Розидите — голяма клада цъфтящи растения: 70 000 вида и 17 разреда
Розидите: гигантска кладa цъфтящи растения — около 70 000 вида в 17 разреда и ~140 семейства, произлезли през креда пред 125–99.6 млн. г. Открийте диверситета и еволюцията им.
Розидите са голям клас цъфтящи растения. Той включва около 70 000 вида — повече от една четвърт от всички покритосеменни растения (ангiosperми) — и показва голяма морфологична и екологична разнообразност.
Таксономия и вътрешно деление
Розидите са разделени на 17 разреда, които заедно съставляват приблизително 140 семейства. В групата се намират много икономически и екологично важни семейства — например бобовите (Fabaceae), розовите (Rosaceae), кръстоцветните (Brassicaceae), рутовите (Rutaceae) и други — включително и горчивите жълти лимони.
Вътре в розидите се различават няколко големи клонa. Най-ширко прието е делението на две основни подгрупи — т.нар. фабиди (eurosids I, също наричани fabids) и малвиди (eurosids II, също наричани malvids) — като към тях се прибавят няколко ранно разклоняващи се линии (като Vitaceae) и други малки групи. В зависимост от използваната дефиниция отделни разреди (например Saxifragales) могат да бъдат включвани в розидите или да се разглеждат отделно.
Дефиниции и таксономични спорове
Използват се различни концепции за обхвата на розидите. Някои автори прилагат по-широка дефиниция, включваща редове като Saxifragales, докато други предпочитат по-строго, молекулярно базирано обхващане, което ги изключва. Този дебат произтича от различия между по-старите морфологични системи и съвременните филогенетични анализи, основани на ДНК-последователности. В резултат се срещат поне три направления на дефиниране: по-широка (историческа) групировка, по-стриктна молекулярна циркумскрипция и междинни варианти. Повечето съвременни класификации следват молекулярните доказателства и системата на APG, която установява розидите като естествен (монофилетичен) клон в рамките на eudicots.
Произход и еволюция
Изкопаеми розиди са известни от периода креда. Молекулярно-часовите оценки (molecular clock) поставят възникването на розидите в аптския или албийския етап на креда, преди около 125–99,6 милиона години (mya). През късната креда и палеоген розидите се радифиицират, заемайки множество екологични ниши и давайки начало на групи със значително адаптивно разнообразие.
Морфология и биология
Розидите показват широка вариабилност в морфологията — от тревисти до дървесни форми, от прости до сложни листа, с различни типове цвят и плод. Поради това не съществува един-единствен морфологичен диагностичен признак за всички розиди; тяхното единство се доказва най-вече чрез молекулярни и генетични признаци. Много представители образуват важни взаимовръзки с животни (опрашвачи, разпространители) и микориза, което допринася за широкото им разпространение по сушата.
Екологично и стопанско значение
- Икономика: много родове и семейства от розидите са изключително важни за човека — като източници на храни (бобови, плодове от Rosaceae, цитрусови продукти от Rutaceae), фуражи, влакна (напр. памук в Malvaceae), дървесина, подправки и лекарства.
- Екология: розидите играят ключова роля в наземните екосистеми, образувайки гори, храсталаци и тревни съобщества, както и като доминиращи билкови видове в много хабитати.
- Култура и озеленяване: множество декоративни видове (розови, орхидейни и др.) са в различни семейства на розидите и се използват в градинарството и ландшафтната архитектура.
Заключение
Розидите представляват едно от най-големите и разнообразни звена сред еудиковите растения, съставлявайки значителна част от глобалното видово богатство на покритосеменните. Тяхното възникване през кредата и последвалата им радиация са ключови за разбирането на еволюцията и разпространението на съвременната флора. Таксономичните граници продължават да се уточняват с напредъка на молекулярните изследвания и международните таксономични инициативи.
Бележка: В зависимост от източника и използваната класификационна система броят на включените разреди и семействата може да се различава, затова посочените числа (около 70 000 вида, 17 разреда, ~140 семейства) са приблизителни обобщения на съвременните оценки.
обискирам