin е елиминиран по време на събитието през 1997 г., но влиза отново, без съдиите да го видят, и в крайна сметка печели мача. Борец, който напусне ринга, без да премине през горното въже, не е елиминиран от мача. По време на мача "Rumble" през 1999 г. Винс Макмеън и Стив Остин напускат ринга, за да се върнат по-късно по време на мача. В мача от 1994 г. последните двама борци, Брет Харт и Лекс Лугър, са обявени за съпоставени победители, когато е решено, че краката и на двамата са докоснали пода по едно и също време. Подобна ситуация се случва и в мача от 2005 г., но мачът е рестартиран, след като Батиста и Джон Сина се елиминират едновременно. След това Батиста елиминира Cena, за да спечели мача.
Наградата за Royal Rumble през 1992 г. е шампионската титла на WWF. Традицията да се дава мач за шампионата на WWE на WrestleMania започва през 1993 г. От 2004 г. победителят има право на избор между мач за World Heavyweight Championship или WWE Championship на WrestleMania. Поради възраждането на Световния шампионат на ECW като шампионат на марката в средата на 2006 г., в "Грохота" през 2007 г. този шампионат е добавен като възможност за избор на спечелилия борец. От 2001 г. до 2007 г. победителят в мача Royal Rumble е продължавал да печели титлата на Световния шампионат на WrestleMania. След като печели мача през 2008 г., Джон Сина става първият, който използва възможността да стане шампион на събитие, различно от "WrestleMania". Той също така става първият човек от 2000 г. насам, който печели мача Royal Rumble, но в резултат на това не успява да спечели шампионската титла в своята шампионска възможност.
Pay-per-view
Royal Rumble е платено шоу, състоящо се от мача Royal Rumble, мачове за първенство и различни други мачове. Първият Royal Rumble се провежда на 24 януари 1988 г. и се излъчва на живо по USA Network. През следващата година събитието става платено. То е част от "класическата петица" платени видеа на WWE, заедно с WrestleMania, Survivor Series, SummerSlam и King of the Ring.
Мачът Royal Rumble обикновено е в началото на картата. Това обаче невинаги е така, тъй като през 2006 г. мачът се проведе в средата на pay-per-viewто.
Първият мач "Румбъл" включва само двадесет мъже и се нарича "Румбъл Роял". Продължителността му е около 33 минути от двучасовото предаване. Днес мачовете "Rumble" са много по-дълги, като най-дългият мач от събитието през 2002 г. е продължил над 1 час и 9 минути от 3-часовото pay-per-view.
След разширяването на марката, въведено в средата на 2002 г., 30-те участници от 2003 до 2006 г. имаха по 15 борци от двете марки RAW и SmackDown! Първоначално победителят в мача получаваше шанс да се изправи срещу шампиона на своята марка. От 2004 г. победителят в "Rumble" има възможност да се изправи срещу шампиона на някоя от марките. Например Крис Беноа смени марката през 2004 г. и спечели Световния шампион в тежка категория. През 2007 г. за първи път участници от марката ECW се състезават заедно с марките RAW и SmackDown! Победителят в Royal Rumble вече има възможност да се бори и за световната титла на ECW.
Кралският грохот през 2008 г. е първото pay-per-view на WWE, което се излъчва в HD формат.
Дати и места на провеждане
| Събитие | Дата | Град | Място на провеждане |
| Кралско блъскане (1988 г.) | 24 януари 1988 г. | Хамилтън, Онтарио | Copps Coliseum |
| Кралско блъскане (1989 г.) | 15 януари 1989 г. | Хюстън, Тексас | Срещата на върха |
| Кралско блъскане (1990 г.) | 21 януари 1990 г. | Орландо, Флорида | Orlando Arena |
| Кралско блъскане (1991 г.) | 19 януари 1991 г. | Маями, Флорида | Miami Arena |
| Кралско блъскане (1992 г.) | 19 януари 1992 г. | Олбани, Ню Йорк | Knickerbocker Arena |
| Кралски грохот (1993 г.) | 24 януари 1993 г. | Сакраменто, Калифорния | ARCO Arena |
| Кралски грохот (1994 г.) | 22 януари 1994 г. | Провидънс, Роуд Айлънд | Граждански център на Провидънс |
| Кралски грохот (1995 г.) | 22 януари 1995 г. | Тампа, Флорида | USF Sun Dome |
| Кралски грохот (1996 г.) | 21 януари 1996 г. | Фресно, Калифорния | Selland Arena |
| Кралски грохот (1997 г.) | 19 януари 1997 г. | Сан Антонио, Тексас | Alamodome |
| Кралски грохот (1998 г.) | 18 януари 1998 г. | Сан Хосе, Калифорния | Сан Хосе Арена |
| Кралски грохот (1999 г.) | 24 януари 1999 г. | Анахайм, Калифорния | Езеро Arrowhead |
| Кралски грохот (2000 г.) | 23 януари 2000 г. | Ню Йорк, Ню Йорк | Медисън Скуеър Гардън |
| Кралска гръмотевица (2001 г.) | 21 януари 2001 г. | Ню Орлиънс, Луизиана | Ню Орлиънс Арена |
| Кралски грохот (2002 г.) | 20 януари 2002 г. | Атланта, Джорджия | Philips Arena |
| Кралски грохот (2003 г.) | 19 януари 2003 г. | Бостън, Масачузетс | Център за автопарк |
| Кралски грохот (2004 г.) | 25 януари 2004 г. | Филаделфия, Пенсилвания | Център Wachovia |
| Кралски грохот (2005 г.) | 30 януари 2005 г. | Фресно, Калифорния | Save Mart Center |
| Кралски грохот (2006 г.) | 29 януари 2006 г. | Маями, Флорида | AmericanAirlines Arena |
| Кралски грохот (2007 г.) | 28 януари 2007 г. | Сан Антонио, Тексас | AT&T Center |
| Кралски грохот (2008 г.) | 27 януари 2008 г. | Ню Йорк, Ню Йорк | Медисън Скуеър Гардън |
| 25 януари 2009 г. | Детройт, Мичиган | Джо Луис Арена | |
| 31 януари 2010 г. | Атланта, Джорджия | Philips Arena | |
| 30 януари 2011 г. | Бостън, Масачузетс | TD Garden | |
| Royal Rumble (2012) | 29 януари 2012 г. | Сейнт Луис, Мисури | Scottrade Center |
| Royal Rumble (2013) | януари 27, 2013 | US Airways Center | |
| януари 26, 2014 | Питсбърг, Пенсилвания | Енергиен център Consol |
Стив Остин държи настоящия рекорд за най-много победи в мача Royal Rumble - три.
Дати и места на провеждане
| Събитие | Дата | Град | Място на провеждане |
| Кралско блъскане (1988 г.) | 24 януари 1988 г. | Хамилтън, Онтарио | Copps Coliseum |
| Кралско блъскане (1989 г.) | 15 януари 1989 г. | Хюстън, Тексас | Срещата на върха |
| Кралско блъскане (1990 г.) | 21 януари 1990 г. | Орландо, Флорида | Orlando Arena |
| Кралско блъскане (1991 г.) | 19 януари 1991 г. | Маями, Флорида | Miami Arena |
| Кралско блъскане (1992 г.) | 19 януари 1992 г. | Олбани, Ню Йорк | Knickerbocker Arena |
| Кралски грохот (1993 г.) | 24 януари 1993 г. | Сакраменто, Калифорния | ARCO Arena |
| Кралски грохот (1994 г.) | 22 януари 1994 г. | Провидънс, Роуд Айлънд | Граждански център на Провидънс |
| Кралски грохот (1995 г.) | 22 януари 1995 г. | Тампа, Флорида | USF Sun Dome |
| Кралски грохот (1996 г.) | 21 януари 1996 г. | Фресно, Калифорния | Selland Arena |
| Кралски грохот (1997 г.) | 19 януари 1997 г. | Сан Антонио, Тексас | Alamodome |
| Кралски грохот (1998 г.) | 18 януари 1998 г. | Сан Хосе, Калифорния | Сан Хосе Арена |
| Кралски грохот (1999 г.) | 24 януари 1999 г. | Анахайм, Калифорния | Езеро Arrowhead |
| Кралски грохот (2000 г.) | 23 януари 2000 г. | Ню Йорк, Ню Йорк | Медисън Скуеър Гардън |
| Кралски грохот (2001 г.) | 21 януари 2001 г. | Ню Орлиънс, Луизиана | Ню Орлиънс Арена |
| Кралски грохот (2002 г.) | 20 януари 2002 г. | Атланта, Джорджия | Philips Arena |
| Кралски грохот (2003 г.) | 19 януари 2003 г. | Бостън, Масачузетс | Център за автопарк |
| Кралски грохот (2004 г.) | 25 януари 2004 г. | Филаделфия, Пенсилвания | Център Wachovia |
| Кралски грохот (2005 г.) | 30 януари 2005 г. | Фресно, Калифорния | Save Mart Center |
| Кралски грохот (2006 г.) | 29 януари 2006 г. | Маями, Флорида | AmericanAirlines Arena |
| Кралски грохот (2007 г.) | 28 януари 2007 г. | Сан Антонио, Тексас | AT&T Center |
| Кралски грохот (2008 г.) | 27 януари 2008 г. | Ню Йорк, Ню Йорк | Медисън Скуеър Гардън |
| 25 януари 2009 г. | Детройт, Мичиган | Джо Луис Арена | |
| 31 януари 2010 г. | Атланта, Джорджия | Philips Arena | |
| 30 януари 2011 г. | Бостън, Масачузетс | TD Garden | |
| Royal Rumble (2012) | 29 януари 2012 г. | Сейнт Луис, Мисури | Scottrade Center |
| Royal Rumble (2013) | януари 27, 2013 | US Airways Center | |
| януари 26, 2014 | Питсбърг, Пенсилвания | Енергиен център Consol |
Стив Остин държи настоящия рекорд за най-много победи в мача Royal Rumble - три.
Видео бокс сет
На 13 март 2007 г. WWE пусна пълен DVD бокс сет, наречен Royal Rumble: The Complete Anthology, в който са показани всички събития от Royal Rumble в тяхната цялост.
Видео бокс сет
На 13 март 2007 г. WWE пусна пълен DVD бокс сет, наречен Royal Rumble: The Complete Anthology, в който са показани всички събития от Royal Rumble в тяхната цялост.
