Телевизорите с плазмен панел (PDP) са много по-тънки от катодно-лъчевите тръби и обикновено са с по-висока разделителна способност. В миналото те бяха предпочитани за големи екрани, но с времето броят на моделите намаля — само няколко телевизора вече използват PDP, тъй като производителите и потребителите масово преминаха към други технологии като LCD/LED и по-късно OLED.
Устройство
Плазмените екрани са изработени от два стъклени листа, между които се съхраняват малки клетки (камери). Газовете са ксенон и неон и запълват хиляди малки камери или пространства. Всяка такава камера представлява субпиксел — за един пиксел на екрана обикновено се използват три съседни камери с червен, зелен и син луминофор.
Зад всяко пространство се намират серия от червени, сини и зелени луминофори, които излъчват светлина, когато бъдат ударени от радиация. Когато електрическото напрежение се приложи върху определени електроди, газът в камерите се йонизира и образува плазма, която излъчва ултравиолетова светлина. Тази ултравиолетова радиация възбужда луминофорите, които от своя страна емитират видима светлина — така се получава изображението. Този принцип е много подобен на работата на флуоресцентните лампи, използвани за осветление.
Принцип на работа и електроника
Електродите за адресиране и поддържане образуват решетка, чрез която се избира кои клетки да светят. Управлението използва серия от импулси (sustain и address импулси) за задействане и поддържане на плазмата в желаните клетки. Съвременните плазмени панели имат сложни електронни драйвери за постигане на висока разделителна способност и равномерност на картината.
Предимства и недостатъци
- Предимства: отлични ъгли на видимост, много добра контрастност и дълбоки черни тонове, бързо време за реакция (малко размазване при движение), добро цветопредаване при големи диагонали.
- Недостатъци: по-голямо потребление на енергия в сравнение с някои LCD/LED решения, по-голямо тегло и дебелина спрямо най-тънките LCD панели, риск от „изгаряне“ на статично изображение (image retention или burn-in) при продължително показване на неподвижни елементи, ограничена яркост в много много светли условия.
История и развитие
Плазмените екрани се използват от 1964 г. насам, но първите опити поддържаха само два цвята и бяха ограничени предимно до научни и специализирани приложения. С напредъка на материалите, луминофорите и електрониката през 1980-те и 1990-те години, се появиха първите цветни и комерсиално жизнеспособни плазмени телевизори. По-късно бяха пуснати модели с висока разделителна способност и с размери до около 150 инча, което ги направи популярни за домашно кино и професионални инсталации.
В началото на 21-ви век производството на плазмени екрани намалява значително, тъй като хората купуват повече течнокристални дисплеи (LCD/LED) — те предлагаха по-ниска цена на голяма площ, по-ниско потребление и по-лесно масово производство. До средата на 2010-те основните производители постепенно прекратиха серийното производство на плазмени телевизори (Panasonic и Samsung са сред компаниите, които спряха производство около 2014 г.).
Приложения и поддръжка
Плазмените панели бяха предпочитани за големи телевизори и професионални дисплеи заради равномерното осветление и качеството на картината. Ако имате плазмен телевизор, е добре да следвате тези препоръки за поддръжка:
- Избягвайте продължително показване на статични изображения (лого, информационни табла). Използвайте автоматични настройки за изключване или скрийнсейвър при по-дълги паузи.
- Регулирайте яркостта и контраста — често фабрично зададените стойности са по-високи от необходимото и ускоряват износването на луминофорите.
- Осигурете добра вентилация — плазмените панели отделят повече топлина от някои други типове дисплеи.
- При възникнали проблеми (неравномерност, изгаряне), консултирайте се със сервиз — някои проблеми могат да се коригират софтуерно, други изискват подмяна на модули.
Наследство и съвременни алтернативи
Въпреки че масовото производство на плазмени телевизори спря, технологията остави важно наследство — доказателство, че големи плоски панели с отлично качество на картината са възможни. Днес основните конкуренти са LCD/LED и OLED технологиите: LCD/LED предлага ниска цена и голяма яркост, докато OLED дава подобни на плазмата дълбоки черни тонове и много тънки панели, но с друг работен принцип. Плазмените екрани все още се използват в някои професионални приложения и при налични вече използвани устройства.

