Слънчевата сонда "Паркър" е роботизирана космическа сонда на НАСА, която се насочва към външната корона на Слънцето. Тя ще достигне до 8,86 слънчеви радиуса (6,2 млн. км или 3,85 млн. мили) от "повърхността" на Слънцето и в момента е най-бързият космически апарат, създаван някога, като при най-голямо приближаване ще се движи със скорост до 700 000 км/ч (прибл. 430 000 мили/ч).

Мисия и цели

Сондата Parker (Parker Solar Probe) беше изстреляна на 12 август 2018 г. с ракета-носител Delta IV Heavy. Основните научни цели на мисията са:

  • да проследи потока на енергия, който нагрява и ускорява короната и слънчевия вятър;
  • да определи структурата и динамиката на плазмата и магнитното поле в областта на короната;
  • да разбере механизмите, които ускоряват високоенергийните частици, свързани със слънчевите изригвания и короналните масови изхвърляния.
    • За да приближи Слънцето толкова близо, мисията използва серия от гравитационни маневри около Венера (няколко прелитания), които постепенно намаляват перихелия на орбитата й.

    Технологии и инструменти

    За да работи в екстремни условия на висока температура и интензивно радиационно излъчване, "Паркър" е оборудвана с иновативен термичен щит (Thermal Protection System). Щитът е проектиран да отразява и разсейва голяма част от енергията, идваща от Слънцето, и да поддържа вътрешните научни инструменти при безопасни температури.

    Основният научен инструментариум включва:

  • FIELDS — измерва електрични и магнитни полета и радиочестотно излъчване;
  • WISPR (Wide-field Imager for Parker Solar Probe) — прави изображения на короната и структурата на слънчевия вятър;
  • SWEAP (Solar Wind Electrons Alphas and Protons) — брои и характеризира електрони, алфа-частици и протони в слънчевия вятър;
  • IS⊙IS (Integrated Science Investigation of the Sun) — измерва потоци от слънчеви високоенергийни частици.
    • Тези инструменти заедно позволяват директни измервания на плазмените условия в зоната, където се формират слънчевите ветрове и ускоряват частиците.

    Открития и рекорди

    Паркър вече подобри няколко рекорда: той е първият апарат, който навлиза в короната, и е най-бързият изкуствен обект, достигайки скорости до около 700 000 км/ч при най-голямо приближаване. Данните от сондата разкриха неочаквани структури в слънчевия вятър — например т.нар. "switchbacks" (резки обръщания на магнитното поле), които се смятат за ключ към разбирането на процесите на нагряване и ускорение в короната.

    Име и значение

    Сондата е кръстена на американския астрофизик Юджийн Паркър (Eugene Parker), който още през 1950-те години предсказва съществуването на слънчевия вятър и редица процеси в короната. Това е първата космическа мисия на НАСА, наречена в чест на жив учен — признание за значимия принос на Паркер в слънчевата физика.

    Бъдещи перспективи

    Мисията на "Паркър" продължава да набира данни чрез последващи орбити и прелитания около Венера. Продължаващите наблюдения обещават да дават повече детайли за динамиката на короната, слънчевия вятър и шоковите процеси, които влияят върху космическото време и могат да засегнат комуникациите и технологиите на Земята.