Плазмени екрани (PDP): устройство, работа и история
Плазмени екрани (PDP): подробно ръководство за устройство, принцип на работа и история — от ранни експерименти до модерни високоразделителни дисплеи.
Телевизорите с плазмен панел (PDP) са много по-тънки от катодно-лъчевите тръби и обикновено са с по-висока разделителна способност. В миналото те бяха предпочитани за големи екрани, но с времето броят на моделите намаля — само няколко телевизора вече използват PDP, тъй като производителите и потребителите масово преминаха към други технологии като LCD/LED и по-късно OLED.
Устройство
Плазмените екрани са изработени от два стъклени листа, между които се съхраняват малки клетки (камери). Газовете са ксенон и неон и запълват хиляди малки камери или пространства. Всяка такава камера представлява субпиксел — за един пиксел на екрана обикновено се използват три съседни камери с червен, зелен и син луминофор.
Зад всяко пространство се намират серия от червени, сини и зелени луминофори, които излъчват светлина, когато бъдат ударени от радиация. Когато електрическото напрежение се приложи върху определени електроди, газът в камерите се йонизира и образува плазма, която излъчва ултравиолетова светлина. Тази ултравиолетова радиация възбужда луминофорите, които от своя страна емитират видима светлина — така се получава изображението. Този принцип е много подобен на работата на флуоресцентните лампи, използвани за осветление.
Принцип на работа и електроника
Електродите за адресиране и поддържане образуват решетка, чрез която се избира кои клетки да светят. Управлението използва серия от импулси (sustain и address импулси) за задействане и поддържане на плазмата в желаните клетки. Съвременните плазмени панели имат сложни електронни драйвери за постигане на висока разделителна способност и равномерност на картината.
Предимства и недостатъци
- Предимства: отлични ъгли на видимост, много добра контрастност и дълбоки черни тонове, бързо време за реакция (малко размазване при движение), добро цветопредаване при големи диагонали.
- Недостатъци: по-голямо потребление на енергия в сравнение с някои LCD/LED решения, по-голямо тегло и дебелина спрямо най-тънките LCD панели, риск от „изгаряне“ на статично изображение (image retention или burn-in) при продължително показване на неподвижни елементи, ограничена яркост в много много светли условия.
История и развитие
Плазмените екрани се използват от 1964 г. насам, но първите опити поддържаха само два цвята и бяха ограничени предимно до научни и специализирани приложения. С напредъка на материалите, луминофорите и електрониката през 1980-те и 1990-те години, се появиха първите цветни и комерсиално жизнеспособни плазмени телевизори. По-късно бяха пуснати модели с висока разделителна способност и с размери до около 150 инча, което ги направи популярни за домашно кино и професионални инсталации.
В началото на 21-ви век производството на плазмени екрани намалява значително, тъй като хората купуват повече течнокристални дисплеи (LCD/LED) — те предлагаха по-ниска цена на голяма площ, по-ниско потребление и по-лесно масово производство. До средата на 2010-те основните производители постепенно прекратиха серийното производство на плазмени телевизори (Panasonic и Samsung са сред компаниите, които спряха производство около 2014 г.).
Приложения и поддръжка
Плазмените панели бяха предпочитани за големи телевизори и професионални дисплеи заради равномерното осветление и качеството на картината. Ако имате плазмен телевизор, е добре да следвате тези препоръки за поддръжка:
- Избягвайте продължително показване на статични изображения (лого, информационни табла). Използвайте автоматични настройки за изключване или скрийнсейвър при по-дълги паузи.
- Регулирайте яркостта и контраста — често фабрично зададените стойности са по-високи от необходимото и ускоряват износването на луминофорите.
- Осигурете добра вентилация — плазмените панели отделят повече топлина от някои други типове дисплеи.
- При възникнали проблеми (неравномерност, изгаряне), консултирайте се със сервиз — някои проблеми могат да се коригират софтуерно, други изискват подмяна на модули.
Наследство и съвременни алтернативи
Въпреки че масовото производство на плазмени телевизори спря, технологията остави важно наследство — доказателство, че големи плоски панели с отлично качество на картината са възможни. Днес основните конкуренти са LCD/LED и OLED технологиите: LCD/LED предлага ниска цена и голяма яркост, докато OLED дава подобни на плазмата дълбоки черни тонове и много тънки панели, но с друг работен принцип. Плазмените екрани все още се използват в някои професионални приложения и при налични вече използвани устройства.
Модерен телевизор с плазмен екран. Тези телевизори са леки и спестяват много място
Предимства
Плазмените телевизори имат повече пиксели (малки точки, които, когато са събрани заедно, могат да създадат изображение на картина) на инч, отколкото старомодните екрани с катодно-лъчева тръба (CRT), така че могат да създадат много по-рязко изображение. При стария тип CRT екрани картините се състоят от линии. Ако се вгледате внимателно в плазмения екран, няма да видите никакви линии. Ще разберете, че повечето плазмени екрани имат опция за широк екран, така че можете да гледате филмите по начина, по който са били предназначени за киносалоните. Те са идеални и за най-новите методи за цифрово излъчване.
Едно от големите предимства е спестяването на място. Проблемът на старите катодно-лъчеви тръби е, че те се нуждаеха от много място, за да могат лъчите да се насочат към всички области на екрана. Колкото по-широк е екранът, толкова по-голям е обемът на телевизора. Средната дълбочина на плазмения телевизор е около 6-8 инча. Преместването на плазмения телевизор на стената може наистина да увеличи пространството и те могат да се гледат от почти всяка точка в стаята (обикновено на 180 градуса).
Плазмените екрани също така са много леки, особено в сравнение с телевизорите със задно прожектиране. Един 40-инчов плазмен телевизор тежи от 50 до 80 фунта (23 до 36 кг) и при условие че закупите подходяща скоба (която може да държи телевизора на стената), те могат да бъдат окачени много лесно на подходяща стена. При закрепването към стената трябва да се уверите, че сте избрали скоба, която ви указва най-голямото тегло, което може да понесе. Повечето скоби могат да се накланят, ако искате да гледате под различен ъгъл.
Плазмените телевизори могат да изобразяват до 16 милиона цвята, така че са подходящи не само за гледане на телевизионни програми, но и за най-новите конзоли за компютърни игри. Повечето плазмени телевизори имат входове за HDMI и връзки за лаптопи, което ги прави идеални за използване за показване на продукти и търговски съобщения в офиси и магазини.
Освен това ще откриете, че те са много лесни за гледане дори в слънчев ден или в много светла стая. За разлика от старите CRT екрани, те не са трудни за гледане на ярки места.
Недостатъци
Поради фосфорната технология в плазмените телевизори е възможно следите от дадено изображение да се "запечатат" на дисплея, което означава, че може да видите малки следи от него дори докато гледате други изображения. Това е проблем при търговска употреба, когато изображенията се показват за дълъг период от време. По принцип "прегарянето" може да се избегне, като се гарантира, че на екрана няма да се показва едно и също изображение за дълго време (понякога само за 20 минути), като се изключи телевизорът или се смени каналът.
Въпреки че плазмените телевизори са много по-ярки от телевизорите със задно прожектиране, телевизорите с директно гледане и LCD телевизорите често са още по-ярки. Последното поколение плазмени телевизори са подобрили яркостта си, но предупреждаваме да не гледате на места, където е твърде светло или слънчево.
Въпреки че плазмените телевизори са много по-леки и по-тънки от телевизорите с директно и задно виждане, LCD телевизорите могат да бъдат още по-леки и тънки. LCD телевизорите използват същата технология, която се използва в повечето преносими компютри. Плазмените телевизори се предлагат в по-големи размери от LCD телевизорите. Плазмените телевизори струват повече от CRT и LCD телевизорите.
Колко време издържат?
В сравнение с други телевизионни технологии плазмените телевизори имат по-кратък живот. Повечето плазмени телевизори имат продължителност на живота 20 000-30 000 часа по оценка на производителя. Този срок на експлоатация обикновено се нарича период на полуразпад на плазмените телевизори, тъй като това е броят часове, през които плазменият телевизор ще загуби приблизително половината от яркостта си.
Плазмените телевизори се чупят лесно, а частите им се повреждат доста лесно. Те трябва да се преместват само внимателно.
С усъвършенстването на технологиите плазмените екрани имат много по-дълъг живот и можете да очаквате 30 000 часа работа. С други думи, вашият телевизор трябва да бъде включен по 16 часа на ден, всеки ден през следващите 5 години. До момента, в който телевизорът ви се нуждае от подмяна, ще са налични модели с по-висока разделителна способност.
Струва си парите?
Първите плазмени телевизори за домашна употреба бяха скъпи - до 5000 щатски долара за основен малък модел. С усъвършенстването на технологията и увеличаването на производството цените намаляват. През 21-ви век някои 37-инчови модели се продаваха за 1000 USD или дори по-малко. Закупуването на CRT телевизор стана рядкост, тъй като LCD дисплеите станаха обичайният вид.
Въпроси и отговори
В: Как се произвеждат плазмените екрани?
О: Плазмените екрани са изработени от два стъклени листа, между които се съхраняват два газа (ксенон и неон), които запълват хиляди малки камери или пространства.
В: Какво правят червеният, синият и зеленият луминофор в плазмения екран?
О: Зад всяко пространство в плазмения екран има червени, сини и зелени луминофори, които излъчват светлина, когато бъдат засегнати от радиация. Когато електричеството се свърже с плазмените камери, цветните луминофори произвеждат правилния цвят на екрана.
Въпрос: От колко време се използват плазмени екрани?
О: Плазмените екрани се използват от 1964 г. насам.
В: Как са се подобрили плазмените екрани с течение на времето?
О: В началото на плазмените екрани можеха да се произвеждат само два цвята. Сега обаче имаме плазмени екрани с висока разделителна способност с размер до 150 инча.
В: Защо в началото на 21-ви век се произвеждат по-малко плазмени екрани?
О: В началото на 21-ви век се произвеждат по-малко плазмени екрани, тъй като хората започват да купуват повече течнокристални дисплеи.
В: Какви са предимствата на плазмените екрани пред катодно-лъчевите тръби?
О: Плазмените екрани са много по-тънки от катодно-лъчевите тръби и обикновено са с по-висока разделителна способност.
В: Какви са газовете, които се съхраняват между двата стъклени листа в плазмения екран?
О: Газовете, които се съхраняват между двата стъклени листа на плазмения екран, са ксенон и неон.
обискирам