Рентгенография — принципи, видове и приложение в медицината

Рентгенографията е наименованието на използването на рентгенови лъчи, за да се види какво се случва с частите на тялото. Това е техника за изобразяване, която използва електромагнитно излъчване, различно от светлината, обикновено рентгенови лъчи.

За да се създаде изображението, рентгенов апарат произвежда сноп рентгенови лъчи, който се насочва към обекта. Обектът поглъща определено количество рентгенови лъчи, което зависи от плътността и състава на обекта. Рентгеновите лъчи, които преминават през обекта, се улавят зад обекта от детектор (фотографски филм или цифров детектор). Детекторът дава наложено двуизмерно изображение на вътрешните структури на обекта.

Принцип на действие

Рентгеновите лъчи се ослабват (атенират) при преминаване през тъканите. Колкото по-плътна е тъканта или колкото по-голям е атомният ѝ номер, толкова повече лъчи се абсорбират. Това създава контраст между различните структури на изображението: костите са по-светли (повече абсорбирани лъчи), а въздухът в белите дробове — по-тъмни. На качеството на изображението влияят и разсейването на лъчите, използването на филтри и мрежи (grids), както и параметрите на експозицията (напр. волтаж kV и сила на тока mA).

Видове рентгенографски изследвания

• Конвенционална (простa) рентгенография — най-често използвана за костни фрактури, гръден кош, корем и др.
• Флуороскопия — продължително наблюдение в реално време (напр. за навигация при интервенции, бариева програма на храносмилателния тракт).
• Дентална рентгенография — за проверка на зъби и челюсти.
• Мамография — специализирана рентгенография за изследване на млечните жлези с цел откриване на тумори и калцификати.
• Ангиография — рентгенография на кръвоносни съдове, често с използване на контрастно вещество.
• Цифрови методи — computed radiography (CR) и direct digital radiography (DR) предлагат по-добра детайлност и лесна обработка на изображенията.
• Компютърна томография (КТ) — също използва рентгенови лъчи, но прави множество напречни срезове и 3D реконструкции; се разглежда като отделна, по-сложна техника.

Приложение в медицината

• Диагностика на счупвания и травми на опорно‑двигателния апарат.
• Оценка на белодробни заболявания: пневмония, емфизем, туберкулоза и др.
• Откриване на чужди тела, калцификати и промени в меките тъкани.
• Контрол на позицията на импланти, стентове и катетри.
• Дентално обследване и скрининг за рак на гърдата (мамография).
• В ургентни ситуации (напр. при съмнение за вътрешен кръвоизлив или обструкция) рентгенографията често е първият бърз инструмент.

Контрастни вещества

За по-добра визуализация на съдове, кухи органи и някои лезии се използват контрастни вещества — най-често йод-съдържащи агенти за съдова и коремна рентгенография и бариеви препарати за изследване на храносмилателния тракт. Контрастните вещества повишават радиоплътността на даден структури и подобряват детектиране на патологията.

Радиационна безопасност

Рентгеновите лъчи са форма на йонизиращо лъчение и изискват внимание при използване. Принципът ALARA (As Low As Reasonably Achievable) означава да се използва минималната възможна доза, необходима за получаване на диагностично изображение. Някои препоръки:

• Информирайте персонала при бременност — някои изследвания се избягват или се прилагат мерки за защита.
• Използват се оловни престилки и щитове за защита на репродуктивните органи и други чувствителни зони.
• Дози — за сравнение, типична стойност: гръдна рентгенография (PA) е около 0.02 mSv, зъбна рентгенография — още по-ниска; обаче КТ изследванията дават значително по-високи дози (напр. КТ корем ~5–10 mSv). Тези стойности са ориентировъчни и зависят от апаратурата и протокола.

Оборудване и качество на изображението

Качеството на рентгеновото изображение зависи от: тип детектор (филм, CR, DR), технически параметри (kV, mA, време на експозиция), колимация (ограничаване на лъчния сноп), използване на филтри и мрежи за намаляване на разсейването. Цифровата рентгенография позволява пост-обработка, подобряване на контраста и лесно архивиране (PACS).

Ограничения и артефакти

• Рентгенографията дава двуизмерно проекцияно изображение — припокриването на структури може да затрудни интерпретацията.
• Нисък контраст между различни меки тъкани ограничава диагностиката (за това често се използва КТ или ЯМР за детайлна оценка на меките тъкани).
• Движещи се пациенти причиняват размазване; наличието на метал води до артефакти.

Подготовка за изследване

Общи указания:

• Премахнете бижута и метални предмети от зоната на изследване.
• Някои рентгенографии (напр. с контраст или коремни серии) могат да изискват гладно или специална подготовка; следвайте инструкциите на медицинския персонал.
• Уведомете ако сте бременна или смятате, че може да сте бременна, и ако имате алергия към йодни контрастни вещества.

Бъдещи тенденции

Цифровизацията, усъвършенстваните детектори, намаляване на дозата и използването на изкуствен интелект за подпомагане на четенето на изображенията са водещи тенденции. Напредъкът в спектралната (dual‑energy) рентгенография и интеграцията с други образни методи подобряват диагностичните възможности.

Рентгенографията остава основен и широко достъпен инструмент в медицинската диагностика — бърз, информативен и при правилна употреба и защита, безопасен за пациентите.

Търсене по буква